България е втора на Балканите по износ на зърнени култури
През последните 15 години България трайно заема второ място на Балканите по уравновесено салдо в търговията със зърнени култури, сочат данни от проучване на икономиста на Българската стопанска камара Борислав Георгиев, оповестено на интернет страницата на Камарата.
Безспорният лидер на Балканите за този интервал на база позитивен баланс в натура за зърното е Румъния, на трета позиция е Сърбия. България има непрекъснато позитивно салдо за всичките позиции, само че румънското позитивно салдо е равно на сумата от позитивните салда на България и Сърбия, взети дружно, като съответно при пшеницата България и Румъния имаме идентичен позитивен баланс, акцентира Георгиев, който има 45 години на практика и административен народен и интернационален опит във външната търговия.
След участието в Европейски Съюз, спрямо петилетката преди участието, България е на практика водеща на Балканите с три пъти повече позитивен баланс при зърнените култури - повече от 4,6 милиона тона. Износът на пшеницата е стабилно позитивен и доближава повече от 5 милиона тона. При царевицата износът се трансформира сред 1,4 и 2,5 милиона тона.
Пшеницата има средногодишен дял за 2007-2022 година от повече от 64 на 100 в натура при износа, царевицата е с повече от 26 на 100, а ечемикът е с близо 8 на 100. За 2021 година пшеницата към този момент води с дял от 69 на 100, царевицата има 24 на 100, а ечемикът - с близо 6 на 100.
Секторът е един доста позитивен образец, изключително отчитайки опциите за международния пазар на Руската федерация и Украйна, разяснява създателят на проучването. Първият приоритет на този бранш би трябвало да бъде задълбоченият разбор на зърнопроизводството в натура и опциите за оползотворяване на оптималната част от добавената стойност в земеделието у нас. Липсва информация в каква степен секторът е основа за вероятно развиване на българското произвеждане на мляко и месо. При основаване на национална българска тактика той може да бъде употребен и за разширение на опциите за доставка на природен газ, тъй като съществени снабдители на газ в Средиземноморието са консуматори на българска пшеница, счита специалистът.
Изследването обгръща експортните зърнени култури, разказани в глава 10 на митническата цена: пшеница (митническа тарифна позиция 1001); ръж (1002); ечемик (1003); овес (1004); царевица (1005); ориз (1006); сорго на зърна (1007); елда и просо (1008).
Заради мощно отворения темперамент на българската стопанска система, тези данни дават обща характерност за производството на зърно, отбелязва създателят на проучването. За цялост е направено съпоставяне в натура (в тона) за износа, вноса и салдото за балканските страни. В изводите са прегледани пет години преди участието на България в Европейски Съюз и петнадесет години по-късно. Това разрешава по-ясно да се види причинно-следствената връзка сред национална политика и положение на бранша.
Безспорният лидер на Балканите за този интервал на база позитивен баланс в натура за зърното е Румъния, на трета позиция е Сърбия. България има непрекъснато позитивно салдо за всичките позиции, само че румънското позитивно салдо е равно на сумата от позитивните салда на България и Сърбия, взети дружно, като съответно при пшеницата България и Румъния имаме идентичен позитивен баланс, акцентира Георгиев, който има 45 години на практика и административен народен и интернационален опит във външната търговия.
След участието в Европейски Съюз, спрямо петилетката преди участието, България е на практика водеща на Балканите с три пъти повече позитивен баланс при зърнените култури - повече от 4,6 милиона тона. Износът на пшеницата е стабилно позитивен и доближава повече от 5 милиона тона. При царевицата износът се трансформира сред 1,4 и 2,5 милиона тона.
Пшеницата има средногодишен дял за 2007-2022 година от повече от 64 на 100 в натура при износа, царевицата е с повече от 26 на 100, а ечемикът е с близо 8 на 100. За 2021 година пшеницата към този момент води с дял от 69 на 100, царевицата има 24 на 100, а ечемикът - с близо 6 на 100.
Секторът е един доста позитивен образец, изключително отчитайки опциите за международния пазар на Руската федерация и Украйна, разяснява създателят на проучването. Първият приоритет на този бранш би трябвало да бъде задълбоченият разбор на зърнопроизводството в натура и опциите за оползотворяване на оптималната част от добавената стойност в земеделието у нас. Липсва информация в каква степен секторът е основа за вероятно развиване на българското произвеждане на мляко и месо. При основаване на национална българска тактика той може да бъде употребен и за разширение на опциите за доставка на природен газ, тъй като съществени снабдители на газ в Средиземноморието са консуматори на българска пшеница, счита специалистът.
Изследването обгръща експортните зърнени култури, разказани в глава 10 на митническата цена: пшеница (митническа тарифна позиция 1001); ръж (1002); ечемик (1003); овес (1004); царевица (1005); ориз (1006); сорго на зърна (1007); елда и просо (1008).
Заради мощно отворения темперамент на българската стопанска система, тези данни дават обща характерност за производството на зърно, отбелязва създателят на проучването. За цялост е направено съпоставяне в натура (в тона) за износа, вноса и салдото за балканските страни. В изводите са прегледани пет години преди участието на България в Европейски Съюз и петнадесет години по-късно. Това разрешава по-ясно да се види причинно-следствената връзка сред национална политика и положение на бранша.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ