Дигиталното въздействие върху човешкото поведение е новото ядрено оръжие на XXI в.
" През последните 10-15 години стана недвусмислено ясно по какъв начин може посредством новите цифрови технологии да се " ръководят отдалечено " страните, да се трансформират общества и прочие Сега не е нужно да пускате бомби над територията на вашия съперник - задоволително е да контролирате обществените мрежи и цифровите послания, с цел да го сломите или контролирате. Затова не е учудващо, че въпросът за " цифровия суверенитет " от ден на ден се преглежда като неотменна част от националната сигурност ", споделя в изявление за Българска телеграфна агенция проф. дин Иван Първев, учител по Нова балканска история в Историческия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Изследователските ползи на проф. Първев са ориентирани към изследването на европейско-османските политически връзки през ХVI-XVIII в., към тематиката Балканите и Източният въпрос, XVII-XX в.; взаимовръзките сред Централна Европа и Балканите в епохата на Ранното ново време, както и към някои аспекти от теорията на интернационалните връзки. Проф. Първев е един от основателите за основаването на Центъра за районни проучвания и разбори. През 2021 година става притежател на почетното звание " лекар хонорис идея " на Университета " Карл-Франц " (Грац, Австрия).
- Ако през днешния ден напишете още веднъж книга със заглавие " Клио-гравитацията в интернационалните връзки. Една интерпретационна доктрина намеждународните връзки през 21 век ", какви ще бъдат главните глави в нея?
- Международните връзки като геополитическо и геостратегическо мислене не са се трансформирали изключително доста през миналите няколко века. Променят се технологиите, несъмнено, само че като цяло схемите на външнополитическото мислене, аргументацията по какъв начин и с кого да воювате, с кого да сключите мир, с кого да сте съдружник и прочие, са едни и същи - без значение дали приказваме за държанието на феодален държател, султан, общоприет секретар или президент.
При всички случаи обаче, бих добавил специфична нова глава за цифровите технологии, за киберпространството, за интернета и обществените мрежи, защото през последните 10-15 години стана недвусмислено ясно по какъв начин може посредством новите цифрови технологии да се " ръководят отдалечено " страните, да се трансформират общества и прочие Сега не е нужно повече да пускате бомби над територията на вашия съперник - задоволително е да контролирате обществените мрежи и цифровите послания, с цел да го сломите или контролирате. Затова не е учудващо, че въпросът за " цифровия суверенитет " от ден на ден се преглежда като неотменна част от националната сигурност.
Новите цифрови технологии, изкуственият разсъдък, механизмите за цифрово влияние върху човешкото държание - това е " новото нуклеарно оръжие " на XXI в., което не е толкоз рисково и разрушително като атомните бомби, само че по тази причина пък е надалеч по-ефективно.
- Един от фокусите на научните Ви проучвания е " Балканите сред две империи: Хабсбургската монархия и Османската страна ". Може ли да се каже, че Балканите постоянно си остават сред две империи, въпреки и имената им да се сменят през годините?
- Поради някои геополитически специфики на Югоизточна Европа, на Балканите в никакъв случай не е могло да се сътвори една самостойна " Балканска империя ". Същевременно земите на нашия полуостров са били част от други империи - да вземем за пример, Римската, Византийската, Османската; същото важи и за Европейския съюз, в случай че приемем, че е политическа групировка от " имперски вид ". От друга страна, в случай че погледнем на света през призмата на класическата геополитика, ще установим, че Източна Европа (която включва Балканите) е основна зона в световния конфликт сред " морето " и " сушата ", сред морските империи (Великобритания, САЩ) и така наречен " Световен остров " (по думите на Халфорд Макиндър), разбирай земите от Лисабон до Владивосток. В случая няма значение коя страна е най-силна в посочения " Световен остров " - това може да е Русия, Франция, Германия, защото конфликтът остава всъщност еднакъв: сред " морето " и " сушата ".
Естествено, откакто Балканите се намират в една сходна основна зона, от която зависи построяването на средиземноморски и европейски империи или пък изходът от битката за световно превъзходство, нашият полуостров постоянно ще бъде или " сред империите ", или ще е част от тях. Първото въпреки всичко е за предпочитане.
- Как гледате на либерализацията в интерпретациите на българската история? Новият прочит и преоценката на исторически събития се трансформират в устойчива наклонност у нас...
- Напоследък у нас се вижда една много изненадваща наклонност, а точно да се приема като белег на " съвременно мислене " и на " европейско изследователско позициониране ", когато един историк прави оценка предишното (българското и балканското) по нов метод, а не посредством някакви " националистически клишета ", завещани ни от предходното общество. Изглежда сътрудниците, които се движат по посочените коловози, не вършат разлика сред " национална историческа позиция " и " националистическа интерпретация ", което е почтено за жалост.
В навечерието на 3 март, националния ни празник, да вземем за пример можете да попаднете на отзиви на обособени наши сътрудници, които изясняват по какъв начин Руско-турската война от 1877-78 година в действителност не била " освободителна война " ; можете да срещнете и отзиви, че понятието " турско иго " е едно погрешно факсимиле, националистическа идеологема и прочие Извинявам се, само че по какъв начин по различен метод да опишем войната от 1877-78 година от позиция на историята на Третата българска страна?! Естествено, че тя за нас е освободителна, държавно-възстановителна, в случай че щете. Да, тя е в същото време тежък удар за Турция и за нейните владения на Балканите, и проблем е за Австро-Унгария и Англия, защото Русия ускорява въздействието си в Югоизточна Европа. Но дано да предоставим въпреки всичко на нашите турски, австрийски и английски сътрудници опцията да създадат своята интерпретация на спора.
Историята на Балканите е комплицирана и много спорна и е изцяло естествено да има разнообразни гледни точки - да кажем, българска, гръцка, сръбска, турска и прочие Един образец. За сътрудниците от Турция османското завладяване на балканските земи през XIV-XV в. е мотив за национална горделивост и доказателство за способността на османските тюрки да построяват могъщи държавни формирования. По обясними аргументи през погледа на сръбския или българския откривател същият исторически развой надали ще бъде мотив за национална горделивост - минимум поради елементарния факт, че в хода на упоменатото завладяване са унищожени българската и сръбската средновековна страна.
И може би, още един образец. Когато гръцки историци се занимават, да кажем, с проблемите на Българското възобновление като феномен на предишното, техният главен интерес е ориентиран най-много към " гръцките следи ", което от вероятността на нашата южна съседка е законен научен метод, изява на тяхната " национална историческа позиция ". Защо търсенето и намирането на " български следи " от епохата на XVIII-XX в. в земите на днешна Македония - противоположното, би трябвало да бъде тълкувано като стар метод и робуване на " националистически клишета ", персонално аз не мога да схвана.
В тази връзка, може би си коства да споменем един план, над който работим с група сътрудници от СУ " Св. Климент Охридски " към този момент трета година. Той е по Националната научна стратегия " Културно-историческо завещание, национална памет и публично развиване " (КИННПОР) на МОН, като неговата крайна цел е да се създаде една съвременна идея за развиването на българската Балканистика доникъде на XXIвек. Онова, което считаме да препоръчаме, е да се вземат ограничения за запазването и отстояването точно на този " народен исторически взор " върху противоречивите моменти от предишното на Балканите, изключително в интервала XV-XIX в. Ако би трябвало да се изразим с една метафора, би било доста добре, в случай че България съумее да резервира своя " исторически суверенитет " при осмисляне на своето лично минало, включително и в по-мащабния балкански подтекст. Ако това не го създадем, рискуваме българската интерпретация на районната история да бъде лишена от законното право на битие. Между другото, не знам да се водят сходни полемики " за " и " срещу " националното осмисляне на балканското минало в Гърция, Сърбия, Турция, Румъния или Северна Македония.
- Миналата година бяхте почетен с почетното звание " лекар хонорис идея " на Университета " Карл-Франц " (Грац) - за дългогодишната Ви изследователска работа, отдадена на историческите връзки сред Австрия и Балканите през XVII-XIX в., както и за дейното развиване на университетските контакти на СУ " Св. Климент Охридски " с Университета в Грац. Как Вие персонално оценявате тази премия?
- Разбира се, за мен е извънредно огромна чест да получа това високо академично самопризнание. Радвам се също по този начин, че по този метод австрийските сътрудници от Грац правят оценка по заслужен метод научно-преподавателските връзки сред двата университета. Всъщност си коства в тази връзка да напомним, че вторият по величина град в днешна Австрия има отношение и към историята на България след 1878 година Първият български държател след Освобождението, княз Александър I Батенберг, след своята абдикация през 1886 година се открива в Грац, където се дами и основава семейство. Именно в този изящен и доста хубав град той завършва и виталният си път през 1893 година
Иначе за мен няма подозрение, че в случай че разгледаме българската история през XV-XIX в., има един доста значителен, бих го нарекъл, " централноевропейски вектор ", който въздейства върху развиването на българското общество през тези епохи. Така да вземем за пример, в края на XVII в. е било изцяло допустимо балканските земи, обитаеми с българи, да преминат под властта на могъщата тогава Австрийска монархия. Естествено тук могат да се виждат геостратегическите ползи на Виена, в посока по течението на река Дунав и на Диагоналния път към Константинопол. Споменатият политически преход, апропо, не става историческа действителност единствено по една единствена причина - съществуването на некадърни съветници, които император Леополд I наподобява е слушал повече в сравнение с би трябвало.
- Какво е да си академични учител във времена на Ковид?
- Вероятно вашите по-млади читатели не знаят какво съставлява кафето " Инка ". Това е сурогат на кафето, потребна другояче напитка - в нея има цикория, както и маса други скъпи за организма неща. В това " кафе " обаче няма кофеин, другояче е на ниска цена да се създаде, не сте подвластни от интернационалните борсови цени, да кажем, на бразилското кафе и прочие
Извинявам се за това малко отклоняване, само че желаех да илюстрирам по-отчетливо мисълта си. Ковид пандемията за университетите и най-много затварянето на аудиториите и провеждането на занятия в онлайн-формат ми припомня пиенето на " Инка ". Вие си мислите, че в чашата имате кафе - цветът е сходен, в случай че сложите доста захар, може и усетът да има вероятно нещо общо с усета на същинското еспресо. За страдание обаче, това е една огромна илюзия - тъй като в последна сметка вие пиете топла сладка вода, кафява на цвят и нищо повече.
В Германия има направено едно проучване, което потвърждава доста притеснителния факт, че успеваемостта на отдалеченото образование в учебно заведение благодарение на разнообразни цифрови платформи е на същото ниво като лятната самоподготовка на учениците. Може би е добре да уточним за Вашите читатели какво са имали поради немските откриватели. Когато бях възпитаник на 10-12 години, ни даваха преди лятната почивка лист от 15-20 заглавия художествена литература, които сами да прочетем. Същите заръки получават и днешните немски възпитаници.
Не желая да си мисля какви ще са резултатите, в случай че се направи сходно изследване за успеваемостта на цифровото образование в университетите. В този смисъл колкото по-скоро се върнем към естествения, присъствения метод на образование, толкоз по-добре за всички нас. Защото дано да бъдем откровени - вие бихте ли били спокойни, в случай че ви преглежда доктор, който е учил медицина отдалечено?
Изследователските ползи на проф. Първев са ориентирани към изследването на европейско-османските политически връзки през ХVI-XVIII в., към тематиката Балканите и Източният въпрос, XVII-XX в.; взаимовръзките сред Централна Европа и Балканите в епохата на Ранното ново време, както и към някои аспекти от теорията на интернационалните връзки. Проф. Първев е един от основателите за основаването на Центъра за районни проучвания и разбори. През 2021 година става притежател на почетното звание " лекар хонорис идея " на Университета " Карл-Франц " (Грац, Австрия).
- Ако през днешния ден напишете още веднъж книга със заглавие " Клио-гравитацията в интернационалните връзки. Една интерпретационна доктрина намеждународните връзки през 21 век ", какви ще бъдат главните глави в нея?
- Международните връзки като геополитическо и геостратегическо мислене не са се трансформирали изключително доста през миналите няколко века. Променят се технологиите, несъмнено, само че като цяло схемите на външнополитическото мислене, аргументацията по какъв начин и с кого да воювате, с кого да сключите мир, с кого да сте съдружник и прочие, са едни и същи - без значение дали приказваме за държанието на феодален държател, султан, общоприет секретар или президент.
При всички случаи обаче, бих добавил специфична нова глава за цифровите технологии, за киберпространството, за интернета и обществените мрежи, защото през последните 10-15 години стана недвусмислено ясно по какъв начин може посредством новите цифрови технологии да се " ръководят отдалечено " страните, да се трансформират общества и прочие Сега не е нужно повече да пускате бомби над територията на вашия съперник - задоволително е да контролирате обществените мрежи и цифровите послания, с цел да го сломите или контролирате. Затова не е учудващо, че въпросът за " цифровия суверенитет " от ден на ден се преглежда като неотменна част от националната сигурност.
Новите цифрови технологии, изкуственият разсъдък, механизмите за цифрово влияние върху човешкото държание - това е " новото нуклеарно оръжие " на XXI в., което не е толкоз рисково и разрушително като атомните бомби, само че по тази причина пък е надалеч по-ефективно.
- Един от фокусите на научните Ви проучвания е " Балканите сред две империи: Хабсбургската монархия и Османската страна ". Може ли да се каже, че Балканите постоянно си остават сред две империи, въпреки и имената им да се сменят през годините?
- Поради някои геополитически специфики на Югоизточна Европа, на Балканите в никакъв случай не е могло да се сътвори една самостойна " Балканска империя ". Същевременно земите на нашия полуостров са били част от други империи - да вземем за пример, Римската, Византийската, Османската; същото важи и за Европейския съюз, в случай че приемем, че е политическа групировка от " имперски вид ". От друга страна, в случай че погледнем на света през призмата на класическата геополитика, ще установим, че Източна Европа (която включва Балканите) е основна зона в световния конфликт сред " морето " и " сушата ", сред морските империи (Великобритания, САЩ) и така наречен " Световен остров " (по думите на Халфорд Макиндър), разбирай земите от Лисабон до Владивосток. В случая няма значение коя страна е най-силна в посочения " Световен остров " - това може да е Русия, Франция, Германия, защото конфликтът остава всъщност еднакъв: сред " морето " и " сушата ".
Естествено, откакто Балканите се намират в една сходна основна зона, от която зависи построяването на средиземноморски и европейски империи или пък изходът от битката за световно превъзходство, нашият полуостров постоянно ще бъде или " сред империите ", или ще е част от тях. Първото въпреки всичко е за предпочитане.
- Как гледате на либерализацията в интерпретациите на българската история? Новият прочит и преоценката на исторически събития се трансформират в устойчива наклонност у нас...
- Напоследък у нас се вижда една много изненадваща наклонност, а точно да се приема като белег на " съвременно мислене " и на " европейско изследователско позициониране ", когато един историк прави оценка предишното (българското и балканското) по нов метод, а не посредством някакви " националистически клишета ", завещани ни от предходното общество. Изглежда сътрудниците, които се движат по посочените коловози, не вършат разлика сред " национална историческа позиция " и " националистическа интерпретация ", което е почтено за жалост.
В навечерието на 3 март, националния ни празник, да вземем за пример можете да попаднете на отзиви на обособени наши сътрудници, които изясняват по какъв начин Руско-турската война от 1877-78 година в действителност не била " освободителна война " ; можете да срещнете и отзиви, че понятието " турско иго " е едно погрешно факсимиле, националистическа идеологема и прочие Извинявам се, само че по какъв начин по различен метод да опишем войната от 1877-78 година от позиция на историята на Третата българска страна?! Естествено, че тя за нас е освободителна, държавно-възстановителна, в случай че щете. Да, тя е в същото време тежък удар за Турция и за нейните владения на Балканите, и проблем е за Австро-Унгария и Англия, защото Русия ускорява въздействието си в Югоизточна Европа. Но дано да предоставим въпреки всичко на нашите турски, австрийски и английски сътрудници опцията да създадат своята интерпретация на спора.
Историята на Балканите е комплицирана и много спорна и е изцяло естествено да има разнообразни гледни точки - да кажем, българска, гръцка, сръбска, турска и прочие Един образец. За сътрудниците от Турция османското завладяване на балканските земи през XIV-XV в. е мотив за национална горделивост и доказателство за способността на османските тюрки да построяват могъщи държавни формирования. По обясними аргументи през погледа на сръбския или българския откривател същият исторически развой надали ще бъде мотив за национална горделивост - минимум поради елементарния факт, че в хода на упоменатото завладяване са унищожени българската и сръбската средновековна страна.
И може би, още един образец. Когато гръцки историци се занимават, да кажем, с проблемите на Българското възобновление като феномен на предишното, техният главен интерес е ориентиран най-много към " гръцките следи ", което от вероятността на нашата южна съседка е законен научен метод, изява на тяхната " национална историческа позиция ". Защо търсенето и намирането на " български следи " от епохата на XVIII-XX в. в земите на днешна Македония - противоположното, би трябвало да бъде тълкувано като стар метод и робуване на " националистически клишета ", персонално аз не мога да схвана.
В тази връзка, може би си коства да споменем един план, над който работим с група сътрудници от СУ " Св. Климент Охридски " към този момент трета година. Той е по Националната научна стратегия " Културно-историческо завещание, национална памет и публично развиване " (КИННПОР) на МОН, като неговата крайна цел е да се създаде една съвременна идея за развиването на българската Балканистика доникъде на XXIвек. Онова, което считаме да препоръчаме, е да се вземат ограничения за запазването и отстояването точно на този " народен исторически взор " върху противоречивите моменти от предишното на Балканите, изключително в интервала XV-XIX в. Ако би трябвало да се изразим с една метафора, би било доста добре, в случай че България съумее да резервира своя " исторически суверенитет " при осмисляне на своето лично минало, включително и в по-мащабния балкански подтекст. Ако това не го създадем, рискуваме българската интерпретация на районната история да бъде лишена от законното право на битие. Между другото, не знам да се водят сходни полемики " за " и " срещу " националното осмисляне на балканското минало в Гърция, Сърбия, Турция, Румъния или Северна Македония.
- Миналата година бяхте почетен с почетното звание " лекар хонорис идея " на Университета " Карл-Франц " (Грац) - за дългогодишната Ви изследователска работа, отдадена на историческите връзки сред Австрия и Балканите през XVII-XIX в., както и за дейното развиване на университетските контакти на СУ " Св. Климент Охридски " с Университета в Грац. Как Вие персонално оценявате тази премия?
- Разбира се, за мен е извънредно огромна чест да получа това високо академично самопризнание. Радвам се също по този начин, че по този метод австрийските сътрудници от Грац правят оценка по заслужен метод научно-преподавателските връзки сред двата университета. Всъщност си коства в тази връзка да напомним, че вторият по величина град в днешна Австрия има отношение и към историята на България след 1878 година Първият български държател след Освобождението, княз Александър I Батенберг, след своята абдикация през 1886 година се открива в Грац, където се дами и основава семейство. Именно в този изящен и доста хубав град той завършва и виталният си път през 1893 година
Иначе за мен няма подозрение, че в случай че разгледаме българската история през XV-XIX в., има един доста значителен, бих го нарекъл, " централноевропейски вектор ", който въздейства върху развиването на българското общество през тези епохи. Така да вземем за пример, в края на XVII в. е било изцяло допустимо балканските земи, обитаеми с българи, да преминат под властта на могъщата тогава Австрийска монархия. Естествено тук могат да се виждат геостратегическите ползи на Виена, в посока по течението на река Дунав и на Диагоналния път към Константинопол. Споменатият политически преход, апропо, не става историческа действителност единствено по една единствена причина - съществуването на некадърни съветници, които император Леополд I наподобява е слушал повече в сравнение с би трябвало.
- Какво е да си академични учител във времена на Ковид?
- Вероятно вашите по-млади читатели не знаят какво съставлява кафето " Инка ". Това е сурогат на кафето, потребна другояче напитка - в нея има цикория, както и маса други скъпи за организма неща. В това " кафе " обаче няма кофеин, другояче е на ниска цена да се създаде, не сте подвластни от интернационалните борсови цени, да кажем, на бразилското кафе и прочие
Извинявам се за това малко отклоняване, само че желаех да илюстрирам по-отчетливо мисълта си. Ковид пандемията за университетите и най-много затварянето на аудиториите и провеждането на занятия в онлайн-формат ми припомня пиенето на " Инка ". Вие си мислите, че в чашата имате кафе - цветът е сходен, в случай че сложите доста захар, може и усетът да има вероятно нещо общо с усета на същинското еспресо. За страдание обаче, това е една огромна илюзия - тъй като в последна сметка вие пиете топла сладка вода, кафява на цвят и нищо повече.
В Германия има направено едно проучване, което потвърждава доста притеснителния факт, че успеваемостта на отдалеченото образование в учебно заведение благодарение на разнообразни цифрови платформи е на същото ниво като лятната самоподготовка на учениците. Може би е добре да уточним за Вашите читатели какво са имали поради немските откриватели. Когато бях възпитаник на 10-12 години, ни даваха преди лятната почивка лист от 15-20 заглавия художествена литература, които сами да прочетем. Същите заръки получават и днешните немски възпитаници.
Не желая да си мисля какви ще са резултатите, в случай че се направи сходно изследване за успеваемостта на цифровото образование в университетите. В този смисъл колкото по-скоро се върнем към естествения, присъствения метод на образование, толкоз по-добре за всички нас. Защото дано да бъдем откровени - вие бихте ли били спокойни, в случай че ви преглежда доктор, който е учил медицина отдалечено?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ