Българите все още се самоубиват, но по-малко от средното, а причините са ...
През последните 10 години опитите за самоубийство в България понижават и по настоящи данни на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) те се вършат от 35 души на 100 000 население, написа Труд.
Така страната ни попада в групата на страните със приблизително към ниско равнище на самоубийствата (в Европа и в света).
Това стана ясно по време на конференция на НЦОЗА в четвъртък, 10 октомври, когато Световната здравна организация означи Световния ден на психологичното здраве.
У нас най-вече опити за самоубийство се вършат в градовете и селата на Централна Северна България, а минимум в Югозападния район. Пик през последните години специалистите са следили през 2011, 2012 и 2013 година, като рекордьор е 2012-а. Най-често опит да лишават живота си вършат хората в трудоспособна възраст. Така децата остават без родител, а околните понасят тежка контузия. Често незавършените самоубийства водят до инвалидизация.
Най-честата причина за опит за самоубийство в България са спорове в средата – 46,8%-54,3%. От тях споровете сред съпрузите в фамилията са половината (22%); психологичното разстройство – 20,76%; спор с родители – 18,60%; следват несподелена обич – 7,8%, нелечима болест – 7,67% и други
Сред здравните служащи е публикувана заблудата, че диагнозата и предотвратяването на самоубийствата са приоритет на психиатрите и на психичноздравните експерти, само че практиката демонстрира, че хората в риск доста по-често търсят консултация с лекари от други специалности, показват специалистите на НЦОЗА. Причината е или неосъзнаване на казуса, или стигмата да бъде потърсен психиатър или психотерапевт.
Проучванията демонстрират, че сред 45% и 70% от опиталите да се самоубият са посетили някакъв доктор две седмици преди да посегнат на живота си. Лекарите от общата процедура имат измежду пациентите си приблизително по два опита за самоубийство годишно и един смъртен случай на три години и половина.
Човешките взаимоотношения имат основно значение в предварителната защита на самоубийствата. Наличието на заболяване (телесно или психическо) е втората по периодичност причина за суицидни дейности – от 20.3% до 27.7%. Обяснение на тази наклонност може да се търси в застаряването на популацията. Не повече от 5% от хората, протегнали ръка на живота си, го вършат поради тежки финансови проблеми. В към 35% от случаите няма открит изявен претекст за суицидните дейности.
В международен мащаб
На всеки 40 секунди някой завършва с живота си
Много от така наречен нещастни случаи като предозиране с медикаменти да вземем за пример, са резултат на суицидни опити.
През последния половин век честотата на самоубийствата в международен мащаб се е повишила с 60% и самоубийството заема 10-о място като причина за гибел. На всеки 3 секунди някъде се прави опит за самоубийство, а всяка година към 1 милион души губят живота си. Повече от 150 хиляди от тях са от Европейския район. Във възрастовата група 15-35 години в Европа самоубийството е на второ място като причина за гибел след пътнотранспортните катастрофи.
Реалният брой на самоубийствата е с пъти по-висок от формалните данни, защото в статистиката попадат единствено явните случаи. Според редица правосъдни специалисти огромна част от така наречен „ гибел от нещастни случаи” (предозиране на лекарства, пътнотранспортни катастрофи, рухване от височина и др.) в действителност са осъществени опити за самоубийство. Поради това се счита, че общият брой на жертвите в света е към 4 милиона.
Всеки втори човек, направил суициден опит, го повтаря в границите на идната една година, нормално в по-тежка форма. Всеки трети, приключил живота си със самоубийство, е правил и предходен опит.
Рискови групи
Депресията, стимулантите и заболяванията са фактор
Алкохолна взаимозависимост са имали сред 10 и 22% от самоубилите се.
Според множеството откриватели 45-70% от самоубийствата са предшествани от умерено тежък или тежък депресивен епизод. Рискът от самоубийство при страдащите от меланхолия е доста висок – от 8 до 30%.
Зависимостта от алкохол е различен фактор – сред 10 и 22% от самоубилите се са имали алкохолна взаимозависимост, а равнището на самоубийства в тази популация е съвсем 20 пъти по-високо от междинното. Нивото на самоубийства измежду хероиновите наркомани също значимо надвишава това в популацията като цяло.
Рискът от суициден опит при шизофрения е към 5-12%, а при личностови разстройства – от 3 до 9%.
Съществува сериозна връзка и сред физическите болести и самоубийственото държание. До 70% от хората, осъществили самоубийство, са боледували от остро или хронично заболяване все още на гибелта. От тази група към половината са страдали и от психологично заболяване. Най-висок е рискът при тежки хронични болести, при епилепсия, онкологични болести, заболявания на кръвотворните органи, сърдечносъдови болести и др.
Така страната ни попада в групата на страните със приблизително към ниско равнище на самоубийствата (в Европа и в света).
Това стана ясно по време на конференция на НЦОЗА в четвъртък, 10 октомври, когато Световната здравна организация означи Световния ден на психологичното здраве.
У нас най-вече опити за самоубийство се вършат в градовете и селата на Централна Северна България, а минимум в Югозападния район. Пик през последните години специалистите са следили през 2011, 2012 и 2013 година, като рекордьор е 2012-а. Най-често опит да лишават живота си вършат хората в трудоспособна възраст. Така децата остават без родител, а околните понасят тежка контузия. Често незавършените самоубийства водят до инвалидизация.
Най-честата причина за опит за самоубийство в България са спорове в средата – 46,8%-54,3%. От тях споровете сред съпрузите в фамилията са половината (22%); психологичното разстройство – 20,76%; спор с родители – 18,60%; следват несподелена обич – 7,8%, нелечима болест – 7,67% и други
Сред здравните служащи е публикувана заблудата, че диагнозата и предотвратяването на самоубийствата са приоритет на психиатрите и на психичноздравните експерти, само че практиката демонстрира, че хората в риск доста по-често търсят консултация с лекари от други специалности, показват специалистите на НЦОЗА. Причината е или неосъзнаване на казуса, или стигмата да бъде потърсен психиатър или психотерапевт.
Проучванията демонстрират, че сред 45% и 70% от опиталите да се самоубият са посетили някакъв доктор две седмици преди да посегнат на живота си. Лекарите от общата процедура имат измежду пациентите си приблизително по два опита за самоубийство годишно и един смъртен случай на три години и половина.
Човешките взаимоотношения имат основно значение в предварителната защита на самоубийствата. Наличието на заболяване (телесно или психическо) е втората по периодичност причина за суицидни дейности – от 20.3% до 27.7%. Обяснение на тази наклонност може да се търси в застаряването на популацията. Не повече от 5% от хората, протегнали ръка на живота си, го вършат поради тежки финансови проблеми. В към 35% от случаите няма открит изявен претекст за суицидните дейности.
В международен мащаб
На всеки 40 секунди някой завършва с живота си
Много от така наречен нещастни случаи като предозиране с медикаменти да вземем за пример, са резултат на суицидни опити. През последния половин век честотата на самоубийствата в международен мащаб се е повишила с 60% и самоубийството заема 10-о място като причина за гибел. На всеки 3 секунди някъде се прави опит за самоубийство, а всяка година към 1 милион души губят живота си. Повече от 150 хиляди от тях са от Европейския район. Във възрастовата група 15-35 години в Европа самоубийството е на второ място като причина за гибел след пътнотранспортните катастрофи.
Реалният брой на самоубийствата е с пъти по-висок от формалните данни, защото в статистиката попадат единствено явните случаи. Според редица правосъдни специалисти огромна част от така наречен „ гибел от нещастни случаи” (предозиране на лекарства, пътнотранспортни катастрофи, рухване от височина и др.) в действителност са осъществени опити за самоубийство. Поради това се счита, че общият брой на жертвите в света е към 4 милиона.
Всеки втори човек, направил суициден опит, го повтаря в границите на идната една година, нормално в по-тежка форма. Всеки трети, приключил живота си със самоубийство, е правил и предходен опит.
Рискови групи
Депресията, стимулантите и заболяванията са фактор
Алкохолна взаимозависимост са имали сред 10 и 22% от самоубилите се. Според множеството откриватели 45-70% от самоубийствата са предшествани от умерено тежък или тежък депресивен епизод. Рискът от самоубийство при страдащите от меланхолия е доста висок – от 8 до 30%.
Зависимостта от алкохол е различен фактор – сред 10 и 22% от самоубилите се са имали алкохолна взаимозависимост, а равнището на самоубийства в тази популация е съвсем 20 пъти по-високо от междинното. Нивото на самоубийства измежду хероиновите наркомани също значимо надвишава това в популацията като цяло.
Рискът от суициден опит при шизофрения е към 5-12%, а при личностови разстройства – от 3 до 9%.
Съществува сериозна връзка и сред физическите болести и самоубийственото държание. До 70% от хората, осъществили самоубийство, са боледували от остро или хронично заболяване все още на гибелта. От тази група към половината са страдали и от психологично заболяване. Най-висок е рискът при тежки хронични болести, при епилепсия, онкологични болести, заболявания на кръвотворните органи, сърдечносъдови болести и др.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ