Регионалното здравеопазване – какво се промени
През последните 12 години Институтът за пазарна стопанска система показва проучването „ Регионални профили – индикатори за развиване “. Тазгодишният разбор включва 73 знака, разпределени в 12 категории за икономическото и обществено развиване на българските области и ще бъде показан детайлно в края на месец ноември 2023 година. Една от основните категории е „ Здравеопазване “. Тя подрежда областите според от резултатите им по 7 основни за здравната система знака, като в последното издание е включен в допълнение нов индикатор – „ междинна предстояща дълготрайност на живота в години “. Тук в резюме представяме измененията в позициите на всяка област за последните 5 години и се опитваме да изследваме главните аргументи за тях.
На национално равнище се регистрира възстановяване в част от следените индикатори за опазване на здравето, да вземем за пример обслужване на популацията от общопрактикуващи лекари и по-ниска детска смъртност. Броят минали през МБАЛ заболели към момента е на равнища, по-ниски от тези преди началото на пандемията, макар че за втора поредна година хоспитализациите в страната нарастват. Делът на здравноосигурените доста се усъвършенства, евентуално заради по-ниския регистриран брой на популацията в преброяването през 2021 година Показателят за предстояща дълготрайност на живота обаче за трета поредна година отбелязва понижение вследствие към момента на резултата на пандемията от ковид-19.
Какви са трендовете по области през последните 5 години?
Подредбата на областите в категория „ Здравеопазване “ демонстрира някои трендове, като единствено част могат да бъдат обяснени в измененията в методологията на проучването и прибавянето на нов знак, отчитащ продължителността на живота на локалното население?
Няколко области бележат внезапно усъвършенстване за последната една година – това са Шумен, Кърджали и Варна. В случаите на Шумен и Кърджали аргументите са доста високият дял здравноосигурени лица и ниският коефициент на детска смъртност. Подобрението в класирането на Варна е обвързвано с високата междинна дълготрайност на живота и забележителния брой лекари – експерти. Варна, дружно с водача през последните години – област Плевен, е една от четирите области с медицински университет на своята територия, което в забележителна степен предопределя положителното обезпечаване с запаси.
Област Смолян за първи път оглавява класацията в категория „ Здравеопазване “ през 2023 година, като възходът на региона стартира преди 3 години. Причината не е единствено във високата дълготрайност на живота на популацията, а и в ниската детска смъртност, относително положителното обезпечаване с общопрактикуващи лекари и съвсем изцяло здравноосигуреното население. Смолян съумява да поддържа брой кревати в многопрофилните си лечебни заведения на нивото на междинното за страната, без значение от планинската територия на региона и усложненията в превоза и напредването. Близки до тези са и индикаторите на област Габрово, която отбелязва високата трета позиция за втора поредна година.
Няколко области бележат последователно, само че устойчиво възстановяване в класирането – да вземем за пример Благоевград, Перник и Хасково. Те означават възстановяване в индикаторите за детска смъртност и доближаване до междинните индикатори за обезпечаване с лекари, само че страдат от липса на лекари експерти и по-малък брой кревати в многопрофилните лечебни заведения. Последният знак се компенсира от географската им непосредственост до други огромни области, което евентуално разрешава на популацията им да търси и получава там болнични услуги.
Няколко области за жалост не трансформират доста позициите си в дъното на класацията – да вземем за пример Сливен, Ямбол, Силистра и Добрич. Всяка от тях записва дефицит на общопрактикуващи лекари и лекари експерти, ниска предстояща дълготрайност на живота и висока детска смъртност. В резултат продължителността на живота на популацията е една от най-ниските в страната. Трайно ниските позиции на тези области в категория „ Здравеопазване “ демонстрират съществуване на структурни проблеми в ръководството на локалните здравни системи, само че и наслагване на други фактори върху слабите здравни индикатори.
Накрая, само че не на последно място, ще отбележим и мощно променливите позиции на области като Видин, Стара Загора, Пазарджик и Монтана. В тях работят фактори, които краткосрочно се отразяват по-значимо на здравните индикатори, да вземем за пример броя минали за лекуване заболели и коефициента на детска смъртност (следва да се има поради, че заради релативно ниския брой на популацията в някои области този индикатор не е толкоз резистентен през годините). Възможностите за усъвършенстване на опазването на здравето в тези области са огромни и следва да се употребяват за повишение на здравния статус на популацията и качеството на живот като цяло.
Обезпокоително е дълготрайното утежняване на индикаторите на здравни системи на избрани места. И в случай че промяната в опазването на здравето е сложена „ на трупчета “ на национално равнище и липсва изясненост в посоката на развиване на системата, то няма по какъв начин това да не се отрази отрицателно и на другите индикатори на областите, и на популацията в тях. По-дълъг живот в по-добро здраве, придружен от качествени здравни услуги и грижа за пациента, са задачите на здравната промяна, само че остава да забележим по какъв начин те ще се осъществят на процедура.
На национално равнище се регистрира възстановяване в част от следените индикатори за опазване на здравето, да вземем за пример обслужване на популацията от общопрактикуващи лекари и по-ниска детска смъртност. Броят минали през МБАЛ заболели към момента е на равнища, по-ниски от тези преди началото на пандемията, макар че за втора поредна година хоспитализациите в страната нарастват. Делът на здравноосигурените доста се усъвършенства, евентуално заради по-ниския регистриран брой на популацията в преброяването през 2021 година Показателят за предстояща дълготрайност на живота обаче за трета поредна година отбелязва понижение вследствие към момента на резултата на пандемията от ковид-19.
Какви са трендовете по области през последните 5 години?
Подредбата на областите в категория „ Здравеопазване “ демонстрира някои трендове, като единствено част могат да бъдат обяснени в измененията в методологията на проучването и прибавянето на нов знак, отчитащ продължителността на живота на локалното население?
Няколко области бележат внезапно усъвършенстване за последната една година – това са Шумен, Кърджали и Варна. В случаите на Шумен и Кърджали аргументите са доста високият дял здравноосигурени лица и ниският коефициент на детска смъртност. Подобрението в класирането на Варна е обвързвано с високата междинна дълготрайност на живота и забележителния брой лекари – експерти. Варна, дружно с водача през последните години – област Плевен, е една от четирите области с медицински университет на своята територия, което в забележителна степен предопределя положителното обезпечаване с запаси.
Област Смолян за първи път оглавява класацията в категория „ Здравеопазване “ през 2023 година, като възходът на региона стартира преди 3 години. Причината не е единствено във високата дълготрайност на живота на популацията, а и в ниската детска смъртност, относително положителното обезпечаване с общопрактикуващи лекари и съвсем изцяло здравноосигуреното население. Смолян съумява да поддържа брой кревати в многопрофилните си лечебни заведения на нивото на междинното за страната, без значение от планинската територия на региона и усложненията в превоза и напредването. Близки до тези са и индикаторите на област Габрово, която отбелязва високата трета позиция за втора поредна година.
Няколко области бележат последователно, само че устойчиво възстановяване в класирането – да вземем за пример Благоевград, Перник и Хасково. Те означават възстановяване в индикаторите за детска смъртност и доближаване до междинните индикатори за обезпечаване с лекари, само че страдат от липса на лекари експерти и по-малък брой кревати в многопрофилните лечебни заведения. Последният знак се компенсира от географската им непосредственост до други огромни области, което евентуално разрешава на популацията им да търси и получава там болнични услуги.
Няколко области за жалост не трансформират доста позициите си в дъното на класацията – да вземем за пример Сливен, Ямбол, Силистра и Добрич. Всяка от тях записва дефицит на общопрактикуващи лекари и лекари експерти, ниска предстояща дълготрайност на живота и висока детска смъртност. В резултат продължителността на живота на популацията е една от най-ниските в страната. Трайно ниските позиции на тези области в категория „ Здравеопазване “ демонстрират съществуване на структурни проблеми в ръководството на локалните здравни системи, само че и наслагване на други фактори върху слабите здравни индикатори.
Накрая, само че не на последно място, ще отбележим и мощно променливите позиции на области като Видин, Стара Загора, Пазарджик и Монтана. В тях работят фактори, които краткосрочно се отразяват по-значимо на здравните индикатори, да вземем за пример броя минали за лекуване заболели и коефициента на детска смъртност (следва да се има поради, че заради релативно ниския брой на популацията в някои области този индикатор не е толкоз резистентен през годините). Възможностите за усъвършенстване на опазването на здравето в тези области са огромни и следва да се употребяват за повишение на здравния статус на популацията и качеството на живот като цяло.
Обезпокоително е дълготрайното утежняване на индикаторите на здравни системи на избрани места. И в случай че промяната в опазването на здравето е сложена „ на трупчета “ на национално равнище и липсва изясненост в посоката на развиване на системата, то няма по какъв начин това да не се отрази отрицателно и на другите индикатори на областите, и на популацията в тях. По-дълъг живот в по-добро здраве, придружен от качествени здравни услуги и грижа за пациента, са задачите на здравната промяна, само че остава да забележим по какъв начин те ще се осъществят на процедура.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ