Иран гласува за президент. Могат ли изборите да променят нещо
Една хеликоптерна злополука преди месец докара до избори. В петък над 61 млн. души гласоподават за нов президент на Иран. Има даже " детайл на съспенс ", тъй като шансове за победа има и един реформистки претендент. Но могат ли изборите да доведат до същинска смяна?
Липса на съществени свободи, влошаващ се стандарт на живот, препъваща се стопанска система. Хората в Иран се оплакват от всичко това. В петък те гласоподават за нов президент след смъртоносната злополука с хеликоптер, при която Ебрахим Раиси .
Но могат ли изборите в Иран да трансформират нещо?
Ще има ли определен президент още в петък
В четвъртък, единствено ден преди изборите, двама претенденти, определяни като консервативни хардлайнери, се отхвърлиха от присъединяване в президентските избори. С това кандидатите за поста останаха четирима:
Мохамед Багер Галибаф Саид Джалили Масуд Пезешкиан Мостафа Пурмохамади .
И четиримата са тествани и утвърдени от Съвета на пазителите - орган, който не се избира от жителите, ами чиито членове се назначават директно или непряко от висшия водач аятолах Али Хаменей .
Самите избори също се считат за строго следени от ислямския режим.
Не се чака нито един от претендентите да си обезпечи задоволително гласове още в петък, с цел да бъде разгласен за безапелационен победител, защото претендентът би трябвало да завоюва минимум 50% от гласовете. Евентуален балотаж е плануван за 5 юли.
Кои са претендентите
Въпреки следения темперамент на изборите в Иран, този път във вота има " детайл на съспенс и непредсказуемост ", написа Би Би Си. Причината е, че твърдолинейните сили не съумяха да се обединят зад един общ претендент и в този момент гласовете за тях ще останат разпокъсани сред трима от кандидатите - Галибаф, Джалили и Пурмохамади.
Това може да облагодетелства единствения по-реформистки надъхан претендент - Пезешкиан.
Галибаф, Джалили и Пурмохамади показват консервативни възгледи. Първите двама са някогашни членове на Ислямския революционен гвардейски корпус - въоръжен корпус, който служи за отбрана на ислямския режим. Пурмохамади пък е някогашен министър на вътрешните работи, както и на правораздаването.
За разлика от тях Пезешкиан е описван като по-умерен. Член е на Народното събрание от 2008 година и е бил негов заместник-председател сред 2016 година и 2020 година, когато реформистите имаха болшинство в законодателния орган.
Пезешкиан слага под въпрос методите на Иран за налагане на хиджаба - забрадката, която в Иран е наложителна за дамите и която стана мотив преди две години за в страната. Освен това Пезешкиан се изрича и в интерес на договарянията със Запада.
От години Иран е в изолираност поради опитите си за създаване на нуклеарно оръжие, поради което ѝ бяха наложени наказания.
В същото време обаче Пезешкиан поддържа правилата на ислямската република и споделя, че ще следва политиката на аятолах Хаменей, в случай че бъде определен. Иран е ислямска република от революцията през 1979 година, с която в страната беше отстранена монархията и беше наложено ръководство, проведено съгласно ислямското право.
В него аятолахът - висшият лидер, е най-висшата държавна и религиозна служба. Той има повече пълномощия от президента.
Ще доведат ли изборите до смяна
Именно поради тази висша власт на аятолаха е малко евентуално резултатът от изборите да докара до огромни политически промени.
Той обаче може да окаже въздействие върху това кой ще наследи 85-годишния аятолаха Али Хаменей на поста му.
Проучванията на публичното мнение плануват малко по-високо изборно присъединяване спрямо последните президентски избори през 2021 година, които означиха рекордно ниска изборна интензивност от малко под 49%. Критиците споделят, че действителният брой евентуално е даже по-нисък.
Иран от дълго време твърди, че черпи легитимността си от мощната изборна интензивност. Слабото присъединяване в последните избори и всеобщите митинги против режима обаче оспориха легитимността на настоящето управление.
Хаменей прикани имащите право на глас, които наброяват малко над 61,4 милиона души , да се излязат всеобщо до урните, с цел да основат облика на „ мощен Иран “.
„ Издръжливостта, силата, достолепието и репутацията на ислямската република зависят от наличието на хора “, сподели Хаменей пред кореспонденти, откакто гласоподава на 28 юни.
Дисиденти в Иран и в чужбина приканиха за протест на вота с аргумента, че гласуването на предишните избори не е довело до смяна.
В страната висшият водач има последната дума по всички държавни въпроси, а президентът няма огромно въздействие върху доста основни въпроси.
Предстои секциите да затворят в 18 часа локално време в петък. До предварителните избори се стигна, откакто президентът Ебрахим Раиси почина дружно с външния министър на страната в хеликоптерна злополука на 19 май.
Раиси беше именуван от доста иранци поради хипотетичната му роля в всеобщите изтезания на политически пандизчии през 1988 година, когато беше заместник-прокурор на Техеран.
Липса на съществени свободи, влошаващ се стандарт на живот, препъваща се стопанска система. Хората в Иран се оплакват от всичко това. В петък те гласоподават за нов президент след смъртоносната злополука с хеликоптер, при която Ебрахим Раиси .
Но могат ли изборите в Иран да трансформират нещо?
Ще има ли определен президент още в петък
В четвъртък, единствено ден преди изборите, двама претенденти, определяни като консервативни хардлайнери, се отхвърлиха от присъединяване в президентските избори. С това кандидатите за поста останаха четирима:
Мохамед Багер Галибаф Саид Джалили Масуд Пезешкиан Мостафа Пурмохамади .
И четиримата са тествани и утвърдени от Съвета на пазителите - орган, който не се избира от жителите, ами чиито членове се назначават директно или непряко от висшия водач аятолах Али Хаменей .
Самите избори също се считат за строго следени от ислямския режим.
Не се чака нито един от претендентите да си обезпечи задоволително гласове още в петък, с цел да бъде разгласен за безапелационен победител, защото претендентът би трябвало да завоюва минимум 50% от гласовете. Евентуален балотаж е плануван за 5 юли.
Кои са претендентите
Въпреки следения темперамент на изборите в Иран, този път във вота има " детайл на съспенс и непредсказуемост ", написа Би Би Си. Причината е, че твърдолинейните сили не съумяха да се обединят зад един общ претендент и в този момент гласовете за тях ще останат разпокъсани сред трима от кандидатите - Галибаф, Джалили и Пурмохамади.
Това може да облагодетелства единствения по-реформистки надъхан претендент - Пезешкиан.
Галибаф, Джалили и Пурмохамади показват консервативни възгледи. Първите двама са някогашни членове на Ислямския революционен гвардейски корпус - въоръжен корпус, който служи за отбрана на ислямския режим. Пурмохамади пък е някогашен министър на вътрешните работи, както и на правораздаването.
За разлика от тях Пезешкиан е описван като по-умерен. Член е на Народното събрание от 2008 година и е бил негов заместник-председател сред 2016 година и 2020 година, когато реформистите имаха болшинство в законодателния орган.
Пезешкиан слага под въпрос методите на Иран за налагане на хиджаба - забрадката, която в Иран е наложителна за дамите и която стана мотив преди две години за в страната. Освен това Пезешкиан се изрича и в интерес на договарянията със Запада.
От години Иран е в изолираност поради опитите си за създаване на нуклеарно оръжие, поради което ѝ бяха наложени наказания.
В същото време обаче Пезешкиан поддържа правилата на ислямската република и споделя, че ще следва политиката на аятолах Хаменей, в случай че бъде определен. Иран е ислямска република от революцията през 1979 година, с която в страната беше отстранена монархията и беше наложено ръководство, проведено съгласно ислямското право.
В него аятолахът - висшият лидер, е най-висшата държавна и религиозна служба. Той има повече пълномощия от президента.
Ще доведат ли изборите до смяна Именно поради тази висша власт на аятолаха е малко евентуално резултатът от изборите да докара до огромни политически промени.
Той обаче може да окаже въздействие върху това кой ще наследи 85-годишния аятолаха Али Хаменей на поста му.
Проучванията на публичното мнение плануват малко по-високо изборно присъединяване спрямо последните президентски избори през 2021 година, които означиха рекордно ниска изборна интензивност от малко под 49%. Критиците споделят, че действителният брой евентуално е даже по-нисък.
Иран от дълго време твърди, че черпи легитимността си от мощната изборна интензивност. Слабото присъединяване в последните избори и всеобщите митинги против режима обаче оспориха легитимността на настоящето управление.
Хаменей прикани имащите право на глас, които наброяват малко над 61,4 милиона души , да се излязат всеобщо до урните, с цел да основат облика на „ мощен Иран “.
„ Издръжливостта, силата, достолепието и репутацията на ислямската република зависят от наличието на хора “, сподели Хаменей пред кореспонденти, откакто гласоподава на 28 юни.
Дисиденти в Иран и в чужбина приканиха за протест на вота с аргумента, че гласуването на предишните избори не е довело до смяна.
В страната висшият водач има последната дума по всички държавни въпроси, а президентът няма огромно въздействие върху доста основни въпроси.
Предстои секциите да затворят в 18 часа локално време в петък. До предварителните избори се стигна, откакто президентът Ебрахим Раиси почина дружно с външния министър на страната в хеликоптерна злополука на 19 май.
Раиси беше именуван от доста иранци поради хипотетичната му роля в всеобщите изтезания на политически пандизчии през 1988 година, когато беше заместник-прокурор на Техеран.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ