Войната в Украйна удря световни пазари за храни
През октомври 1914 година Османската империя, която преди малко се е включила към Първата международна война, блокира Дарданелите, единственият маршрут за съветската пшеница да доближи до Англия и Франция. Светът влиза в спора със ресурси от пшеница с 12% над 5-годишната междинна стойност, само че загубата на 20% от международното търгувано количеството на зърнената просвета за една нощ подпали питателните пазари. Цената на пшеницата в Чикаго, интернационален бенчмарк, покачила се с една пета от юни 1914 година, скача с още 45% през идващото тримесечие.
Днес Русия и Украйна, надлежно първият и петият най-големи експортьори на пшеница, дружно дават отговор за 29% от годишните интернационалните продажби. И след няколко слаби реколти, трескаво пазаруване по време на пандемията и проблемите с веригата за доставки по-късно международните ресурси са с 31% под междинната 5-годишна стойност. Но този път опасността от западно ембарго е запалила огъня и пламъците са по-високи даже и от времето на Първата международна война. Цените на пшеницата, които през февруари към този момент са с 49% по-високи от междинните през интервала 2017 - 2021 година, са се покачили с спомагателни 30% от началото на нашествието в Украйна, почнала на 24 февруари. Несигурността е огромна: индикаторите за волатилност на цените, събрани от мозъчния концерн IFPRI, мигат в яркочервено.
Нидерландската банка Rabobank счита, че цената на пшеницата може да се увеличи с още една трета. Но вредите върху международните хранителни доставки ще се разширят надалеч отвън зърното и ще продължат по-дълго от самата война. Заедно Русия и Украйна изнасят 12% от международно търгуваните калории. Те са измежду топ 5 експортьорите на множествто маслодайни семена и зърнени култури, от ечемик и царевица до слънчоглед, употребявани от хора и животни. Само Русия е най-големият експортьор на основни съставки в производството на торове, без които реколтите умират или губят хранителни субстанции.
През февруари, даже преди началото на войната, показателят на цените на храните, формиран от Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации, е достигнал рекордна стойност; хората, за които се счита, че не разполагат с храна, са 800 млн. - най-високото равнище от десетилетие. Много други могат скоро да се причислят към тях. По-високите цени на храните също ще усилят инфлацията, което ще усили ценовия напън, провокиран от по-скъпата електрическа енергия.
Реклама Последиците от войната
Последиците от войната ще бъдат усетени по три метода: нарушаване на сегашните доставки на зърно, слаби или недостъпни бъдещи реколти в Украйна и Русия, както и свито произвеждане в други елементи на света. Да стартираме с доставките. В естествени времена пшеницата и ечемикът се събират през лятото и се изнасят през есента; до февруари множеството кораби са отплавали. Но в този момент времената не са естествени: с ниски международни ресурси, огромните вносители на черноморска пшеница, най-много в Близкия изток и Северна Африка, се стремят да си обезпечат още доставки. Те не ги получават. Украинските пристанища са затворени. Някои са били бомбардирани. Пътищата по суша, през северната част на Украйна и по-нататък през Полша, са прекомерно огромно отклоняване, с цел да бъдат практични. Кораби, опитващи се да натоварят зърно от Русия, са били ударени от ракети в Черно море. Повечето не могат да бъдат застраховани.
Алтернативните източници са недостъпни. Миналата седмица Египет анулира втория си следващ търг за пшеница, откакто получи единствено три предложения - на стряскащи цени, по отношение на 20 преди две седмици. Още по-притеснително, износът на царевица - Украйна дава отговор за близо 13% от международния износ, нормално се прави напролет до ранното лято. По-голямата част нормално се изпраща от пристанището на Одеса, която се готви за съветско нахлуване.
Последиците от войната ще бъдат усетени по три метода: - нарушаване на сегашните доставки на зърно - слаби или недостъпни бъдещи реколти в Украйна и Русия - свито произвеждане в други елементи на света
Бъдещите посеви са даже още по-голямо терзание. В Украйна войната може да докара до по-малки добиви и засадени площи. Зимните култури като пшеницата и ечемика, които се засаждат през октомври, може да са по-малко заради неналичието на торове и пестициди. Пролетните посеви като царевицата и слънчогледа, чието засаждане нормално би почнало неотложно, може изобщо да не бъдат засети. Леонид Центило, чиято плантация в Централна Украйна отглежда 7 хиляди тона пшеница годишно, декларира, че локалните цени на дизела и на продуктите за отбрана на посевите са се покачили с 50% за две седмици. Някои от неговите служащи са изпратени да водят война.
Реклама
В Русия рискът не е лимитираното произвеждане, а блокираният експорт. Въпреки че продажбата на храни към момента не е глобена, западните банки не са склонни да дадат заеми на търговците. Страхът да бъдат санкционирани от държавните управления на Запад или засрамени от медиите държи търговците настрани. Докато Украйна е " недостижима, Русия е " недосегаема ", споделя Майкъл Магдовиц от Rabobank.
Най-обезпокоителен ще е резултатът от спора върху международното земеделие. Регионът е огромен снабдител на значими съставни елементи на торовете, в това число природен газ и поташ. Цената на торовете към този момент се е нараснала двойно или тройно, според от техния тип, даже и преди войната, поради повишаващите се цени на електрическата енергия и превоза и въведените през 2021 година глобите против Беларус, който създава 18% от международния поташ, поради разправата с дисидентите. Докато Русия, която дава отговор за 20% от международното произвеждане на поташ, се затруднява да изнася своя поташ, цените сигурно ще се повишават още. Тъй като четири пети от международния поташ се продава на интернационалните пазари, резултатът от скока на цените ще бъде почувстван във всеки аграрни район в света, предизвестява Хъмфри Найт от консултантската компания CRU.
По-високи разноски
В резултат на това доста по-голям дял от приходите ще бъде изхарчен за храна (виж графиката). Това ще бъде усетено най-силно в Близкия изток, Африка и елементи от Азия, където близо 800 млн. души са мощно подвластни от черноморската пшеница. Това включва и Турция, която доставя по-голямата част от Южното Средиземноморие с брашно. Египет нормално купува 70% от своята пшеница от Русия и Украйна. Само последната дава отговор за половината от вноса на пшеница в Ливан. Много други не могат да се оправят без украинските царевица, соя и растително масло.
По-високите разноски за торове и електрическа енергия ще свият маржовете на фермерите на всички места. Бразилия, огромен производител на месо и аграрни артикули, внася 46% от своя поташ от Русия или Беларус, декларира Кристиано Велосо от бразилския стартъп Verde AgriTech. В последна сметка някои от техните разноски ще бъдат трансферирани към потребителите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори Реклама
Протекционизмът може да налее още масло в огъня. Националните ограничавания на износа на торове се усилиха предходната година и може да се ускорят. Ограничаване на износа на храна, или паническо пазаруване от вносители могат да доведат до скок на цените, сходен на този, който провокира безредици в десетки страни през 2007-2008 година На 8 и 9 март надлежно Русия и Украйна не разрешиха износа на пшеница. Аржентина, Унгария, Индонезия и Турция през последните дни са оповестили ограничаване на износа на храна.
Липсва елементарно решение. Някои от 160-те млн. тона пшеница, която се употребява за храна на животните, могат да бъдат пренасочени за консумация от хора, само че замяната може да докара до инфлация на други съществени храни. Повишено произвеждане в Европа и Америка и потреблението на големите стратегически ресурси на Индия могат да обезпечат 10 - 15 млн. тона - доста количество, само че под една трета от общия годишен експорт на Русия и Украйна. Някои от тях биха могли да дойдат от по-отдалечени региони, само че има спънки: опити да се изнесат повече от богатата зимна годишна продукция от пшеница в Австралия задръстиха веригите за доставки сред фермерите и пристанищата. При царевицата държавните управления могат да прибягнат до пренасочване на някои от 148 млн. тона, употребявани за доставяне с биоетанол, с цел да оказват помощ да запълнят евентуалния дефицит от 35 млн. тона тази година. Недостигът на торове е даже още по-труден за превъзмогване: нови мини за поташ лишават 5 - 10 години, с цел да бъдат построени.
Войната в Украйна към този момент е покруса. Докато тя опустошава международната житница, се задава злополучие.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Бюлетин Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и забавно от ритейл бранша във вашата поща
Вашият email Записване
Днес Русия и Украйна, надлежно първият и петият най-големи експортьори на пшеница, дружно дават отговор за 29% от годишните интернационалните продажби. И след няколко слаби реколти, трескаво пазаруване по време на пандемията и проблемите с веригата за доставки по-късно международните ресурси са с 31% под междинната 5-годишна стойност. Но този път опасността от западно ембарго е запалила огъня и пламъците са по-високи даже и от времето на Първата международна война. Цените на пшеницата, които през февруари към този момент са с 49% по-високи от междинните през интервала 2017 - 2021 година, са се покачили с спомагателни 30% от началото на нашествието в Украйна, почнала на 24 февруари. Несигурността е огромна: индикаторите за волатилност на цените, събрани от мозъчния концерн IFPRI, мигат в яркочервено.
Нидерландската банка Rabobank счита, че цената на пшеницата може да се увеличи с още една трета. Но вредите върху международните хранителни доставки ще се разширят надалеч отвън зърното и ще продължат по-дълго от самата война. Заедно Русия и Украйна изнасят 12% от международно търгуваните калории. Те са измежду топ 5 експортьорите на множествто маслодайни семена и зърнени култури, от ечемик и царевица до слънчоглед, употребявани от хора и животни. Само Русия е най-големият експортьор на основни съставки в производството на торове, без които реколтите умират или губят хранителни субстанции.
През февруари, даже преди началото на войната, показателят на цените на храните, формиран от Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации, е достигнал рекордна стойност; хората, за които се счита, че не разполагат с храна, са 800 млн. - най-високото равнище от десетилетие. Много други могат скоро да се причислят към тях. По-високите цени на храните също ще усилят инфлацията, което ще усили ценовия напън, провокиран от по-скъпата електрическа енергия.
Реклама Последиците от войната
Последиците от войната ще бъдат усетени по три метода: нарушаване на сегашните доставки на зърно, слаби или недостъпни бъдещи реколти в Украйна и Русия, както и свито произвеждане в други елементи на света. Да стартираме с доставките. В естествени времена пшеницата и ечемикът се събират през лятото и се изнасят през есента; до февруари множеството кораби са отплавали. Но в този момент времената не са естествени: с ниски международни ресурси, огромните вносители на черноморска пшеница, най-много в Близкия изток и Северна Африка, се стремят да си обезпечат още доставки. Те не ги получават. Украинските пристанища са затворени. Някои са били бомбардирани. Пътищата по суша, през северната част на Украйна и по-нататък през Полша, са прекомерно огромно отклоняване, с цел да бъдат практични. Кораби, опитващи се да натоварят зърно от Русия, са били ударени от ракети в Черно море. Повечето не могат да бъдат застраховани.
Алтернативните източници са недостъпни. Миналата седмица Египет анулира втория си следващ търг за пшеница, откакто получи единствено три предложения - на стряскащи цени, по отношение на 20 преди две седмици. Още по-притеснително, износът на царевица - Украйна дава отговор за близо 13% от международния износ, нормално се прави напролет до ранното лято. По-голямата част нормално се изпраща от пристанището на Одеса, която се готви за съветско нахлуване.
Последиците от войната ще бъдат усетени по три метода: - нарушаване на сегашните доставки на зърно - слаби или недостъпни бъдещи реколти в Украйна и Русия - свито произвеждане в други елементи на света
Бъдещите посеви са даже още по-голямо терзание. В Украйна войната може да докара до по-малки добиви и засадени площи. Зимните култури като пшеницата и ечемика, които се засаждат през октомври, може да са по-малко заради неналичието на торове и пестициди. Пролетните посеви като царевицата и слънчогледа, чието засаждане нормално би почнало неотложно, може изобщо да не бъдат засети. Леонид Центило, чиято плантация в Централна Украйна отглежда 7 хиляди тона пшеница годишно, декларира, че локалните цени на дизела и на продуктите за отбрана на посевите са се покачили с 50% за две седмици. Някои от неговите служащи са изпратени да водят война.
Реклама
В Русия рискът не е лимитираното произвеждане, а блокираният експорт. Въпреки че продажбата на храни към момента не е глобена, западните банки не са склонни да дадат заеми на търговците. Страхът да бъдат санкционирани от държавните управления на Запад или засрамени от медиите държи търговците настрани. Докато Украйна е " недостижима, Русия е " недосегаема ", споделя Майкъл Магдовиц от Rabobank.
Най-обезпокоителен ще е резултатът от спора върху международното земеделие. Регионът е огромен снабдител на значими съставни елементи на торовете, в това число природен газ и поташ. Цената на торовете към този момент се е нараснала двойно или тройно, според от техния тип, даже и преди войната, поради повишаващите се цени на електрическата енергия и превоза и въведените през 2021 година глобите против Беларус, който създава 18% от международния поташ, поради разправата с дисидентите. Докато Русия, която дава отговор за 20% от международното произвеждане на поташ, се затруднява да изнася своя поташ, цените сигурно ще се повишават още. Тъй като четири пети от международния поташ се продава на интернационалните пазари, резултатът от скока на цените ще бъде почувстван във всеки аграрни район в света, предизвестява Хъмфри Найт от консултантската компания CRU.
По-високи разноски
В резултат на това доста по-голям дял от приходите ще бъде изхарчен за храна (виж графиката). Това ще бъде усетено най-силно в Близкия изток, Африка и елементи от Азия, където близо 800 млн. души са мощно подвластни от черноморската пшеница. Това включва и Турция, която доставя по-голямата част от Южното Средиземноморие с брашно. Египет нормално купува 70% от своята пшеница от Русия и Украйна. Само последната дава отговор за половината от вноса на пшеница в Ливан. Много други не могат да се оправят без украинските царевица, соя и растително масло.
По-високите разноски за торове и електрическа енергия ще свият маржовете на фермерите на всички места. Бразилия, огромен производител на месо и аграрни артикули, внася 46% от своя поташ от Русия или Беларус, декларира Кристиано Велосо от бразилския стартъп Verde AgriTech. В последна сметка някои от техните разноски ще бъдат трансферирани към потребителите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори Реклама
Протекционизмът може да налее още масло в огъня. Националните ограничавания на износа на торове се усилиха предходната година и може да се ускорят. Ограничаване на износа на храна, или паническо пазаруване от вносители могат да доведат до скок на цените, сходен на този, който провокира безредици в десетки страни през 2007-2008 година На 8 и 9 март надлежно Русия и Украйна не разрешиха износа на пшеница. Аржентина, Унгария, Индонезия и Турция през последните дни са оповестили ограничаване на износа на храна.
Липсва елементарно решение. Някои от 160-те млн. тона пшеница, която се употребява за храна на животните, могат да бъдат пренасочени за консумация от хора, само че замяната може да докара до инфлация на други съществени храни. Повишено произвеждане в Европа и Америка и потреблението на големите стратегически ресурси на Индия могат да обезпечат 10 - 15 млн. тона - доста количество, само че под една трета от общия годишен експорт на Русия и Украйна. Някои от тях биха могли да дойдат от по-отдалечени региони, само че има спънки: опити да се изнесат повече от богатата зимна годишна продукция от пшеница в Австралия задръстиха веригите за доставки сред фермерите и пристанищата. При царевицата държавните управления могат да прибягнат до пренасочване на някои от 148 млн. тона, употребявани за доставяне с биоетанол, с цел да оказват помощ да запълнят евентуалния дефицит от 35 млн. тона тази година. Недостигът на торове е даже още по-труден за превъзмогване: нови мини за поташ лишават 5 - 10 години, с цел да бъдат построени.
Войната в Украйна към този момент е покруса. Докато тя опустошава международната житница, се задава злополучие.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Бюлетин Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и забавно от ритейл бранша във вашата поща
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ