През ноември в ефира на БНТ историята ще говори. Тогава,

През ноември в ефира на Българска национална телевизия историята ще приказва. Тогава, 100 години след формалното вписване на първото съдружие на театралните деятели у нас, Съюзът на артистите в България ще бъде разказан в документален филм.

„ Един век по-късно “, към този момент единствено работно заглавие, ще наблюдава какво се е случило със Съюза в три поредни интервала – от основаването му до 1944 година, по време на социализма и след политическите промени, та чак до наши дни. Архивни фрагменти, фотографии и документи ще показват историята, задачата и активността на САБ. Сред основателите на кино лентата са театралният режисьор Илко Ганев и писателката Теа Денолюбова.

„ Той е един тип доклад пред обществото на това, което сме създали “, сподели в „ Какво се случва “ Илко Ганев, който от пет години е неизменима част от Съюза.

„ Един век по-късно “ има за цел и да построи мост сред поколенията актьори в България и всички увлечени в задачата на САБ. Основна роля в построяването на този мост има точно Теа, която е съсценарист и съавтор на кино лентата.

„ Да създадем скока от предишното към днешна дата ще е предизвикателство за мен “, показа тя и добави: „ Миналото в последна сметка е единственото несъмнено, което имаме, по тази причина дано си го обгрижим, дано да го почитаме, да го обичаме. То стои там, би трябвало да го пазим. “.

Двамата с Илко Ганев са единомислещи в това, че в Съюза на артистите у нас работят „ летящи хора “, които имат вяра в задачата му и дават всичко за нея – време, старания, страсти. А за това разпределяне е нужно и почтено възнаграждение, което не е срамно да се изисква. Разбира се, при осъществяване на дълга, който артистите имат към театъра и неговата история, а и към хората, които го обичат.

В предаването, отдадено на 100-годишния празник на САБ, се включи и ръководителят му – Христо Мутафчиев, който към този момент 16 години се пробва дружно с екипа да развива освен синдикалната активност на Съюза, само че и да работи за одобряването на театралните изкуства и развиването на културата, както са правили всички огромни имена, заемали този пост преди него. Той изясни за какво думи като „ чест “, „ достолепие “, „ почитание “ и „ признателност “ вървят ръка за ръка със Съюза на артистите в България, както и за какво такива като „ ръководство “, „ власт “ и „ политика “ постоянно са с неразбираемо значение.

Всяка една общественост, без значение дребна или огромна е тя, е представителна извадка на обществото, в което живеем, тъй че театралната колегия има какво да опише за България през миналите 100 години.