Те горят като свещи. Учените обясниха ужасното спонтанно самозапалване на хора
През последните 300 години са регистрирани към 200 случая на самозапалване, като аргументите за това събитие към момента не са ясни. Изглежда, през днешния ден учените са решили да хвърлят светлина върху тези ужасни мистериозни произшествия, пише
Първият случай на непринудено запалване, прочут на науката, е разказан през 17-и век от датски експерт по анатомия. Това се случва в Италия през 14-и век – тогава рицар на име Полон Ворстиус пие вино и се самозапалва. В резултат на това концепцията за пламнал човек постоянно се свързваше с потреблението на алкохол.
Чарлз Дикенс способства за образуването на мита за " спонтанното запалване " в романа си " Мрачна къща ", написан през 1853 г. Тогава той описа историята на воин на име Крук, който бил пияч и непринудено се запалил, вследствие на което изгорен до гибел.
Илюстрация от „ Мрачната къща “ на Чарлз Дикенс от 1895 година, изобразяваща откриването на тялото на Крук Снимка: MacMillan and Co
Други пояснения за мистериозни зловещи запалвания са считани през вековете за божествена интервенция, затлъстяване или чревни газове. Роджър Баярд, патолог от университета в Аделаида, обаче счита, че този тайнствен феномен има много просто, само че злокобно пояснение.
По предписание жертвите на непринудено запалване се намират с изцяло изгорени торс и глава, само че крайниците им остават непокътнати. На мястото на непринудено запалване мебелите също могат да бъдат минимално развалени. Баярд отбелязва, че в реалност е малко евентуално тези събития да са спонтанни - хората горят, само че няма научни доказателства, че това се случва непринудено.
Патологът твърди, че съвсем всеки прочут случай от този тип в действителност е обвързван с външен източник, без значение дали е цигара, лампа или свещ. Общоприето научно пояснение за спонтанното човешко запалване е по този начин нареченият резултат на " фитил ", който допуска, че хората са способни да работят като свещи.
Още през 1998 година английски учени организират опит, при който възпроизвеждат сходни условия с мъртво прасе. Животното било увито в одеяла и по-късно подпалено - вследствие на това крайниците останали непокътнати.
Тази научна доктрина допуска, че човешката лой може да служи като източник на гориво - т.е. в действителност тялото ни без значение поддържа пламък след запалване, а облеклата или одеялата (както в експеримента) работят като фитил за свещ.
Според Баярд най-вероятно хората пият алкохол и го разливат върху себе си, след което се възпламеняват от външен източник. В резултат на това алкохолът върху облеклата или одеялата се възпламенява, а по-късно нашите мазнини просто поддържат пламъка. Тъй като в ръцете и краката има по-малко мазнини, те не могат да обезпечат задоволително гориво, с цел да поддържат пламъците, заради което крайниците са склонни да останат непокътнати.
Патологът заключи, че мнозина са привикнали да имат вяра в мита за " спонтанното запалване ", само че в реалност всичко е доста по-просто от божествената интервенция.
Превод: GlasNews
Първият случай на непринудено запалване, прочут на науката, е разказан през 17-и век от датски експерт по анатомия. Това се случва в Италия през 14-и век – тогава рицар на име Полон Ворстиус пие вино и се самозапалва. В резултат на това концепцията за пламнал човек постоянно се свързваше с потреблението на алкохол.
Чарлз Дикенс способства за образуването на мита за " спонтанното запалване " в романа си " Мрачна къща ", написан през 1853 г. Тогава той описа историята на воин на име Крук, който бил пияч и непринудено се запалил, вследствие на което изгорен до гибел.
Илюстрация от „ Мрачната къща “ на Чарлз Дикенс от 1895 година, изобразяваща откриването на тялото на Крук Снимка: MacMillan and Co Други пояснения за мистериозни зловещи запалвания са считани през вековете за божествена интервенция, затлъстяване или чревни газове. Роджър Баярд, патолог от университета в Аделаида, обаче счита, че този тайнствен феномен има много просто, само че злокобно пояснение.
По предписание жертвите на непринудено запалване се намират с изцяло изгорени торс и глава, само че крайниците им остават непокътнати. На мястото на непринудено запалване мебелите също могат да бъдат минимално развалени. Баярд отбелязва, че в реалност е малко евентуално тези събития да са спонтанни - хората горят, само че няма научни доказателства, че това се случва непринудено.
Патологът твърди, че съвсем всеки прочут случай от този тип в действителност е обвързван с външен източник, без значение дали е цигара, лампа или свещ. Общоприето научно пояснение за спонтанното човешко запалване е по този начин нареченият резултат на " фитил ", който допуска, че хората са способни да работят като свещи.
Още през 1998 година английски учени организират опит, при който възпроизвеждат сходни условия с мъртво прасе. Животното било увито в одеяла и по-късно подпалено - вследствие на това крайниците останали непокътнати.
Тази научна доктрина допуска, че човешката лой може да служи като източник на гориво - т.е. в действителност тялото ни без значение поддържа пламък след запалване, а облеклата или одеялата (както в експеримента) работят като фитил за свещ.
Според Баярд най-вероятно хората пият алкохол и го разливат върху себе си, след което се възпламеняват от външен източник. В резултат на това алкохолът върху облеклата или одеялата се възпламенява, а по-късно нашите мазнини просто поддържат пламъка. Тъй като в ръцете и краката има по-малко мазнини, те не могат да обезпечат задоволително гориво, с цел да поддържат пламъците, заради което крайниците са склонни да останат непокътнати.
Патологът заключи, че мнозина са привикнали да имат вяра в мита за " спонтанното запалване ", само че в реалност всичко е доста по-просто от божествената интервенция.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ