През първите три години еврото се използва единствено за електронни

През първите три години еврото се употребява само за електронни разплащания и счетоводни интервенции. Физическите банкноти и монети влизат в обращение едвам на 1 януари 2002 година, когато валутата става само законно платежно средство в участващите страни. Само година по-рано – през 2001 година – Гърция се причислява като дванадесета членка на еврозоната.

Следват още разширения. Първа измежду новоприсъединилите се към Европейски Съюз през 2004 година, Словения вкарва еврото през 2007 година На 1 януари 2008 година към нея се причисляват Кипър и Малта, а година по-късно – макар началото на международната финансова рецесия – и Словакия.

През ноември 2008 година еврото доближава едно от най-ниските си равнища – 1,27 $, а еврозоната изпада в криза. Възстановяването е кратковременно – последвано от дълговата рецесия в Гърция, която слага на тестване стабилността на цялата валутна система.

Въпреки това валутният съюз продължава да се уголемява. Естония вкарва еврото през 2011 година, Латвия – през 2014 година, а Литва – през 2015 година Най-новият член на еврозоната е Хърватия, която приема еврото на 1 януари 2023 година, ставайки двадесетата страна, публично употребяваща общата валута.

В момента шест страни от Европейски Съюз към момента не са въвели еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. За някои от тях процесът е в ход, за други – към момента в застой. В същото време еврото е съществена валута и в редица европейски страни отвън Европейски Съюз, измежду които Андора, Косово, Черна гора, Монако, Сан Марино и Ватикана.

Днес над 340 милиона души в Европа употребяват еврото всекидневно. То е втората най-използвана валута в света след щатския $ – знак на икономическа интеграция, непоклатимост и общо бъдеще.