През почивните дни или в някоя от по-топлите вечери от

През почивните дни или в някоя от по-топлите вечери от работната седмица на Главната улица човек може да срещне гения на разнообразни улични музиканти. Някои от тях омайват минаващите с прелестни осъществявания на разнообразни известни части, а други просто припяват някаква мелодия. Защо обаче тези гении са предпочели да се изявяват на улицата, а не в някой състав? Това е въпросът, който кореспондент на TrafficNews се зае да разгадае. А най-хубавият метод това да се случи е „ като пиеш вода от извора ”.
Прочетете още
В една от вечерите сред няколкото почивни дни към Нова година Главната улица беше огласена от жуженето на хората, а върху него като тънък воал се носеше един прочут глас на национална певица. Николинка Станчева, облечена в обичайната национална носия беше застанала пред Централната поща и изпълняваше следващата ария от своя репертоар. А хората не я подминаваха, а се спираха, с цел да се порадват на гения й и да пуснат  по някоя монета в кесийката. А след края на осъществяванията си, тя отдели няколко минути за диалог с нашия кореспондент.

- Здравейте, Николинка! Предвид, че гласът Ви е толкоз мощен, бих желала да попитам на първо място от какъв брой време си занимавате с музика?

- Официално отпреди четири години започнах по-активно да пея. Иначе и преди знаех, че го мога, вървях дружно със синовете ми по състезания, само че гласът ми тогава беше доста по-различен от настоящия. Получавах мощна театрална тресчица и като излезех пред аудитория, треперех. Но с помощта на това, че излизам на улицата да пея, съумях да преборя тази тресчица и в този момент нямам никакви проблеми. Спомням си, че първоначално пеех на микрофон и гласа ми едвам се чуваше, а в този момент ехти по цялата Главна.

- Вие сте една от разпознаваемите улични певици. Освен че сте съумели да преборите театралната тресчица, по какъв различен метод Ви оказва помощ пеенето на Главната?

- Прави ми наслаждение, като виждам, че хората са щастливи, карам ги да се радват на националната музика. Когато пея, се усещам доста леко аз самата.

- Какво сте приключили и какво работите?

- Много хора мислят, че съм учителка по музика, тъй като и двамата ми сина са музиканти. Малкият сега е в 11 клас в Музикалното учебно заведение „ Филип Кутев ” в Котел, а огромният свири на пиано и китара и е в трети курс към АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ”. И двамата са закърмени с национална музика от мен, която съм самоука и без музикално обучение. Всъщност съм приключила за ел. механик, въпреки в никакъв случай да не съм работила по специалността си. Дълги години се занимавах с възпитанието на децата ми, тъй като мъжът ми по този начин пожела. А сега работя като брокер в организация за недвижими парцели.

- А като дребна защо мечтаехте?

- Мечтаех да стана певица. Подреждах възглавници по леглата, които си представях като моята аудитория, а след това взимах една солница и пеех. Баба ми ръкопляскаше – тя беше публиката.

- Като заговорихме за фантазии – кое е най-трудното по пътя към тяхното сбъдване съгласно Вас?

- Мисля, че няма мъчно. Всичко може да бъде реализирано, стига да имаш предпочитание. И средства, несъмнено. Честно казано, доста желаех огромният ми наследник да учи във Виена, само че нямам финансовата опция за това, по тази причина го записах тук, в нашата академия. Така разбрах, че това място никак не е неприятно. Той в този момент има опция да се развива и в композирането, дребният ми наследник също композира. Всичко се получава, в случай че имаш гений, той е най-съществен.

- И за край – какво ще пожелаете на нашите читатели за Новата година?

- Пожелавам им сполучлива, здрава, радостна година, всички мети да им се осъществен! Нека към този момент да няма нещастни хора, поисквам на всички да са щастливи, да се оправи ситуацията в България и да няма хора, които да гладуват! Става ми болно, като видя някой човек да рови в кофите да си вземе храна. Затова поисквам на всички да имат храна и покрив над главата си!



(Николинка и нейният по-голям син)