Потреблението на ток се свива и през 2019 година
През последните 10 години потребността от електрическа енергия в Българи е съвсем константна, с лека наклонност към намаление.
© Paul Hanna За втора поредна година потреблението на електрическа енергия в страната понижава, макар че и през 2018-а, и през 2019 година, има растеж на брутния вътрешен артикул и промишленото произвеждане. А в случай че наклонността се резервира, построяването на нови мощности може да се окаже безпричинно.
Данните на Електроенергийния систематичен оператор сочат, че за интервала 1 януари - 29 декември 2019 година има 1.07% спад в потреблението на ток по отношение на същия интервал на 2018 година, когато пък понижението на годишна база е било над 3%.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики При производството на електрическа енергия спадът е по-значителен - 5.17%. Това е по този начин тъй като за разлика от 2018 година през предходната година нямаше доста благоприятни условия за експорт на ток - поради високите цени на енергийната борса зад граница е продадена с 25.4% по-малко електрическа енергия.
Прогнози и обстоятелства
Една от главните тези в отчета на Българска академия на науките от 2017 година, с който ръководещите мотивираха рестартирането на плана АЕЦ " Белене ", бе, че колкото повече се развива стопанската система на България, толкоз повече мощности ще й трябват. Статистиката обаче демонстрира, че за последните 10 години Брутният вътрешен продукт се е нараснал с над 50%, до момента в който крайното ползване на електрическа енергия е съвсем постоянно, с лека наклонност за намаляване.
Без подозрение една от главните аргументи за това са по-меките като цяло зими и по-хладните лета, които изискват надлежно по-малко отопление и изстудяване. Друг значим фактор са новите енергоефективните технологии в промишлеността и енергоспестяващите уреди в бита. Вероятно някакъв принос за по-малкото електропотребление има и санирането на жилищните здания.
Трудният експорт
През последните години спадът на вътрешната потребност от ток значително се компенсираше с износа му зад граница. Това беше допустимо заради доста по-ниските цени на създаваната в България електрическа енергия. С либерализирането на пазара, борсовите обединявания и премахването на административните пречки пред вноса на ток цените в България се изравниха с тази в района, а тази година даже ги надминаха в избрани интервали. Резултатът е спад с над една четвърт на износа.
България към момента е чист експортьор на електрическа енергия, само че това може да се промени в близко бъдеще. От една страна създаваната от българските ТЕЦ-ове сила ще продължи да нараства поради въглеродните квоти, от друга - прилежащи страни като Турция и Гърция фрапантно усилват личното си произвеждане, в това число от ВЕИ.
Кои мощности работят
Общо създадената електрическа енергия през 2019 година в България е намаляла с 5.17% или 2.4 млн. МВтч. За производството на този ток, който като размер е повече от творби от слънчевите централи през годината, е нужна мощ от 275 МВт, която да работи без спиране 365 дни. За съпоставяне един от огромните блокове на държавната Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " е 240 МВт.
От данните на Електроенергийния систематичен оператор се вижда, че базовите централи (АЕЦ " Козлодуй " и ТЕЦ) са произвели единствено с 1.5% по-малко ток, до момента в който огромният спад идва от Водноелектрическа централа. Дейността на водните централи, главно благосъстоятелност на НЕК, се е намалила с цели 37.1% като главното пояснение е по-сухата година. Дори да имаше задоволително дъждове, от ВЕЦ-овете отново нямаше да има потребност или пък с цел да работят е трябвало да се стопират други стандартни мощности.
В същото време при ВЕИ има растеж на производството от 5.5%. Това е главно поради слънчевите централи, до момента в който при вятърните има минимално намаляване.
© Paul Hanna За втора поредна година потреблението на електрическа енергия в страната понижава, макар че и през 2018-а, и през 2019 година, има растеж на брутния вътрешен артикул и промишленото произвеждане. А в случай че наклонността се резервира, построяването на нови мощности може да се окаже безпричинно.
Данните на Електроенергийния систематичен оператор сочат, че за интервала 1 януари - 29 декември 2019 година има 1.07% спад в потреблението на ток по отношение на същия интервал на 2018 година, когато пък понижението на годишна база е било над 3%.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики При производството на електрическа енергия спадът е по-значителен - 5.17%. Това е по този начин тъй като за разлика от 2018 година през предходната година нямаше доста благоприятни условия за експорт на ток - поради високите цени на енергийната борса зад граница е продадена с 25.4% по-малко електрическа енергия.
Прогнози и обстоятелства
Една от главните тези в отчета на Българска академия на науките от 2017 година, с който ръководещите мотивираха рестартирането на плана АЕЦ " Белене ", бе, че колкото повече се развива стопанската система на България, толкоз повече мощности ще й трябват. Статистиката обаче демонстрира, че за последните 10 години Брутният вътрешен продукт се е нараснал с над 50%, до момента в който крайното ползване на електрическа енергия е съвсем постоянно, с лека наклонност за намаляване.
Без подозрение една от главните аргументи за това са по-меките като цяло зими и по-хладните лета, които изискват надлежно по-малко отопление и изстудяване. Друг значим фактор са новите енергоефективните технологии в промишлеността и енергоспестяващите уреди в бита. Вероятно някакъв принос за по-малкото електропотребление има и санирането на жилищните здания.
Трудният експорт
През последните години спадът на вътрешната потребност от ток значително се компенсираше с износа му зад граница. Това беше допустимо заради доста по-ниските цени на създаваната в България електрическа енергия. С либерализирането на пазара, борсовите обединявания и премахването на административните пречки пред вноса на ток цените в България се изравниха с тази в района, а тази година даже ги надминаха в избрани интервали. Резултатът е спад с над една четвърт на износа.
България към момента е чист експортьор на електрическа енергия, само че това може да се промени в близко бъдеще. От една страна създаваната от българските ТЕЦ-ове сила ще продължи да нараства поради въглеродните квоти, от друга - прилежащи страни като Турция и Гърция фрапантно усилват личното си произвеждане, в това число от ВЕИ.
Кои мощности работят
Общо създадената електрическа енергия през 2019 година в България е намаляла с 5.17% или 2.4 млн. МВтч. За производството на този ток, който като размер е повече от творби от слънчевите централи през годината, е нужна мощ от 275 МВт, която да работи без спиране 365 дни. За съпоставяне един от огромните блокове на държавната Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " е 240 МВт.
От данните на Електроенергийния систематичен оператор се вижда, че базовите централи (АЕЦ " Козлодуй " и ТЕЦ) са произвели единствено с 1.5% по-малко ток, до момента в който огромният спад идва от Водноелектрическа централа. Дейността на водните централи, главно благосъстоятелност на НЕК, се е намалила с цели 37.1% като главното пояснение е по-сухата година. Дори да имаше задоволително дъждове, от ВЕЦ-овете отново нямаше да има потребност или пък с цел да работят е трябвало да се стопират други стандартни мощности.
В същото време при ВЕИ има растеж на производството от 5.5%. Това е главно поради слънчевите централи, до момента в който при вятърните има минимално намаляване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ