Средносрочните цели, които ще отключат растежа на България
През последната седмица представихме разнообразни елементи от Бяла книга на ИПИ „ Отключване на растежа: пътят напред след изборите “. Публикуваните глави засягат 1) финансите на страната, 2) човешкия капитал, 3) върховенството на правото и 4) политиките за стопански напредък. Какви обаче са задачите, които можем да реализираме в средносрочен проект? По-долу представяме 8 фундаментални цели с небосвод от 4 години, които са изцяло постижими и биха повишили доста опциите за развиване и качеството на живот в страната.
Достигане на границата от 75% от междинното равнище за Европейски Съюз по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба. В дълготраен проект огромната цел пред страната би трябвало да е замогването и доближаването с огромните стопански системи в Европа. България измина пътя от под 30% от междинното равнище за Европейски Съюз при започване на новото хилядолетие до 64% през 2023 година Това са повече от две десетилетия на изпреварващ стопански напредък. Въпреки това, съвсем всички останали страни в района на Централна и Източна Европа са достигнали равнища от между 75 и 90% от междинното равнище за Европейски Съюз. Достигането на границата от 75% е изцяло постижима в идващите четири години, като това изисква дейна политика в поддръжка на конкурентоспособността и възползване от цялостния капацитет (физически и човешки) на страната. Сближаването с сполучливите страни в района значи и сензитивно повишаване на възнагражденията в стопанската система и изобщо на разполагаемият приход на семействата.
Връщане на вложенията в стопанската система на равнища от 20-25% от Брутният вътрешен продукт. Брутото формиране на главен капитал (инвестициите) в България в последните години е стабилно под 20% от Брутният вътрешен продукт, като това е индикаторът, по който изоставаме сензитивно от другите страни в Централна и Източна Европа. Всички сполучливи образци в района реализират изпреварващ напредък и доближаване с вложения от порядъка на 25% от Брутният вътрешен продукт. Повишаването на капиталовата интензивност е допустимо с усъвършенстване в бизнес средата, данъчни ограничения в поддръжка на вложенията в капитал и нововъведенията, както и изчистен модел за развиване на индустриалните терени в страната. Прилагане на програмно бюджетиране и осъществяването на финансовата стратегия на държавното управление със средносрочен небосвод също поддържа вложенията в стопанската система.
Постигане на коефициент на Джини в границите на 30-35 в средносрочен проект. Свиването на неравенствата в последните години демонстрират, че икономическият напредък в България може да носи изгоди за всички групи в обществото, без да се постанова демонтиране на данъчната система. Коефициентът на Джини се сви от над 40 в годините преди пандемията до 37,2 през 2023 година Поддържане на ниска безработица и активиране на хората отвън претовареност и обучение, растеж на продуктивността на труда и на възнагражденията, както и ориентирана обществена политика към най-уязвимите групи от обществото може да докара до стабилно стесняване на неравенствата и влизане в рамки на нормалните равнища за района на Централна и Източна Европа.
Повишение на резултата в PISA с 25-50 точки и понижаване на каузи на слабите възпитаници. В последното издание на PISA резултатите на българските възпитаници са със 78 точки по-ниски от междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз по четене, със 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по естествени науки. Делът на функционално необразованите е към 50% в другите дисциплини. Изследванията и опита на други страни в Централна и Източна Европа демонстрират, че повишението на междинното равнище и намаляването на каузи на слабите възпитаници са двата фактора, които дават максимален резултат във връзка с икономическия напредък. В средносрочен проект е изцяло постижимо настигането на някои от страните в района, които са изправени пред сходни провокации, само че регистрират по-добро показване на PISA. Това изисква преформатиране на политиката и финансирането в посока качество на учебното обучение, както и структурирани старания и специфична стратегия за поддръжка на слабите учебни заведения.
Повишаване на продължителността на живота до 77-78 година в средносрочен проект. Продължителността на живота в България (75,8 г.) остава най-ниската в границите на Европейски Съюз (средно 81,5 г.). Основен движещ фактор зад това закъснение е сензитивно по-високата смъртност и изключително предотвратимата смъртност, която е 2,3 пъти над междинната за Европейски Съюз. Овладяването на високата смъртност и повишението на продължителността на живота изисква дълбоки промени в българското опазване на здравето, в това число смяна на финансовия модел и монополната позиция на НЗОК, понижаване на разноските от джоба на пациентите, ориентиране на запас към профилактика и предварителна защита, целенасочена прогенерична политика и по-широк достъп до медикаменти, повишение на възнагражденията на медицинските сестри и ограничения за привличане на фрагменти към специалността.
Устойчиво превръщане на миграционните процеси и постигане до машинален приръст от над 50 хиляди души на година. След пандемията се следи превръщане на миграционните процеси в България. През 2023 година механичният приръст на популацията доближава 42 хиляди души или 6,5‰ от цялото население. Повишаването на приходите и опциите за реализация, както и подобряването на здравето и качеството на живот по места, са основни за устойчивото превръщане на миграционните процеси. Постигане на машинален приръст от 50 хиляди души на година значи преодоляване на спада на популацията в страната.
Повишаване на финансовата самостоятелност на общините, като личните доходи на локално равнище са над границата от 40% от общите разноски. През последните 10 години личните доходи на общините изостават сензитивно от разноските, като към този момент покриват едвам 25-30% от общите бюджети на локално равнище. Мерки за фискална децентрализация, в това число преотстъпване на част от приходите от подоходното облагане, могат да покачват финансовата самостоятелност на общините и да дадат тласъци на локалната власт да организира дейна политика за привличане на вложители и развиване на стопанската система.
Ефективна битка с корупцията и отлепване от дъното по господство на правото в Европейския съюз. Въпреки прекосяването през над две десетилетия на стопански промени и по-дълбока интеграция в развия обединен пазар на Европейски Съюз, подкопаното господство на правото продължава да ни отличават от сполучливите европейски стопански системи и да лимитира капацитета за напредък. За да отключи растежа и да реализира своите цели за доближаване, растеж на приходите и понижаване на неравенствата, както и изобщо усъвършенстване на качеството на живот, България би трябвало да реализира изразителен прогрес в правораздаването. В това число следва да се отстрани политическото и икономическото въздействие над съда и прокуратурата, с цел да се спрат корупционните канали за източване на обществения запас. Липсата на неоправдателни присъди против лица от висшите етажи на властта е единият от критериите, показващ отсъствието на действително сработване на институциите от правосъдната власт. Липсата на разкрити обвързаности сред правосъдната власт и политическите лица и осъдени и освободени магистрати единствено благоприятства престъпността, покровителствана от политиката.
Източник: Институт за пазарна икономика
Достигане на границата от 75% от междинното равнище за Европейски Съюз по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба. В дълготраен проект огромната цел пред страната би трябвало да е замогването и доближаването с огромните стопански системи в Европа. България измина пътя от под 30% от междинното равнище за Европейски Съюз при започване на новото хилядолетие до 64% през 2023 година Това са повече от две десетилетия на изпреварващ стопански напредък. Въпреки това, съвсем всички останали страни в района на Централна и Източна Европа са достигнали равнища от между 75 и 90% от междинното равнище за Европейски Съюз. Достигането на границата от 75% е изцяло постижима в идващите четири години, като това изисква дейна политика в поддръжка на конкурентоспособността и възползване от цялостния капацитет (физически и човешки) на страната. Сближаването с сполучливите страни в района значи и сензитивно повишаване на възнагражденията в стопанската система и изобщо на разполагаемият приход на семействата.
Връщане на вложенията в стопанската система на равнища от 20-25% от Брутният вътрешен продукт. Брутото формиране на главен капитал (инвестициите) в България в последните години е стабилно под 20% от Брутният вътрешен продукт, като това е индикаторът, по който изоставаме сензитивно от другите страни в Централна и Източна Европа. Всички сполучливи образци в района реализират изпреварващ напредък и доближаване с вложения от порядъка на 25% от Брутният вътрешен продукт. Повишаването на капиталовата интензивност е допустимо с усъвършенстване в бизнес средата, данъчни ограничения в поддръжка на вложенията в капитал и нововъведенията, както и изчистен модел за развиване на индустриалните терени в страната. Прилагане на програмно бюджетиране и осъществяването на финансовата стратегия на държавното управление със средносрочен небосвод също поддържа вложенията в стопанската система.
Постигане на коефициент на Джини в границите на 30-35 в средносрочен проект. Свиването на неравенствата в последните години демонстрират, че икономическият напредък в България може да носи изгоди за всички групи в обществото, без да се постанова демонтиране на данъчната система. Коефициентът на Джини се сви от над 40 в годините преди пандемията до 37,2 през 2023 година Поддържане на ниска безработица и активиране на хората отвън претовареност и обучение, растеж на продуктивността на труда и на възнагражденията, както и ориентирана обществена политика към най-уязвимите групи от обществото може да докара до стабилно стесняване на неравенствата и влизане в рамки на нормалните равнища за района на Централна и Източна Европа.
Повишение на резултата в PISA с 25-50 точки и понижаване на каузи на слабите възпитаници. В последното издание на PISA резултатите на българските възпитаници са със 78 точки по-ниски от междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз по четене, със 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по естествени науки. Делът на функционално необразованите е към 50% в другите дисциплини. Изследванията и опита на други страни в Централна и Източна Европа демонстрират, че повишението на междинното равнище и намаляването на каузи на слабите възпитаници са двата фактора, които дават максимален резултат във връзка с икономическия напредък. В средносрочен проект е изцяло постижимо настигането на някои от страните в района, които са изправени пред сходни провокации, само че регистрират по-добро показване на PISA. Това изисква преформатиране на политиката и финансирането в посока качество на учебното обучение, както и структурирани старания и специфична стратегия за поддръжка на слабите учебни заведения.
Повишаване на продължителността на живота до 77-78 година в средносрочен проект. Продължителността на живота в България (75,8 г.) остава най-ниската в границите на Европейски Съюз (средно 81,5 г.). Основен движещ фактор зад това закъснение е сензитивно по-високата смъртност и изключително предотвратимата смъртност, която е 2,3 пъти над междинната за Европейски Съюз. Овладяването на високата смъртност и повишението на продължителността на живота изисква дълбоки промени в българското опазване на здравето, в това число смяна на финансовия модел и монополната позиция на НЗОК, понижаване на разноските от джоба на пациентите, ориентиране на запас към профилактика и предварителна защита, целенасочена прогенерична политика и по-широк достъп до медикаменти, повишение на възнагражденията на медицинските сестри и ограничения за привличане на фрагменти към специалността.
Устойчиво превръщане на миграционните процеси и постигане до машинален приръст от над 50 хиляди души на година. След пандемията се следи превръщане на миграционните процеси в България. През 2023 година механичният приръст на популацията доближава 42 хиляди души или 6,5‰ от цялото население. Повишаването на приходите и опциите за реализация, както и подобряването на здравето и качеството на живот по места, са основни за устойчивото превръщане на миграционните процеси. Постигане на машинален приръст от 50 хиляди души на година значи преодоляване на спада на популацията в страната.
Повишаване на финансовата самостоятелност на общините, като личните доходи на локално равнище са над границата от 40% от общите разноски. През последните 10 години личните доходи на общините изостават сензитивно от разноските, като към този момент покриват едвам 25-30% от общите бюджети на локално равнище. Мерки за фискална децентрализация, в това число преотстъпване на част от приходите от подоходното облагане, могат да покачват финансовата самостоятелност на общините и да дадат тласъци на локалната власт да организира дейна политика за привличане на вложители и развиване на стопанската система.
Ефективна битка с корупцията и отлепване от дъното по господство на правото в Европейския съюз. Въпреки прекосяването през над две десетилетия на стопански промени и по-дълбока интеграция в развия обединен пазар на Европейски Съюз, подкопаното господство на правото продължава да ни отличават от сполучливите европейски стопански системи и да лимитира капацитета за напредък. За да отключи растежа и да реализира своите цели за доближаване, растеж на приходите и понижаване на неравенствата, както и изобщо усъвършенстване на качеството на живот, България би трябвало да реализира изразителен прогрес в правораздаването. В това число следва да се отстрани политическото и икономическото въздействие над съда и прокуратурата, с цел да се спрат корупционните канали за източване на обществения запас. Липсата на неоправдателни присъди против лица от висшите етажи на властта е единият от критериите, показващ отсъствието на действително сработване на институциите от правосъдната власт. Липсата на разкрити обвързаности сред правосъдната власт и политическите лица и осъдени и освободени магистрати единствено благоприятства престъпността, покровителствана от политиката.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ