Як-14: планерът на руски десантчици в следвоенно време
През първите години на мира руските военни слагат искане за по-модерни планери, способни да транспортират съоръжение и тежки транспортни средства.
Първите амфибийни планери се появяват в Русия при започване на 30-те години, когато се основава профилирана десантна бригада, ръководена от П.И. Гроховски. Тогава и вършат планера Г-31 „ Якоб Алкснис “, който може да транспортира до шестнадесетима парашутисти. През 1934 година Г-31 е тестван сполучливо. При все това по този начин и не влиза в серийно произвеждане, защото през тези години военното управление към момента не е формирало ясна идея за потреблението на такова съоръжение.
airwar.ru
Импулс за по-нататъшното развиване на планерите за кацане става Втората международна война. Германците първи ги употребяват в действително стълкновение. Четиристотин парашутисти летят с 41 планера DFS 230 10 през май 1940 година до белгийския форт Ебен Абел и го завладяват.
DFS 230Свободни източници
Създават се планери в разнообразни конструкторски бюра, а през годините на войната в Съюз на съветските социалистически републики са създадени няколко вида от тези самолети. През първите следвоенни години военните се нуждаят от по-модерни планери, способни да транспортират оръжия и тежки артилерийски транспортни средства по въздуха.
През лятото на 1947 година на среща в Кремъл са разисквани въпроси за модернизацията на въздушнодесантните войски, както и разнообразни разновидности за доставка на военна техника, в това число бронетранспортьори и танкове.
След като изслушва настояванията на парашутистите, Сталин предлага да бъдат основани желаните планери, .
Започват производството на Як-14 през ноември 1947 година в авиационния цех в град Долгопрудни, покрай Москва. Първият Як-14 излетява на 31 през януари 1948 година, а фабричните тествания приключват на 4 март.
airwar.ru
Като теглещ аероплан са употребявани самолети Ил-12, а в резултатите от тестванията е маркирано, че Як-14 изцяло дава отговор на предназначението си, постоянен е и когато е теглен, и когато е в свободен полет, а видимостта от кабината е отлична.
Михаил Фетисов (CC BY 3.0)
След като минава държавни тествания в средата на 1948-а, Як-14 е предложен за серийно произвеждане. Трябва да се означи, че по време на тестванията той е претрупан с най-различно въоръжение и съоръжение на въздушнодесантните войски (ВДВ): 57-мм противотанково оръдие с влекач ГАЗ-67Б; 76-мм оръдие със същия трактор; 37-мм противовъздушно оръдие; 122-мм гаубица; 160-мм минохвъргачка с ГАЗ-67Б; камионът ГАЗ-51 и най-тежкият товар за фюзелажа – самоходната артилерийска установка АСУ-57. Размерите на товарното поделение разрешават на борда на Як-14 без никакви проблеми да бъдат превозени всички изброени транспортни средства.
Предна товарна врата на Як-14Михаил Фетисов (CC BY 3.0)
Як-14 играе значима роля през 50-те години на предишния век, защото това е единственият метод до отдалечени региони на Съветския съюз да бъдат превозени огромни товари по въздух, без да се постанова да се разглобяват.
Ил-12 цивилни в Будапеща. 1956 г.UVATERV (CC BY-SA 3.0)
Няколко такива самолета са предоставени на Чехословакия при започване на 1950-те и са употребявани с името НК-14.
Транспортните планери на Съветските военновъздушни сили последователно са изведени от употреба с появяването на турбовитлови транспортни средства като „ Антонов “ Ан-24 и „ Антонов “ Ан-12, които влизат в употреба в края на 1950-те години.
създател: НИКИТА ПЕТРОВ
източник: bg.rbth.com
Първите амфибийни планери се появяват в Русия при започване на 30-те години, когато се основава профилирана десантна бригада, ръководена от П.И. Гроховски. Тогава и вършат планера Г-31 „ Якоб Алкснис “, който може да транспортира до шестнадесетима парашутисти. През 1934 година Г-31 е тестван сполучливо. При все това по този начин и не влиза в серийно произвеждане, защото през тези години военното управление към момента не е формирало ясна идея за потреблението на такова съоръжение.
airwar.ru
Импулс за по-нататъшното развиване на планерите за кацане става Втората международна война. Германците първи ги употребяват в действително стълкновение. Четиристотин парашутисти летят с 41 планера DFS 230 10 през май 1940 година до белгийския форт Ебен Абел и го завладяват.
DFS 230Свободни източници
Създават се планери в разнообразни конструкторски бюра, а през годините на войната в Съюз на съветските социалистически републики са създадени няколко вида от тези самолети. През първите следвоенни години военните се нуждаят от по-модерни планери, способни да транспортират оръжия и тежки артилерийски транспортни средства по въздуха.
През лятото на 1947 година на среща в Кремъл са разисквани въпроси за модернизацията на въздушнодесантните войски, както и разнообразни разновидности за доставка на военна техника, в това число бронетранспортьори и танкове.
След като изслушва настояванията на парашутистите, Сталин предлага да бъдат основани желаните планери, .
Започват производството на Як-14 през ноември 1947 година в авиационния цех в град Долгопрудни, покрай Москва. Първият Як-14 излетява на 31 през януари 1948 година, а фабричните тествания приключват на 4 март.
airwar.ru
Като теглещ аероплан са употребявани самолети Ил-12, а в резултатите от тестванията е маркирано, че Як-14 изцяло дава отговор на предназначението си, постоянен е и когато е теглен, и когато е в свободен полет, а видимостта от кабината е отлична.
Михаил Фетисов (CC BY 3.0)
След като минава държавни тествания в средата на 1948-а, Як-14 е предложен за серийно произвеждане. Трябва да се означи, че по време на тестванията той е претрупан с най-различно въоръжение и съоръжение на въздушнодесантните войски (ВДВ): 57-мм противотанково оръдие с влекач ГАЗ-67Б; 76-мм оръдие със същия трактор; 37-мм противовъздушно оръдие; 122-мм гаубица; 160-мм минохвъргачка с ГАЗ-67Б; камионът ГАЗ-51 и най-тежкият товар за фюзелажа – самоходната артилерийска установка АСУ-57. Размерите на товарното поделение разрешават на борда на Як-14 без никакви проблеми да бъдат превозени всички изброени транспортни средства.
Предна товарна врата на Як-14Михаил Фетисов (CC BY 3.0)
Як-14 играе значима роля през 50-те години на предишния век, защото това е единственият метод до отдалечени региони на Съветския съюз да бъдат превозени огромни товари по въздух, без да се постанова да се разглобяват.
Ил-12 цивилни в Будапеща. 1956 г.UVATERV (CC BY-SA 3.0)
Няколко такива самолета са предоставени на Чехословакия при започване на 1950-те и са употребявани с името НК-14.
Транспортните планери на Съветските военновъздушни сили последователно са изведени от употреба с появяването на турбовитлови транспортни средства като „ Антонов “ Ан-24 и „ Антонов “ Ан-12, които влизат в употреба в края на 1950-те години.
създател: НИКИТА ПЕТРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ