Foreign Policy: Защо президентът на Сърбия е заплаха за Европа
През ноември и декември 2021 година хиляди сръбски жители излязоха по улиците, като блокираха основни пътища в продължение на три уикенда.
Инициатори на митингите бяха екологични организации и цивилен обединявания, негодуващи против оповестени от сръбското държавно управление законодателни промени, които да снижат прага за осъществяване на референдум и по този начин да улеснят отчуждаването на земи от притежатели. Експерти и жители заподозряха, че законът е лобистки и обслужва ползите на мултинационалната компания Rio Tinto, която желае да построи огромна мина за литий в долината Ядар в Западна Сърбия, написа в собствен разбор Foreign Policy.
Протестиращите са загрижени поради неналичието на бистрота, съпроводена от огромна корупция; а еколози и цивилен деятели се тормозят от от рисковете за природата в този благодатен регион, осигуряващ една пета от селскостопанската продукция в страната.
При първите митинги " главорези " с тояги биха протестиращи и се опитваха да преминат през митингите с булдозер в гр.Шабац - най-близкият град до плануваната мина. Хулиганите бяха откарани до мястото на плануваната мина с държавни коли и нямаше никакво подозрение, че заплашваха стачкуващите от името на режима на Вучич.
Днес не може да се вземе решение без сръбския президент Александър Вучич, който взе участие в токшоута с часове наред всяка седмица по всички съществени телевизионни канали. Вучич разгласи договорката като " огромна инвестиция " и директно й предложи политическа поддръжка. Президентът има безспорна власт над страната – 188 от 250-те депутати в Народното събрание са определени от неговата партийна листа, и неговата партия управлява съвсем всяка община в страната.
След като митингите набраха скорост, Вучич изначало се отдръпна и отдръпна поддръжката си за плана, само че скоро по-късно - на 27 декември м.г., възобнови поддръжката си и се зарече, че планът ще продължи по проект.
И различен " театър " от последните седмици акцентира опасността от страна на режима на Вучич.
На стена на постройка в центъра на Белград има самобитен стенна живопис с лика на Ратко Младич - военнопрестъпникът, виновен за геноцида в източния босненски град Сребреница през 1995 година През юли портретът на Младич, който излежава доживотна присъда в пандиза, откакто беше наказан от Международния углавен арбитражен съд, се появи в Белград, както и на доста други места в страната. Това не са първите портрети на Младич, които се появяват, само че изникват все по-често, а и по-старите рисунки не се употребиха с такава отбрана от управляващите, както по-новите.
Граждани не престават да се пробват да рисуват върху портретите за да ги отстранен, само че прилежните му последователи не престават да възвръщат най-видния му портрет в централен белградски квартал. Двама деятели даже бяха задържани от цивилни служители на реда за това, че са хвърлили яйца по портрета. Докато националистическите таблоиди, близки до режима, намерено настояват, че Младич е бил воин, сръбското държавно управление пази и пази портрета на стената без намерено да го поддържа.
Позволявайки стенописите да бъдат защитавани от незнайни, държавното управление поддава на националистическия електорат, като в същото време отхвърля всякаква отговорност за тях и по този метод пази своите проевропейски планове.
Ясен знак за обществената поддръжка на портретите на Младич бе когато министърът на вътрешните работи Александър Вулин посети стенописа след арестите на 9 ноември 2021 година
Националистическият и властнически темперамент на сръбското държавно управление съставлява опасност за Сърбия и района. Твърдението на Вучич, че е прагматичен европейски реакционер може да изглеждаше безапелационно през първите му години на власт, само че звучи все по-празно.
Авторитарният курс на Вучич от ден на ден отдалечава Сърбия от Запада и Европейския съюз. Докато партията му беше подкрепена от западните посолства в първите години - поддръжка, дадена с вярата той да бъде прагматичен политик, с който да може да се работи взаимно, Вучич и медиите, следени от неговото държавно управление, от ден на ден пропагандират антизападна линия.
Досега Сърбия е изключително място в Западните Балкани. Регионално изследване, поръчано от Консултативната група по политиката на Балканите в Европа, демонстрира, че 80,4% от жителите на района желаят страната им да се причисли към ЕС; а в Сърбия този брой е едвам 53,2 %.
На Китай и Русия се гледа като на по-големи поддръжници, и те получават по-широко доверие, без значение дали това се дължи на дарените от тях ваксини против Ковид, или на техните водачи. Тази позиция се усложнява с пандемията, - Китай се преглежда Китай като главен асистент - макар че Белград е купил имунизациите против вируса от Пекин и няма обществена информация за цената на сделката; а Съединени американски щати и Европейски Съюз се преглеждат като разпространители на подправени вести.
Това е резултат от интензивна антизападна акция от проправителствени медии, които непрестанно упрекват западните държавни управления, както и самостоятелните медии, в това число филиала на CNN - N1, че правят антисръбска агитация.
Дори когато става въпрос за поддръжката на сърбите за Европейски Съюз, има явен властнически надолнище - съгласно изследване най-популярният международен водач след съветския президент Владимир Путин и китайския му сътрудник Си Дзинпин, е автократичният министър председател на Унгария - Виктор Орбан; т.е., когато сърбите гледат към Европа, те гледат към Будапеща, а не към Берлин.
Приятелството на Вучич с Орбан се зароди още през 2015 година, когато унгарският министър председател разказа Сърбия като по-европейска страна от някои членки на Европейски Съюз. Това размени уютните връзки на Вучич с тогавашния немски канцлер Ангела Меркел с другарство с Орбан.
Докато Германия остава значим съдружник във връзка с икономическите вложения и заради въздействието си в Европейски Съюз, Вучич избира да се схваща по-добре с неговия колета - автократ Орбан. Новото немско държавно управление, с Аналена Бербок като външен министър от " Зелените ", евентуално ще упорства за повече работа по въпросите на върховенството на закона и демокрацията в Сърбия.
Обръщането против Запада, съчетано с властническия надзор на Вучич, има значение оттатък Сърбия. Въпреки че настройките в района са разнообразни, въпреки всичко тези антиевропейски настроения може да заразят и останалите страни. Освен че е най-малко два пъти по-голяма от всяка друга страна на Западните Балкани, Сърбия граничи с всички останали (с изключение на Албания) и се стреми да оформи района по два метода:
Първо, Вучич се показва като районен водач посредством самодейността за районна интеграция „ Отворени Балкани “ - концепция за интегриран район, основан на отворени граници, прочут също като „ Мини-Шенген “, който ще даде на Сърбия най-големите стопански изгоди и ще обвърже останалата част от района по-тясно с него.
Другият и ненапълно спорен метод е така наречен сръбски свят – термин, заимстван от Русия и главно описващ сръбска сфера на въздействие, учредена на етническа принадлежност. Сърбия е авторитетна посредством сръбските партии в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. Дори и да не управлява изцяло всички тях, това разрешава на Сърбия да образува вътрешната политика на своите съседи и да блокира основни решения.
Чрез построяването на сфера на въздействие Сърбия може да популяризира властническата си антизападна политика в целия район. На последните районни избори в Косово резултатът беше много съгласно в общините с албанско болшинство, като ръководещата партия „ Ветевендосе “ на премиера Албин Курти понесе загуба. В 10-те сръбски общини с болшинство, Сръбската листа, следена от Белград, завоюва посредством композиция от заплашване и корупция, а на доста места нямаше други съперници и завоюва до 100 % от гласовете.
Сърбия също закупи въздействие в района през 2021 година, като даде ваксини и разреши на жители на други страни да се имунизират в Сърбия. Това беше изключително значимо за жители от прилежащите Босна, Северна Македония и Черна гора, които нямаха първичен достъп до ваксини заради бавното внедряване на световната стратегия на Европейски Съюз за имунизация. С това свое прагматично решение Сърбия обезпечи ваксини от Китай, Русия и Запада, само че доста жители отхвърлиха да се имунизират заради мощни антиваксърски настроения и ниско доверие в държавното управление.
Докато Европейски Съюз оказа помощ за обезпечаването на по-голямата част от имунизациите в района, той закъсня да заяви и подчертае помощта си, което изкара Вучич като воин, а Сърбия изигра районната роля във имунизационната дипломация.
Според резултатите от изследването, които скоро ще бъдат оповестени от Консултативната група по политиката на Балканите в Европа, Сърбия е оказала най-голяма помощ по време на пандемията на сръбските жители в други страни - съгласно изследването Сърбия е на второ място след Европейски Съюз, Черна гора и Северна Македония. В Северна Македония множеството жители чакат помощ в борбата против Ковид да пристигна от Сърбия, в сравнение с от Европейски Съюз.
Въпреки че няма нищо неприятно в районната взаимност, когато тя се предизвиква от автократ, който работи в тясно съдействие както с външни участници, с цел да усили своята поддръжка, по този начин и с властнически водачи в Европейски Съюз, това засилено въздействие не вещае нищо положително. Точно както Орбан оказва помощ за насърчаването на водачи с единодушие в Европейски Съюз посредством финансова помощ, дипломатическа поддръжка и поддръжка на другарски медии, Вучич се стреми да разшири въздействието си в Западните Балкани по сходен метод.
Този ход го прави незаместим за западните му сътрудници и му оказва помощ да остане на власт. Така той възстановява властническия, антизападен и националистически светоглед, който прониква в партията и медиите, които управлява. Това рискува да подкопае демократичните и демократични държавни управления в целия район и да отслаби въздействието на Европейски Съюз там, а в същото време да насърчи държавно управление, което разпалва националистическо напрежение.
Анализът е оповестен в американското списание Foreign Policy
Инициатори на митингите бяха екологични организации и цивилен обединявания, негодуващи против оповестени от сръбското държавно управление законодателни промени, които да снижат прага за осъществяване на референдум и по този начин да улеснят отчуждаването на земи от притежатели. Експерти и жители заподозряха, че законът е лобистки и обслужва ползите на мултинационалната компания Rio Tinto, която желае да построи огромна мина за литий в долината Ядар в Западна Сърбия, написа в собствен разбор Foreign Policy.
Протестиращите са загрижени поради неналичието на бистрота, съпроводена от огромна корупция; а еколози и цивилен деятели се тормозят от от рисковете за природата в този благодатен регион, осигуряващ една пета от селскостопанската продукция в страната.
При първите митинги " главорези " с тояги биха протестиращи и се опитваха да преминат през митингите с булдозер в гр.Шабац - най-близкият град до плануваната мина. Хулиганите бяха откарани до мястото на плануваната мина с държавни коли и нямаше никакво подозрение, че заплашваха стачкуващите от името на режима на Вучич.
Днес не може да се вземе решение без сръбския президент Александър Вучич, който взе участие в токшоута с часове наред всяка седмица по всички съществени телевизионни канали. Вучич разгласи договорката като " огромна инвестиция " и директно й предложи политическа поддръжка. Президентът има безспорна власт над страната – 188 от 250-те депутати в Народното събрание са определени от неговата партийна листа, и неговата партия управлява съвсем всяка община в страната.
След като митингите набраха скорост, Вучич изначало се отдръпна и отдръпна поддръжката си за плана, само че скоро по-късно - на 27 декември м.г., възобнови поддръжката си и се зарече, че планът ще продължи по проект.
И различен " театър " от последните седмици акцентира опасността от страна на режима на Вучич.
На стена на постройка в центъра на Белград има самобитен стенна живопис с лика на Ратко Младич - военнопрестъпникът, виновен за геноцида в източния босненски град Сребреница през 1995 година През юли портретът на Младич, който излежава доживотна присъда в пандиза, откакто беше наказан от Международния углавен арбитражен съд, се появи в Белград, както и на доста други места в страната. Това не са първите портрети на Младич, които се появяват, само че изникват все по-често, а и по-старите рисунки не се употребиха с такава отбрана от управляващите, както по-новите.
Граждани не престават да се пробват да рисуват върху портретите за да ги отстранен, само че прилежните му последователи не престават да възвръщат най-видния му портрет в централен белградски квартал. Двама деятели даже бяха задържани от цивилни служители на реда за това, че са хвърлили яйца по портрета. Докато националистическите таблоиди, близки до режима, намерено настояват, че Младич е бил воин, сръбското държавно управление пази и пази портрета на стената без намерено да го поддържа.
Позволявайки стенописите да бъдат защитавани от незнайни, държавното управление поддава на националистическия електорат, като в същото време отхвърля всякаква отговорност за тях и по този метод пази своите проевропейски планове.
Ясен знак за обществената поддръжка на портретите на Младич бе когато министърът на вътрешните работи Александър Вулин посети стенописа след арестите на 9 ноември 2021 година
Националистическият и властнически темперамент на сръбското държавно управление съставлява опасност за Сърбия и района. Твърдението на Вучич, че е прагматичен европейски реакционер може да изглеждаше безапелационно през първите му години на власт, само че звучи все по-празно.
Авторитарният курс на Вучич от ден на ден отдалечава Сърбия от Запада и Европейския съюз. Докато партията му беше подкрепена от западните посолства в първите години - поддръжка, дадена с вярата той да бъде прагматичен политик, с който да може да се работи взаимно, Вучич и медиите, следени от неговото държавно управление, от ден на ден пропагандират антизападна линия.
Досега Сърбия е изключително място в Западните Балкани. Регионално изследване, поръчано от Консултативната група по политиката на Балканите в Европа, демонстрира, че 80,4% от жителите на района желаят страната им да се причисли към ЕС; а в Сърбия този брой е едвам 53,2 %.
На Китай и Русия се гледа като на по-големи поддръжници, и те получават по-широко доверие, без значение дали това се дължи на дарените от тях ваксини против Ковид, или на техните водачи. Тази позиция се усложнява с пандемията, - Китай се преглежда Китай като главен асистент - макар че Белград е купил имунизациите против вируса от Пекин и няма обществена информация за цената на сделката; а Съединени американски щати и Европейски Съюз се преглеждат като разпространители на подправени вести.
Това е резултат от интензивна антизападна акция от проправителствени медии, които непрестанно упрекват западните държавни управления, както и самостоятелните медии, в това число филиала на CNN - N1, че правят антисръбска агитация.
Дори когато става въпрос за поддръжката на сърбите за Европейски Съюз, има явен властнически надолнище - съгласно изследване най-популярният международен водач след съветския президент Владимир Путин и китайския му сътрудник Си Дзинпин, е автократичният министър председател на Унгария - Виктор Орбан; т.е., когато сърбите гледат към Европа, те гледат към Будапеща, а не към Берлин.
Приятелството на Вучич с Орбан се зароди още през 2015 година, когато унгарският министър председател разказа Сърбия като по-европейска страна от някои членки на Европейски Съюз. Това размени уютните връзки на Вучич с тогавашния немски канцлер Ангела Меркел с другарство с Орбан.
Докато Германия остава значим съдружник във връзка с икономическите вложения и заради въздействието си в Европейски Съюз, Вучич избира да се схваща по-добре с неговия колета - автократ Орбан. Новото немско държавно управление, с Аналена Бербок като външен министър от " Зелените ", евентуално ще упорства за повече работа по въпросите на върховенството на закона и демокрацията в Сърбия.
Обръщането против Запада, съчетано с властническия надзор на Вучич, има значение оттатък Сърбия. Въпреки че настройките в района са разнообразни, въпреки всичко тези антиевропейски настроения може да заразят и останалите страни. Освен че е най-малко два пъти по-голяма от всяка друга страна на Западните Балкани, Сърбия граничи с всички останали (с изключение на Албания) и се стреми да оформи района по два метода:
Първо, Вучич се показва като районен водач посредством самодейността за районна интеграция „ Отворени Балкани “ - концепция за интегриран район, основан на отворени граници, прочут също като „ Мини-Шенген “, който ще даде на Сърбия най-големите стопански изгоди и ще обвърже останалата част от района по-тясно с него.
Другият и ненапълно спорен метод е така наречен сръбски свят – термин, заимстван от Русия и главно описващ сръбска сфера на въздействие, учредена на етническа принадлежност. Сърбия е авторитетна посредством сръбските партии в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. Дори и да не управлява изцяло всички тях, това разрешава на Сърбия да образува вътрешната политика на своите съседи и да блокира основни решения.
Чрез построяването на сфера на въздействие Сърбия може да популяризира властническата си антизападна политика в целия район. На последните районни избори в Косово резултатът беше много съгласно в общините с албанско болшинство, като ръководещата партия „ Ветевендосе “ на премиера Албин Курти понесе загуба. В 10-те сръбски общини с болшинство, Сръбската листа, следена от Белград, завоюва посредством композиция от заплашване и корупция, а на доста места нямаше други съперници и завоюва до 100 % от гласовете.
Сърбия също закупи въздействие в района през 2021 година, като даде ваксини и разреши на жители на други страни да се имунизират в Сърбия. Това беше изключително значимо за жители от прилежащите Босна, Северна Македония и Черна гора, които нямаха първичен достъп до ваксини заради бавното внедряване на световната стратегия на Европейски Съюз за имунизация. С това свое прагматично решение Сърбия обезпечи ваксини от Китай, Русия и Запада, само че доста жители отхвърлиха да се имунизират заради мощни антиваксърски настроения и ниско доверие в държавното управление.
Докато Европейски Съюз оказа помощ за обезпечаването на по-голямата част от имунизациите в района, той закъсня да заяви и подчертае помощта си, което изкара Вучич като воин, а Сърбия изигра районната роля във имунизационната дипломация.
Според резултатите от изследването, които скоро ще бъдат оповестени от Консултативната група по политиката на Балканите в Европа, Сърбия е оказала най-голяма помощ по време на пандемията на сръбските жители в други страни - съгласно изследването Сърбия е на второ място след Европейски Съюз, Черна гора и Северна Македония. В Северна Македония множеството жители чакат помощ в борбата против Ковид да пристигна от Сърбия, в сравнение с от Европейски Съюз.
Въпреки че няма нищо неприятно в районната взаимност, когато тя се предизвиква от автократ, който работи в тясно съдействие както с външни участници, с цел да усили своята поддръжка, по този начин и с властнически водачи в Европейски Съюз, това засилено въздействие не вещае нищо положително. Точно както Орбан оказва помощ за насърчаването на водачи с единодушие в Европейски Съюз посредством финансова помощ, дипломатическа поддръжка и поддръжка на другарски медии, Вучич се стреми да разшири въздействието си в Западните Балкани по сходен метод.
Този ход го прави незаместим за западните му сътрудници и му оказва помощ да остане на власт. Така той възстановява властническия, антизападен и националистически светоглед, който прониква в партията и медиите, които управлява. Това рискува да подкопае демократичните и демократични държавни управления в целия район и да отслаби въздействието на Европейски Съюз там, а в същото време да насърчи държавно управление, което разпалва националистическо напрежение.
Анализът е оповестен в американското списание Foreign Policy
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ