През октомври 1912-та, когато Балканската война вече е започнала, се

През октомври 1912-та, когато Балканската война към този момент е почнала, се случва нещо невиждано: долу - тиня, ножове и първобитно кръвопролитие, а горе лети нещо неповторимо - едно българско " бръмчащо страшилище ".

В началото на предишния век летящото знамение мощно съблазнява младите балкански страни, а българският цар Фердинанд е първият държавен глава в света, който лети със аероплан още през 1910-та. Български офицери са разпратени из Франция, Германия и Русия, с цел да се учат на въздухоплаване. А след Триполитанската (Турско-италианската) война през 1911 година, когато за пръв път се употребява аероплан в бойни дейности, българската войска взема решение, че това ще е новото супер оръжие. Само че в навечерието на Балканската война през 1912-та армията разполага единствено с два сферични балона и авиационно поделение с един-единствен аероплан, който за зла орис бил развален. Затова още в първите дни на мобилизацията потегля трескаво извършване на покупки на самолети и през октомври, край Одрин, България към този момент има три самолета “Албатрос ”, а за по-малко от година самолетният парк се усилва с цели 29 най-различни модели. Макар че по това време България е населявана от едвам 4,5 милиона души, тя съумява да активизира за Балканската война над 600 000 бойци.

Българските несгоди на Маринети

В ранната есен на 1912 година футуристът Филипо Томазо Маринети отпътува за Балканите като сътрудник на френския вестник Gil Blas. Пътува с мощния си автомобил Изота Фраскини, 100 конски сили, както съответно е отбелязал в своя късен спомен “Една италианска сензитивност, подбудена в Египет ”. Но тъкмо в България, покрай София, автомобилът се поврежда. Какъв футуризъм, каква скорост може да има по балканските пътища!

Филипо Томазо Маринети (1876-1944)

След като се схваща, че автомобилът не може да бъде поправен, Маринети си купува кон и по този начин от 100-те конски сили се оказва заставен да се задоволи с една. Но това не е краят на българските му несгоди - конят му безогледно е “мобилизиран ” и взет за фронта от българския Генерален щаб. Превърнал се напълно в пехотинец, “в разтеклия се шоколад на един пороен октомври ”, Маринети наема каруца с два бивола. Така индивидът, който манифестно възпява скоростта, пада от 100 конски сили до две биволски. На това място всеки елементарен футурист би се трансформирал в типичен реалист, само че не и Маринети.

Седмица по-късно той към този момент е на бойната линия, покрай Одрин, където българските войски стягат обсадата на града. Битките за Одрин са тежки, крепостната стена, строена от немски инженерни сили, е оповестена за непревземаема. Или за преодолима единствено от прусаци. Когато след няколко месеца Одрин пада, на българите отново им излиза името “прусаците на Балканите ” - едно факсимиле, за което не е ясно до каква степен е за положително...

" По пет на нож ! "

Но дано забележим цялата картина през техните очи. Събрани небрежно от дребни села и градчета, вчерашните орачи и овчари газят в калта по хълмовете и тичат през окопите със затъкнати на пушките си ножове. “Напред, на нож ” е най-често чуваният военен зов. Този зов също ще влезе в бъдещата поема на Маринети, изписан в известната си неофициална версия “По пет на нож ”. Очевидци си спомнят по какъв начин врагът чувал неверно българския зов по този свиреп метод и това всявало спомагателен смут. Във всеки случай версията станала доста публикувана. Но да се върнем на бойното поле. Оръдията гърмят, чува се „ дзанг тумб туууум, дзази дзази дзази ” (по Маринети), крясъци “По пет на нож ”, някъде цвилят ранени коне, а горе, о знамение, лети нещо невиждано - аероплан. Долу - тиня, ножове и първобитно кръвопролитие, а горе - авиация, летящи хора и машини. И това в случай че не е културен потрес и разбъркване на времена! Футуризмът е витаел във въздуха, както се споделя. Като самолет, бих добавил с усмивка.

Така под целия безпорядък, под гърмежите, виковете и бръмченето на българския самолет се раждат първите елементи на каноничната за футуризма поема “ZANG TUMB TUMB ”. Тъкмо частта „ Бомбардировката на Адрианопол “, писана на тази фронтова линия, ще стане най-популярната й част.

Поемата " ZANG TUMB TUMB "

Летящото ковчеже

Същите тези дни Маринети става очевидец на първия военен полет на българската авиация - той е първият и в цяла Европа, както настояват историците след бомбардировките над Триполи предходната година. Българският самолет, един „ Албатрос “ (германско производство), се подвига в небето на 16 октомври, единствения безоблачен ден от началото на войната, и прави разследващ полет над Одрин. Лети на едвам 400-500 метра над града, над високите джамии на Одрин. Виждат се ясно армиите и цивилното население, което съзерцава с смут бръмчащото страшилище. Самото страшилище се движело с невъобразимата скорост от 70 км. в час.

Нека си представим тази дървено-телено-платнена структура, сандъчето с двамата водачи, без кабина, без парашути, с пърпорещ бензинов мотор. Да забележим по какъв начин прелита ниско и постепенно над врага, който безпроблемно би могъл да го смъкна с пушките си. Отстрани на това летящо ковчеже са привързани два коша със плява, а в тях - по този начин наречените бомби, две най-обикновени ръчни гранати, каквито се употребяват при сухоземен пердах. Така изглеждал първият бомбардировач през онази 1912 година. Към края на полета водачите хвърлили гранатите над железопътната гара Караагач. „ Войниците долу се пръснаха като пилци и захвърлиха пушките си “, написа по-късно единият водач. „ И двете бомби не дадоха резултат “, отбелязва другият. Но звукът от двете ръчни гранати може да се чуе всред всичките zang tumb tuuuummb в поемата на Маринети.

Едно 15- годишно момиче

Но ето кое е събитието, документирано с дата и час в най-известната творба на футуризма - хвърлянето на позиви (манифести) от въздуха над Одрин. Едно 15-годишно момиче, Райна Касабова, доброволка в полевата болница край Одрин, се качва дружно с екипажа и хвърля от горната страна позивите, които съдържат апел към войската да се съобщи. Това се оказва първото в света присъединяване на жена в военен полет. Маринети надали подозира, че този “бавен сняг от дребни прокламации ”, както поетично го разказва в поемата си, е създаден от женска ръка.

В небето над Одрин

Струва ми се, че колкото на смешка, толкоз и съществено, бихме могли да кажем, че към 5 следобяд на 30 октомври 1912 година един кръжащ самолет и свободно падащите от него думи раждат концепцията за “parole in liberta ”. Буквалността на летящите текстове може да се види графически на страниците на тази поема, след която, прочее, полиграфията към този момент не е същата. Както излиза, “голямото бррррръмчене на един български моноплан (пла-пла-пла-пла-пла-пла) ” е изпропелерило в ухото на Маринети една нова поетика.

Послепис

Точно 10 години по-късно, на 100 километра от Одрин, едно 18-годишно момче от Ямбол, Кирил Кръстев, стартира дружно с приятелите си да издава първото и само в България футуристко списание - Crescendo. Вдъхновени от “българския самолет ” на Маринети, те по цели нощи разиграват поемата в градския парк с всичките й звукоподражания и гърмежи, за смут на кротките жители. Научавайки за тях, Маринети им праща топло писмо и куп книги. Списанието има къс живот. Българският футуризъм и дадаизъм - също.

След още 10 години, през зимата на 1931-ва, Маринети идва в София - този път със аероплан, с цел да си няма главоболия поради българските пътища. Светът по това време към този момент е различен и тогавашното ямболско момче умишлено ще избегне срещата със своя футуристки идол, трансформирал се в „ Поетът на Мусолини ”. Въпреки това Маринети е приветстван в претъпкан салон, пред който рецитира с цялата си пристрастеност фрагменти от “Българският самолет ”. Твърде евентуално е самите водачи от 1912-та да са участвали на тази среща. Те въпреки всичко са съавтори.