През първата неделя след Великден честваме паметта на един от

През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови възпитаници - св. деятел Тома.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, само че ап. Тома не бил измежду тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)

Апостолите му споделили: " Видяхме Господа ", само че той не желал да им повярва до момента в който самичък не Го види с очите си и до момента в който не попипа Неговите рани ( " Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да допускам " ).

Осем дни по-късно апостолите се били още веднъж събрали, а дружно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ още веднъж им се явил и споделил на ап. Тома:

- " Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я постави на ребрата Ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали. "

Със боязън и боязън св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а по-късно рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Така св. Тома със своето обезверение още повече утвърди измежду християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да схванат и да се уверят, че Господ е възкръснал не видимо, нито пък с друго тяло, само че със същото, с което пострада поради нашето избавление и с което след това се яви на Своите възпитаници.