През първите месеци на Корейската война, един от най-кървавите конфликти,

През първите месеци на Корейската война, един от най-кървавите спорове, които в миналото са се случвали сред комунистическите сили и демократичния Запад, китайският водач Мао Цзедун праща депеша на своя колега-тиранин Йосиф Сталин с размишления за загубите, които всяка от страните би трябвало да понесе, написа сп. " Иконъмист " и споделя някои детайлности от историята за да хвърли светлина на протичащите се през днешния ден миротворчески старания.

Русия - Украйна

Русия е блъснала завода за турски дронове " Байрактар " край Киев. Има съществени провали " Брутална офанзива ": Представителството на Европейски Съюз и постройката на Британския съвет в Киев са изумени (снимки)Русия удари с морски дрон украинския разследващ транспортен съд " Симферопол "

В телеграмата си от март 1951 година Мао споделя своята " обща тактика ", която допуска " унищожаването на няколкостотин хиляди американски живота " във война, която ще продължи няколко години. Като съгласно него едвам тогава империалистите ще схванат, че в лицето на новосъздадената Китайска национална република са срещнали заслужен съперник.

Мао към този момент е изпратил армии от " доброволци " на Корейския полуостров, където от лятото на предходната година бушуват сражения, откакто подкрепяният от Съветския съюз режим в Северна Корея нахлува в Южна Корея, ръководена от американски съдружник. Мао невъзмутимо оповестява на Сталин, че Китай чака още 300 000 починали или осакатени.

Пренебрежението на Мао към загубите не е риторичен прийом. Към юли 1953 година, когато примирието поставя завършек на 37-месечната война, съгласно вътрешни китайски оценки броят на починалите в страната му възлиза на 400 000 души (днес формалната агитация признава 150 000), написа " Иконъмист ".

Когато научава за гибелта на по-големия си наследник на корейския фронт, Мао единствено промърморил: " Как може да има война без жертви? ".

Виж още Свобода по фински. Какво е " финландизация " и какво значи това за Финландия

Загиват милиони корейски цивилни жители и, евентуално, милион корейски бойци. Америка губи съвсем 37 000 души, а Англия и други страни - още хиляди. Корейските градове се трансфораха в димящи руини.

Твърде дълго Америка и нейните съдружници считат, че се борят за територия. Те се притесняват, че Китай и Северна Корея организират под управлението на Москва световна акция за разширение на комунистическото въздействие. Те не разбрат същинските претекстове на Мао, част от които стават известни едвам след отварянето на китайските и руските архиви през 90-те години.

В подмяна на кървавата жертва на Китай Мао моли Съветския съюз да оборудва въоръжените му сили с съвременно оръжие, военни кораби и самолети, както и да даде чертежи и принадлежности за производството на такова оръжие в Китай.

Виж още Китайският президент ще посрещне Путин и Моди в грандиозна демонстрация на солидарност

Контролът над полуострова няколко пъти минава от комунистическите войски към западните и назад, преди обстановката да стигне до задънена улица към 38-ия паралел, линията, разделяща Корея на две елементи. Веднага откакто обстановката стига до задънена улица, главната териториална цел на Мао - да избегне обединяването на проамериканска Корея и появяването на западни войски на границата му - е реализирана.

Още през юни 1951 година Америка, Китай и Съветският съюз поддържат помирение на 38-ия паралел. Въпреки това войната продължава още две години. В устрема си да получи повече военна помощ от Съветския съюз, Мао провежда безкрайни разногласия по отношение на военнопленниците, които отхвърлят да се върнат в Китай или Северна Корея.

Цели 45% от американските загуби са настъпили след началото на договарянията. Ветераните си спомнят смъртоносните нощни сражения по хълмовете, които се издигат над осветения от прожектори преговорен комплекс.

Примирието най-сетне е контрактувано през лятото на 1953 година, след гибелта на Сталин и завуалираните закани на Съединени американски щати да употребяват нуклеарно оръжие. След три години кръвопролития линията, разделяща двете Кореи, не се е трансформирала. Според Макс Хейстингс, историк на корейския спор, светът схваща, че " войната може да се води също толкоз трудно и настойчиво на масата за договаряния, колкото и с оръжие на бойното поле ".

Сега съветският президент Владимир Путин забавя договарянията с американския си сътрудник Доналд Тръмп. Путин отхвърля настояванията на Тръмп да приключи бойните дейности в Украйна, като вместо това предлага " сложно " съглашение, което регистрира всичките му искания.

От своя страна, Тръмп в този момент омаловажава смисъла на примирието, което не съумя да реализира - или с цел да резервира достолепието си, или тъй като има вяра на съветските причини, че Украйна губи на бойното поле и ще се възползва от примирието, с цел да се превъоръжи.

Тръмп желае военните дейности да спрат и на 18 август въздъхна: " Но от стратегическа позиция това може да е неизгодно за една от страните ". Тръмп и най-близкото му обграждане в този момент избират да приказват за " замяна на територии ", което е техният код за предаване от Украйна на територии, които са толкоз скъпи, че Путин може би ще бъде заставен да направи отстъпки.

Ако имаме вяра на Тръмп, подтикването на воюващите страни към подписване на съглашения е всъщност почтено занятие, защото е противоположно на войната, която е безсмислена и разточителна. Уви, тази елементарна дефиниция се опровергава от образци от историята, и освен в Корея.

Примирията са значими освен тъй като стопират убийствата. Те могат също да алармират признаването, че войната няма да има военно решение.

Карл Билд, някогашен министър председател и министър на външните работи на Швеция, има непосредствена визия за това по какъв начин приключват войните. През 1995 година той е европейски съпредседател на договарянията под управлението на Съединени американски щати в Дейтън, щата Охайо, за преустановяване на тригодишния спор в Босна.

Целта на Съединени американски щати и Европа в Дейтън е мирът. Билд стига до заключението, че доста балкански политици се надяват да употребяват мирния развой като " продължение на войната с други средства ". Важно е, че конференцията в Дейтън се увенчава с триумф, тъй като воюващите страни са изтощени и знаят, че Америка и НАТО няма да търпят по-нататъшни бойни дейности. Остава единствено политическо решение.

" Беше невероятно да се приказва съществено, когато оръдията към момента стреляха и имаше очаквания или опасения, че обстановката на бойното поле може да се промени радикално ", - споделя Билд.

Шведът се притеснява, че условията на Путин във връзка с територията крият още по-голяма цел - да не се разреши на Украйна да просперира като страна, която е по едно и също време славянска, демократична и западна.

Билд също по този начин не има вяра на апела на Путин да се решат всички разногласия едновременно. Това би изисквало споразумяване на най-сложните различия, като статута на украинските земи, следени от Русия, преди да може да се реализира съглашение за мир.

Той твърди, че откровеният блян към мир би трябвало да стартира с преустановяване на огъня, което ще разреши " малко по малко " да се работи по въпроси като електроснабдяването на Украйна, ориста на военнопленниците, отвлечените украински деца и глобите. Според опита на Билд, мирните съглашения би трябвало да " дават отговор на минималните условия на всички, само че не и на оптималните условия на някого ".

Виж още " Брутална офанзива ": Представителството на Европейски Съюз и постройката на Британския съвет в Киев са изумени от снощните съветски удари

Вместо това Тръмп разрешава на Русия да преследва максималистични цели, до момента в който бомбардира Украйна: тактика, която Мао назовава " приказва, воювайки ". Това води до злополука в Корея, където по този начин и не е подписан непрекъснат кротичък контракт. Защо в този момент би трябвало да е по-различно? - пита се в умозаключение изданието.