През октомври 1881 г. шефът на Дъблинската полиция – Джордж

През октомври 1881 година шефът на Дъблинската полиция – Джордж Талбот получава известие, че Патрик Егън е в града. Неговата реакция е доста бърза и декларира на своите сътрудници следното:

„ Неговият бизнес е доста значим. Той получи доста сериозна сума от Америка и считам, че парите, които изкарва на седмица са към 5000 паунда. “

Днес сумата ще е към 600 хиляди $. Източниците на Талбот са повече от сигурни, че в града съществува едно особено и скрито общество – Доброволците на Моне. Кръстени са на Томас Моне – ирландец, който предлага парични хонорари за убиването на някои от значимите богаташи. Моне също по този начин издава най-различни описания като указания за правенето на бомби и друга любознателна литература за доброволците.

До този миг Томас продължава да се счита за един от доста лютите ирландци, изключително откакто открием, че аудиторията е готова да се оправи с някои доста съществени изненади. Легендата споделя, че неговите фенове се считат за ирландските десперадос, които работят самоуверено напред. Арсеналът им също е забавен – мечове, револвери, пушки и даже динамит.

Още през есента на 1881 година има предизвестие за почистване на високите постове. Талбот схваща, че не може да се прави с фанатици. По това време оповестява, че страната е в безпорядък и поради това, отделя спомагателни хора, които да оказват помощ за евентуалната война. На едно събиране в Лондон през октомври участват Патрик Егън и двама националисти – Джон Бари и Джоузеф Бигар.

Вторият е прочут като извънреден пълководец с връзки в другите консулства, в това число и в Америка. Господата се схващат, че за Ирландия ще се издаде празен чек и всеки, който може да сътвори главоболия, би трябвало да се отстрани. По това време Висшият съд е виновен за Ирландското Републиканско приятелство – скрито революционно общество, изповядващо някои доста специфични масонски ритуали.

Тук участва скришен език, кодове и още доста други системи за сигурност, които не позволяват никой от външния свят. Знанието за срещи се прави в последния миг, а и организацията разполага с секрети печати, които не могат да се сбъркат. Тяхната организация е позната на контрольор Мълет, който без никакви проблеми съумява да се внедри, само че нещо го кара да не издава тайната.

Инспекторът има имената на някои от най-висшите персони на Ирландия по това време, като всеки един от тях е окуражен да се бори за свободата на Ирландия, а още по-лошото е, че господин Егън също е там. Той е повече от рисков – разказва се като извънредно образован, обаятелен, харизматичен и даже спряган за политик, като три пъти влиза, само че отхвърля да се закълне във честност на друга страна. Връзките му в братството разрешават да направи нещо друго – да отвори вратите за ирландски политически пандизчии. Липсват му упоритости за политика, а и играта в задкулисието става надалеч по-вълнуващо. Има и още една причина, Егън не желае да употребява политици за освобождението и на тях не има вяра.

Макар и да членува в една непозната организация, продължава да приказва за ирландски закони и ирландско ръководство, а не за поддържането на робството. Не е самичък,  около него има задоволително други дребни организации, подчинени на същото. Проблемът тук е, че до момента в който Мълет проверява, не вижда просто проведено приятелство, което се пробва да печели, а приятелство, което се стреми да освободи Ирландия. Патрик Шеридън търси полицейския контрольор. Срещата е съмнителна, въпросният мъж популяризира оръжие, до момента в който Върховният съд не го смъква за пропаганда и въоръжаване.

Патрик е притежател на дребен хотел в Западна Ирландия, той е и един от доста прикритите хора. След като е задържан от управляващите, той е освободен предварително, тъй като брачната половинка му е тежко болна. Заедно с нея бяга в Париж, само че там пък се среща с Егън, а по-късно скрито се прибира назад в Ирландия. Мълет отива във въпросния хотел и среща Шеридън в расо с ново име – Отец Мърфи.

Той оповестява на полиция, че лигата публично е решила да отстрани някои от огромните тирани. Освен това са отделени средства от близо 10 000 паунда, които през днешния ден биха били 1 милион $ през днешния ден. От тези пари ще се заплаща на безусловно всеки, който окаже подпомагане. На втората среща, Шеридън дава на Мълет торбичка със златни сувенири и желае да срещне Джеймс Кери. Кой е той?

Дебел и космат дъблинец на междинна възраст с извънредно положително семейство и разточителен живот. Баща му и брат му са били зидари, само че Джеймс знае доста добре по какъв начин да кове бъдещето си и има усет за бизнеса. Той се включва в братството през 1861 година и декларира, че няма да употребява силите си, с цел да прави пари, а с цел да освободи Ирландия. След няколко години като касиер, той най-сетне взема решение да напусне и наема стаи, в които рекрутира новобранци – това са специфични главорези към 50-60 индивида, които могат да бъдат извикани по неотложност. Това са по този начин наречените доброволци на Моне.

Техният стопанин демонстрира една изключителна свирепост към съперниците си. Неговата задача е да оказва помощ на Върховния съвет и също по този начин да извършва изтезанията. На една от срещите, инспекторът се среща с Кери и още един зидар на име Бихан, който би трябвало да поеме поста за рисковите поръчкови убийства. Докато зидарят бързо открива религията и отхвърля да наранява, Кери пуска останалите момчета да вървят напред, до момента в който вади чук от джоба си и го удря по главата, Бихан пада, а идващите удари го обезвреждат и хвърлят незабавно в реката.

След убийството точно Кери ще отиде и ще разгласи своя чиновник за изчезващ, а по-късно ще употребява връзките си, с цел да наеме свои хора от следствието, които в никакъв случай да не открият истината. Заключението на проверяващите е, че Бехан е ударен от лодка, откакто е паднал във водата – най-вероятно се е подхлъзнал. Скоро Кери се отхвърля от зидарията и декларира, че има нова работа, а финансирането му идва от Игън. Лично той е писал непосредствено от Париж и предлага на своето протеже да влезе в градския съвет на Дъблин. Една седмица по-късно Кери е един от евентуалните водачи на Дъблин за кмет.

Малко по-късно идва и братството ще изиска Кери да влезе в редиците. Новите членове минават сериозен разпит, а по-късно се вкарват с превръзка на очите, с цел да се срещнат с президента на клуба. Там не се кълнат в Библията, а рецитират текст – свещената книга може да го накара да разсъни съвестта си. Клубът на ирландските националисти ще стартира да работи в интервала сред 1881 и 1883 година

В идващите 3 години ще извършат няколко убийства. Убиват Томас Хенри Бърк – един от секретарите на лордовете-лейтенанти, а по-късно и лорд Фредерик Кавендиш. След него Кери съумява да избяга и до момента в който пътува към Кейптаун  е убит от различен собствен сътрудник. Що се отнася до Егън, никой не знае какъв брой тъкмо време е прекарвал незаконно в Ирландия, неговите революционни каузи ще продължат до се борят за независимост. Парите му идват от Съединени американски щати, откакто оглавява ирландското общество в Съединени американски щати. Що се отнася до инспектора, той единствено оповестява за евентуалните братства, които се стремят да отстранен Егън, само че действително знае, че той постоянно е бил в сигурност.

Цялата история демонстрира едно интензивно прикриване и до момента в който едните са неприятните, а другите – положителни, Егън продължава да хвърля прахуляк в очите и да работи устойчиво против своите поробители.

Снимки: Wikipedia