Торий ли ще използваме като източник на енергия за коли
През последните 70 години концепцията да се употребява торий като източник на сила за коли се обсъждаше на няколко пъти. Всичко стартира от концепцията за Ford Nucleon от 1957 година, която, в случай че беше призната, щеше да включва нуклеарен реактор в багажника.
Дискусията продължава чак до XXI век и на хартия нещата наподобяват съвършени. На процедура обаче, има няколко тревожни момента. Торият е обвързван с по-познатия за обществото детайл уран. Това е радиоактивен материал, който се среща естествено на планетата Земя. Знаем по какъв начин работи уранът. Торият не е кой знае какъв брой по-различен.
Въпреки това, той има разнообразни и неповторими характерности, които го вършат претендент за разнородни потребни функционалности, даже и да не стане част от бъдещето на електрическите коли, написа Inhabitat. Торият е химичен детайл с атомен номер 90 в периодическата таблица. Може да се откри в скали, почва, растения и други естествени материали. Открит е през 1829 година, само че стартира да бъде употребен съвсем 200 години по-късно.
Традиционно торият се комбинира с магнезий, с цел да се създава сплав, употребена в самолетните мотори. Намира приложение и в производството на електрически съставни елементи за тв приемници, както и в промишлеността за бижута.
Елементът участва и в някои керамични произведения, камери и електрически лампи. Но може би най-интригуващото му приложение е концепцията да се употребява като източник на нуклеарна сила. Екологично ли е? В наши дни, когато се разисква нова опция, първият въпрос е какви ще са евентуалните вреди за околната среда.
Торият би трябвало да бъде извлечен от естествените си залежи. Той е необятно публикуван по цялата планета. Най-активно се извлича в Австралия, Канада, Съединените щати, Русия и Индия. Изчислено е, че торият е минимум три пъти по-разпространен от урана, което го прави толкоз постоянно срещан, колкото оловото.
Той е по-лесно наличен и също така е доста по-енергийно ефикасен. Произвежда повече сила по време на реакция. Отпадъкът след потреблението му е по-малко радиоактивен от този на урана и химическата реакция може да бъде спряна. Друга основна разлика сред реакциите на двата детайла е, че торият не създава плутоний, който е основната съставна част в производството на нуклеарни бойни глави.
Като източник на сила, химичният детайл превъзхожда урана по няколко посоки. Той се добива от земята и е подготвен да зареди нуклеарен реактор. Освен това, с цел да създаде сила, има потребност от спомагателни неутрони. Това го прави по-безопасен и контролируем.
Спрете ли да го захранвате с неутрони, спирате реакцията. Какво буди паника? Употребата на торий води до струпване на радиоактивен боклук. Той обаче е хиляди пъти по-малко от този, който се създава от уран. Освен това е с по-кратък радиоактивен живот. Ако уранът би трябвало да бъде заровен и предпазен против кражба (за да не бъде употребен за нуклеарни бомби) през идващите 10 000 години, то отпадъците от торий се разпадат за към 500 години.
Макар да не е съвършен за околната среда, той заслужава внимание като опция. Като радиоактивен материал, торият е рисков за здравето на хората. Продължителното излагане на детайла води до проблеми с белите дробове, панкреаса, генетични промени, чернодробни болести, рак на костите и отравяне с метали. Може ли да бъде опция? Понастоящем торият е измежду водещите претенденти за бъдещето на чистата сила.
Страни като Индия, където се намират към една четвърт от международните ресурси на торий, възнамеряват в период до 2050 година да създават съвсем ⅓ от енергийните си потребности посредством нуклеарни централи, захранвани с този химичен детайл. Европа внесе 8 пъти повече въглища от ЮАР През април Европейският съюз разгласи възбрана за вноса на въглища от Русия В никакъв случай не приказваме за нова технология. В предишното минимум седем разнообразни типа атомни електроцентрали са били захранвани с торий.
Това, което спъва по-широкото потребление на детайла, е цената за производството му. Тя е по-висока от тази на урана и плутония. Като се има поради, че производството на торий не обезпечава плутоний, той се трансформира във значима опция за всяка страна, която желае нуклеарна сила, само че без това да води до усилване на нуклеарните благоприятни условия на страните, които го обезпечават. Предстои да забележим какво ще бъде бъдещето на тория - положително или неприятно. Трябва единствено да следим науката, с цел да разберем.
Източник: Profit.bg
Дискусията продължава чак до XXI век и на хартия нещата наподобяват съвършени. На процедура обаче, има няколко тревожни момента. Торият е обвързван с по-познатия за обществото детайл уран. Това е радиоактивен материал, който се среща естествено на планетата Земя. Знаем по какъв начин работи уранът. Торият не е кой знае какъв брой по-различен.
Въпреки това, той има разнообразни и неповторими характерности, които го вършат претендент за разнородни потребни функционалности, даже и да не стане част от бъдещето на електрическите коли, написа Inhabitat. Торият е химичен детайл с атомен номер 90 в периодическата таблица. Може да се откри в скали, почва, растения и други естествени материали. Открит е през 1829 година, само че стартира да бъде употребен съвсем 200 години по-късно.
Традиционно торият се комбинира с магнезий, с цел да се създава сплав, употребена в самолетните мотори. Намира приложение и в производството на електрически съставни елементи за тв приемници, както и в промишлеността за бижута.
Елементът участва и в някои керамични произведения, камери и електрически лампи. Но може би най-интригуващото му приложение е концепцията да се употребява като източник на нуклеарна сила. Екологично ли е? В наши дни, когато се разисква нова опция, първият въпрос е какви ще са евентуалните вреди за околната среда.
Торият би трябвало да бъде извлечен от естествените си залежи. Той е необятно публикуван по цялата планета. Най-активно се извлича в Австралия, Канада, Съединените щати, Русия и Индия. Изчислено е, че торият е минимум три пъти по-разпространен от урана, което го прави толкоз постоянно срещан, колкото оловото.
Той е по-лесно наличен и също така е доста по-енергийно ефикасен. Произвежда повече сила по време на реакция. Отпадъкът след потреблението му е по-малко радиоактивен от този на урана и химическата реакция може да бъде спряна. Друга основна разлика сред реакциите на двата детайла е, че торият не създава плутоний, който е основната съставна част в производството на нуклеарни бойни глави.
Като източник на сила, химичният детайл превъзхожда урана по няколко посоки. Той се добива от земята и е подготвен да зареди нуклеарен реактор. Освен това, с цел да създаде сила, има потребност от спомагателни неутрони. Това го прави по-безопасен и контролируем.
Спрете ли да го захранвате с неутрони, спирате реакцията. Какво буди паника? Употребата на торий води до струпване на радиоактивен боклук. Той обаче е хиляди пъти по-малко от този, който се създава от уран. Освен това е с по-кратък радиоактивен живот. Ако уранът би трябвало да бъде заровен и предпазен против кражба (за да не бъде употребен за нуклеарни бомби) през идващите 10 000 години, то отпадъците от торий се разпадат за към 500 години.
Макар да не е съвършен за околната среда, той заслужава внимание като опция. Като радиоактивен материал, торият е рисков за здравето на хората. Продължителното излагане на детайла води до проблеми с белите дробове, панкреаса, генетични промени, чернодробни болести, рак на костите и отравяне с метали. Може ли да бъде опция? Понастоящем торият е измежду водещите претенденти за бъдещето на чистата сила.
Страни като Индия, където се намират към една четвърт от международните ресурси на торий, възнамеряват в период до 2050 година да създават съвсем ⅓ от енергийните си потребности посредством нуклеарни централи, захранвани с този химичен детайл. Европа внесе 8 пъти повече въглища от ЮАР През април Европейският съюз разгласи възбрана за вноса на въглища от Русия В никакъв случай не приказваме за нова технология. В предишното минимум седем разнообразни типа атомни електроцентрали са били захранвани с торий.
Това, което спъва по-широкото потребление на детайла, е цената за производството му. Тя е по-висока от тази на урана и плутония. Като се има поради, че производството на торий не обезпечава плутоний, той се трансформира във значима опция за всяка страна, която желае нуклеарна сила, само че без това да води до усилване на нуклеарните благоприятни условия на страните, които го обезпечават. Предстои да забележим какво ще бъде бъдещето на тория - положително или неприятно. Трябва единствено да следим науката, с цел да разберем.
Източник: Profit.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ