Новите доспехи на армията
През първите две години от плана войската би трябвало да получи първите 30 бройки от натовските машини и надлежно да извърши съюзническите си задължения най-малко на базово равнище
© Велко Ангелов Министерството на защитата предстоящо изпрати претенции за обвързващи предложения до четири компании.До половин година военното ведомство възнамерява да подпише 12-годишен контракт за 150 бронирани машини.Участниците в конкуренцията в действителност са систематични интегратори, които ще вкарат в плана още отбранителни компании. На доктрина българската войска би трябвало да има най-малко една механизирана бригада с висока степен на бойна подготвеност, която е способна бързо да се причисли към 30-хилядните натовски Сили за отговор (NRF) при положение на неочаквана военна рецесия. Обществена загадка обаче е, че това надали ще се случи на процедура.
Причината – макар че на хартия има най-малко шест батальонни бойни групи, които са сертифицирани по стандартите на алианса, армията ни не разполага с задоволително изправно въоръжение и бойна техника за тях. Всички те няма по какъв начин да вземат участие в действителна задача едновременно, тъй като упражняват с едно и също съоръжение на ротационен принцип. На процедура армейското управление би могло да активизира за действителна интервенция една, в най-хубавия две от тях, в случай че груповата система за защита по линия на член 5 на НАТО бъде задействана в отговор на ескалиращо напрежение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Велик ли е нашият боец
След към половин година обаче има действителен късмет трагичното положение на сухопътните войски да стартира да се усъвършенства. Във вторник Министерството на защитата най-сетне публично даде старт на третия мегапроект за рационализация на въоръжените сили – програмата за закупуване на съвременни натовски бронирани машини на стойност до 1.464 милиарда лева с Данък добавена стойност. По информация на " Капитал " има късмет той даже да изпревари поръчката за закупуване на два модулни патрулни кораба за бойния флот, която изненадващо бе върната от военния министър Красимир Каракачанов на компаниите участнички за " поевтиняване на офертите ".
След месеци подмолни полемики и интриги военното ведомство изпрати претенции за обвързващи предложения (RFP) до четирите компании, които импровизирано се спрягаха за любимци при доставката на бронирани машини. Това са ARTEC (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария). По неофициална информация на " Капитал " шортлистата е предизвикала гнева на някои от фирмите, до които е изпратено необвързващо искане за информация, само че в последна сметка не са поканени. В тази група да вземем за пример попада турската OTOKAR (за която се твърди, че е дала най-евтина оферта) и американската Textron, която работи в България от години, само че не разполага с бойни машини със задвижване 8х8, каквото е експлицитното условие в сегашния план. От военното министерство обаче импровизирано се застраховаха, че виновността за това не е тяхна - решението за " късия лист " е било ясно от месеци насам и е било взето на политическо равнище в Министерски съвет.
Срещу баснословната сума от близо милиард и половина лв. пехотата ни би трябвало да получи 90 бойни и 60 спомагателни машини, с които да оборудва напълно една механизирана бригада, надлежно три батальонни бойни групи. Така в границите на първите две години от осъществяването на плана войската би трябвало да получи първите 30 бройки от натовските бронетранспортьори и надлежно да извърши съюзническите си задължения в Северноатлантическия алианс най-малко на базово равнище. Което е вярно от стратегическа позиция, защото пехотата в най-голяма степен взе участие в действителни съдружни интервенции зад граница.
Мечти и действителност
Схемата с разсроченото заплащане обаче крие риск за цялостното осъществяването на плана, защото финансирането внезапно може да пресъхне при възможна смяна на политическата обстановка. Вероятно по тази причина военните са концентрирали доставката на най-важната бойна техника в първите години на плана
Фотограф: Надежда Чипева
В интерес на истината през последните 2-3 години сухопътните войски прогресивно снижаваха условията си към модернизационния план. Първоначалната концепция беше армията да закупи 238 машини – 100 бойни и 138 спомагателни. Явно обаче сметките при този вид са били отвратително високи. Впоследствие, с цел да се вместят в ориентировъчния бюджет, военните първо орязаха поддържащата техника с 38 бройки, а след това минаха към сегашната формула за 90 + 60 машини. Така едвам в този момент, 15 години след влизането ни в НАТО и откакто поукроти мащабите и упоритостите си, пехотата е на път най-сетне да получи съвременно западно въоръжение, което да не е просто алегорична съюзническа помощ като джиповете " Хъмър " и леките бронетранспортьори " Гардиън ".
Всичко това ще се случи при оптимистичния сюжет, ако военното министерство успее да съблюдава периодите, които единствено си е сложило. На първия стадий участниците в конкуренцията би трябвало да подават своите оферти до 31 октомври тази година. На процедура обаче някои от тях могат да изискат пролонгация и по този начин да проточат процедурата. Освен това, за разлика от плана за новите изтребители, тук военното министерство договаря не с непознати страни, а непосредствено с частни компании, което теоретично отваря вратата за възможни правосъдни обжалвания. След като всички предложения бъдат подадени, междуведомствена комисия ще стартира да ги прави оценка, като крайният период за работата й е 20 декември. Така в най-хубавия случай договорът с определения реализатор може да бъде подписан най-рано при започване на 2020 година, когато военното министерство още веднъж ще има някакъв неизразходван бюджет за капиталови цели (тъй като сегашният бе изцяло изхарчен около предплащането на F-16).
Също по този начин шоковите (пре)разходи за нови изтребители ще принудят военното министерство да търси непременно разсрочено заплащане за бронираните машини. Според гласувания от Народното събрание план за капиталов разход превеждането на цялата сума би трябвало да бъде разрушено в границите на 12 години, а доставката на техниката – през първите 8 от тях. Годишните вноски варират сред 100 и 180 млн. лева, като в първата част на плана са по-ниски. През този интервал би трябвало да се доставят предпочитано бойни машини, а след 5-ата година – множеството поддържащи. Схемата с разсроченото заплащане обаче крие риск за цялостното осъществяването на плана, защото финансирането внезапно може да пресъхне при възможна смяна на политическата обстановка. Вероятно по тази причина военните са концентрирали доставката на най-важната бойна техника в първите години на плана. Също по този начин, за разлика от плана за флота, където няма по какъв начин да се достави недостроен транспортен съд, в този случай военните могат да получат единствено част от бронираните машини, в случай че парите бъдат редуцирани.
Дяволът в детайлите
По-интересното в плана за Сухопътни войски е, че за разлика от закупуването на новите изтребители, където играчът на практика е единствено един (гигантът Lockheed Martin), тук има необятно поле за изява на доста по-нишови отбранителни компании оттатък гореспоменатите четири поканени. На процедура участниците в конкуренцията са по-скоро систематични интегратори – те обезпечават платформата, върху която се надграждат най-различно съоръжение и оръжейни системи – задвижване, бронировка, куполи, оръдия, ракетни системи, оптика, датчици, хардуер и програмен продукт за ръководство на огъня и какво ли още не. В взаимозависимост от съответните условия, записани в RFP-то, един или различен оръжеен подизпълнител може да бъде миропомазан или да отпадне от конкуренцията.
Така да вземем за пример през последните месеци най-голяма обществена интензивност имат не толкоз гореспоменатите четири компании, а производителите на куполи за бойните машини. Желание да вземат участие съвсем по едно и също време демонстрираха белгийската компания John Cockerill (бивша CMI), норвежката Kongsberg, израелските Elbit Systems и Rafael, като последната предложи освен куполи, само че и противотанкови ракети. За тяхно страдание обаче, по информация на " Капитал ", военните са оставили закупуването на ракетите за по-късен стадий, защото те съществено биха оскъпили плана. Всяка от упоменатите компании има разнообразни плюсове и минуси и характерните разпореждания в RfP-то могат директно да ги обиден. Така да вземем за пример Kongsberg създават единствено роботизирани куполи, каквито са последните трендове в областта на бронираните машини, и в случай че българските военни категорично изискат куполи с екипаж, това би изхвърлило норвежците от играта. John Cockerill пък употребяват технология, която разрешава бърза промяна на оръдието и това щеше да ги облагодетелства, в случай че армията ни беше поискала комбинирано да употребява муниции по натовски и " руски " стандарт. В последна сметка обаче по информация на " Капитал " бронираните машини наложително ще би трябвало да са с 30-милиметрови " западни " оръдия, тъй че този бонус на белгийците по-скоро няма да играе решаваща роля.
Всичко, разказано дотук, трансформира плана за сухопътни войски в гордиев възел, където се преплитат доста разнопосочни ползи. Затова и наредбите на настояването за оферта би трябвало да се четат извънредно деликатно, а също и от хора отвън отбранителното ведомство. Което обаче надали ще стане на процедура, защото документите по плана обичайно е засекретена...
© Велко Ангелов Министерството на защитата предстоящо изпрати претенции за обвързващи предложения до четири компании.До половин година военното ведомство възнамерява да подпише 12-годишен контракт за 150 бронирани машини.Участниците в конкуренцията в действителност са систематични интегратори, които ще вкарат в плана още отбранителни компании. На доктрина българската войска би трябвало да има най-малко една механизирана бригада с висока степен на бойна подготвеност, която е способна бързо да се причисли към 30-хилядните натовски Сили за отговор (NRF) при положение на неочаквана военна рецесия. Обществена загадка обаче е, че това надали ще се случи на процедура.
Причината – макар че на хартия има най-малко шест батальонни бойни групи, които са сертифицирани по стандартите на алианса, армията ни не разполага с задоволително изправно въоръжение и бойна техника за тях. Всички те няма по какъв начин да вземат участие в действителна задача едновременно, тъй като упражняват с едно и също съоръжение на ротационен принцип. На процедура армейското управление би могло да активизира за действителна интервенция една, в най-хубавия две от тях, в случай че груповата система за защита по линия на член 5 на НАТО бъде задействана в отговор на ескалиращо напрежение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Велик ли е нашият боец
След към половин година обаче има действителен късмет трагичното положение на сухопътните войски да стартира да се усъвършенства. Във вторник Министерството на защитата най-сетне публично даде старт на третия мегапроект за рационализация на въоръжените сили – програмата за закупуване на съвременни натовски бронирани машини на стойност до 1.464 милиарда лева с Данък добавена стойност. По информация на " Капитал " има късмет той даже да изпревари поръчката за закупуване на два модулни патрулни кораба за бойния флот, която изненадващо бе върната от военния министър Красимир Каракачанов на компаниите участнички за " поевтиняване на офертите ".
След месеци подмолни полемики и интриги военното ведомство изпрати претенции за обвързващи предложения (RFP) до четирите компании, които импровизирано се спрягаха за любимци при доставката на бронирани машини. Това са ARTEC (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария). По неофициална информация на " Капитал " шортлистата е предизвикала гнева на някои от фирмите, до които е изпратено необвързващо искане за информация, само че в последна сметка не са поканени. В тази група да вземем за пример попада турската OTOKAR (за която се твърди, че е дала най-евтина оферта) и американската Textron, която работи в България от години, само че не разполага с бойни машини със задвижване 8х8, каквото е експлицитното условие в сегашния план. От военното министерство обаче импровизирано се застраховаха, че виновността за това не е тяхна - решението за " късия лист " е било ясно от месеци насам и е било взето на политическо равнище в Министерски съвет.
Срещу баснословната сума от близо милиард и половина лв. пехотата ни би трябвало да получи 90 бойни и 60 спомагателни машини, с които да оборудва напълно една механизирана бригада, надлежно три батальонни бойни групи. Така в границите на първите две години от осъществяването на плана войската би трябвало да получи първите 30 бройки от натовските бронетранспортьори и надлежно да извърши съюзническите си задължения в Северноатлантическия алианс най-малко на базово равнище. Което е вярно от стратегическа позиция, защото пехотата в най-голяма степен взе участие в действителни съдружни интервенции зад граница.
Мечти и действителност
Схемата с разсроченото заплащане обаче крие риск за цялостното осъществяването на плана, защото финансирането внезапно може да пресъхне при възможна смяна на политическата обстановка. Вероятно по тази причина военните са концентрирали доставката на най-важната бойна техника в първите години на плана
Фотограф: Надежда Чипева
В интерес на истината през последните 2-3 години сухопътните войски прогресивно снижаваха условията си към модернизационния план. Първоначалната концепция беше армията да закупи 238 машини – 100 бойни и 138 спомагателни. Явно обаче сметките при този вид са били отвратително високи. Впоследствие, с цел да се вместят в ориентировъчния бюджет, военните първо орязаха поддържащата техника с 38 бройки, а след това минаха към сегашната формула за 90 + 60 машини. Така едвам в този момент, 15 години след влизането ни в НАТО и откакто поукроти мащабите и упоритостите си, пехотата е на път най-сетне да получи съвременно западно въоръжение, което да не е просто алегорична съюзническа помощ като джиповете " Хъмър " и леките бронетранспортьори " Гардиън ".
Всичко това ще се случи при оптимистичния сюжет, ако военното министерство успее да съблюдава периодите, които единствено си е сложило. На първия стадий участниците в конкуренцията би трябвало да подават своите оферти до 31 октомври тази година. На процедура обаче някои от тях могат да изискат пролонгация и по този начин да проточат процедурата. Освен това, за разлика от плана за новите изтребители, тук военното министерство договаря не с непознати страни, а непосредствено с частни компании, което теоретично отваря вратата за възможни правосъдни обжалвания. След като всички предложения бъдат подадени, междуведомствена комисия ще стартира да ги прави оценка, като крайният период за работата й е 20 декември. Така в най-хубавия случай договорът с определения реализатор може да бъде подписан най-рано при започване на 2020 година, когато военното министерство още веднъж ще има някакъв неизразходван бюджет за капиталови цели (тъй като сегашният бе изцяло изхарчен около предплащането на F-16).
Също по този начин шоковите (пре)разходи за нови изтребители ще принудят военното министерство да търси непременно разсрочено заплащане за бронираните машини. Според гласувания от Народното събрание план за капиталов разход превеждането на цялата сума би трябвало да бъде разрушено в границите на 12 години, а доставката на техниката – през първите 8 от тях. Годишните вноски варират сред 100 и 180 млн. лева, като в първата част на плана са по-ниски. През този интервал би трябвало да се доставят предпочитано бойни машини, а след 5-ата година – множеството поддържащи. Схемата с разсроченото заплащане обаче крие риск за цялостното осъществяването на плана, защото финансирането внезапно може да пресъхне при възможна смяна на политическата обстановка. Вероятно по тази причина военните са концентрирали доставката на най-важната бойна техника в първите години на плана. Също по този начин, за разлика от плана за флота, където няма по какъв начин да се достави недостроен транспортен съд, в този случай военните могат да получат единствено част от бронираните машини, в случай че парите бъдат редуцирани.
Дяволът в детайлите
По-интересното в плана за Сухопътни войски е, че за разлика от закупуването на новите изтребители, където играчът на практика е единствено един (гигантът Lockheed Martin), тук има необятно поле за изява на доста по-нишови отбранителни компании оттатък гореспоменатите четири поканени. На процедура участниците в конкуренцията са по-скоро систематични интегратори – те обезпечават платформата, върху която се надграждат най-различно съоръжение и оръжейни системи – задвижване, бронировка, куполи, оръдия, ракетни системи, оптика, датчици, хардуер и програмен продукт за ръководство на огъня и какво ли още не. В взаимозависимост от съответните условия, записани в RFP-то, един или различен оръжеен подизпълнител може да бъде миропомазан или да отпадне от конкуренцията.
Така да вземем за пример през последните месеци най-голяма обществена интензивност имат не толкоз гореспоменатите четири компании, а производителите на куполи за бойните машини. Желание да вземат участие съвсем по едно и също време демонстрираха белгийската компания John Cockerill (бивша CMI), норвежката Kongsberg, израелските Elbit Systems и Rafael, като последната предложи освен куполи, само че и противотанкови ракети. За тяхно страдание обаче, по информация на " Капитал ", военните са оставили закупуването на ракетите за по-късен стадий, защото те съществено биха оскъпили плана. Всяка от упоменатите компании има разнообразни плюсове и минуси и характерните разпореждания в RfP-то могат директно да ги обиден. Така да вземем за пример Kongsberg създават единствено роботизирани куполи, каквито са последните трендове в областта на бронираните машини, и в случай че българските военни категорично изискат куполи с екипаж, това би изхвърлило норвежците от играта. John Cockerill пък употребяват технология, която разрешава бърза промяна на оръдието и това щеше да ги облагодетелства, в случай че армията ни беше поискала комбинирано да употребява муниции по натовски и " руски " стандарт. В последна сметка обаче по информация на " Капитал " бронираните машини наложително ще би трябвало да са с 30-милиметрови " западни " оръдия, тъй че този бонус на белгийците по-скоро няма да играе решаваща роля.
Всичко, разказано дотук, трансформира плана за сухопътни войски в гордиев възел, където се преплитат доста разнопосочни ползи. Затова и наредбите на настояването за оферта би трябвало да се четат извънредно деликатно, а също и от хора отвън отбранителното ведомство. Което обаче надали ще стане на процедура, защото документите по плана обичайно е засекретена...
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ