През ноември, една седмица след президентските избори в САЩ, написах

През ноември, една седмица след президентските избори в Съединени американски щати, написах публикация за протичащото се в Германия, която озаглавих: “Германия се българизира ”, като имах поради безславния завършек на сглобката наречена там “коалиция на светофара ”. Тя се разпадна след продължителна парализа, тъй като шефът на Свободните демократи (FDP) Кристиян Линднер отхвърли да взе участие в безумния бюджетен проект на Шолц, който искаше да закърши обществените финанси като употребява остарели кредитни позволения по отношение на коронавирус, утвърдени още по времето на Меркел.

Германия има ограничавания на бюджетния недостиг заложени в Основния закон, по тази причина той не може да се прекрачва, с изключение на поради изключително състояние, каквото беше пандемията. Шолц обаче изиска да ги употребява в този момент, с цел да върже бюджета и официално да извърши съдружния си ангажимент към FDP да не унищожават финансите на страната с нови дефицити. Линднер обаче отхвърли да се хване на това и сложи ултиматум за уравновесена бюджетна политика, което от своя страна накара Шолц да го в профил от кабинета и докара до назначението на предварителни избори през февруари.

Доволен съм да видя, че аналогията сред България и Германия се уголемява и задълбочава. Сега там ХДС (германския ГЕРБ) най-накрая събра кураж да скръцне със зъби на червено-зелените рекетьори и да им покаже, че те не са единственият вероятен сътрудник в Бундестага.

Снощи ХДС нарушиха свещения хигиеничен кордон, с който постоянно са се самоограничавали от съдействие с " Алтернатива за Германия " (АзГ) и провокираха ужас в лявата половина на залата, съпоставим с този в българската демократична общественост, откакто Борисов не ѝ прие блъфа и показа, че в новата интернационална обстановка, той към този момент може да си разреши да направи държавно управление - естетически неугледно - без тях. Така се случва, когато вътрешнополитическата ти съответност се дефинира от външни фактори, а не от електорална поддръжка.

През 2019 година, неофициалното съдействие в Тюринген сред ХДС и АзГ предизвика цялостен народен скандал; медиите изпаднаха в нервност за седмици. Сега федералното управление на ХДС намерено дава обещание да приема закони с гласовете на АзГ в Бундестага, а значими публицисти, близки до ХДС, разгласяват дълги публикации в поддръжка на това решение.

Това развиване е директен резултат от всеобщата миграция и по-специално от четирите последни смъртоносни набези от мигранти през последната година:

На 31 май 2024 година, афганистански мигрант в Германия на име Сулайман Атаи умъртви служителя на реда Рувен Лаур и рани съществено още петима в Манхайм с нож.

На 23 август 2024 година, на " Фестивал на разнообразието " в Золинген, сирийски мигрант на име Иса ал Хасан умъртви трима души и рани осем в явна ислямистка офанзива, за която Ислямска страна пое отговорност.

На 20 декември 2024 година, саудитски мигрант на име Талеб ал-Абдулмохсен прегази коледен пазар в Магдебург с нает BMW, като умъртви 6 души и рани 299.

На 22 януари 2025 година, афганистански мигрант на име Енамулах Омарзай умъртви възрастен, дете и рани трима в Ашафенбург с нож.

Тези офанзиви станаха знак на целия безпорядък, основан от миграцията, разбриданата тъкан на социума, ерозията на вътрешната сигурност и обществените финанси, които са резултат от приемането на цели непознати популации в страната. Германците недоволстват от обстоятелството, че са трансферирали своята гранична сигурност и миграционна политика на бюрократизирани интернационалните органи и на правна рамка, която се грижи за филантропичните проблеми на чужденците, само че не и на германците. Решаването на казуса с всеобщата миграция изисква забележителна политическа решителност и подготвеност за спорове с европейските бюрократи.

До офанзивата в Манхайм, " Алтернатива за Германия " имаше съвсем монопол върху говоренето против всеобщата миграция. Непрекъснатите набези от хора, които не би трябвало да са в Германия, дружно с колапса на държавното управление и идните предварителни избори през февруари, притиснаха център-дясната ХДС да заеме по-твърда позиция в този все по-централен политически спор. Това и ”ефектът Тръмп ", са факторите, които сега предзвикват обичайна партийна система на Федералната република.

Нападенията в Ашафенбург може да са сламката, която най-сетне ще счупи гърба на камилата. Както казахме, в Германия сега има малцинствено държавно управление в оставка на Зелените и социалдемократите. Център—десните “съюзни ” партии, дружно с пазарно-либералната FDP, АзГ​​​​​​​ и група от (дясно клонящи) самостоятелни представители в Бундестага, образуват нежно болшинство в съпротива. От ноември, с други думи, съществува теоретичната опция да се направи нещо – каквото и да било – във връзка с всеобщата миграция, и да се направи през главите на Зелените и SPD.

Санитарният кордон, обаче, значи, че никой не може да употребява гласовете на АзГ​​​​​​​ за каквото и да било. Той разделя десницата и слага партиите, подкрепящи отворените граници, в привилегировано състояние. През ноември, претендентът за канцлер от ХДС Фридрих Мерц удостовери уговорката си да изолира АзГ​​​​​​​. Мерц осъди АзГ​​​​​​​ като фашистка партия и отхвърли всякакво съдействие с тях.

Но се случи нападението в Ашафенбург. Нападението на Енамулах Омарзай притисна Мерц. Часове след новината, той очерта проект от пет точки за ограничение на миграцията. Той даде обещание (1) да употребява от първия ден своята власт като канцлер, с цел да затвори немските граници и „ да отхвърли всички опити за нелегално влизане, без изключение. “ Ангажира се (2) да одобри закон, който ще разреши на федералната полиция да прави арести, без позволение на прокурорите, на незаконни мигранти, когато са инцидентно арестувани. Призова (3) всички мигранти, които са изгубили правото си на престой в Германия, да бъдат арестувани в ареста до депортацията им, (4) даде обещание да даде пълномощия на федералната полиция да оказва помощ на провинциите с депортациите и най-после (5) съобщи, че ще сътвори правно съображение за безсрочно задържане на нарушители, изгубили правото си на престой в Германия. Това беше де факто скица за ремиграция, обещаваща да спре всички нови пристигания и да стартира стратегия за ежедневни депортации.

Планът на Мерц в действителност е преправка на настояванията, които АзГ​​​​​​​ правят от дълго време. Социалдемократите, които имат положителни шансове да бъдат съдружни сътрудници на ХДС в бъдещо държавно управление, бързо отхвърлиха предлагането. Но отдясно се появиха още по-сериозни възражения: Теоретичното болшинство в Бундестага във връзка с всеобщата миграция към този момент съществува. Защо да чакаме новото държавно управление? Колко животи коства санитарният кордон? За да сипе сол в раната, кандидат-канцлерката на АзГ​​​​​​​ Алис Вайдел написа намерено писмо до Мерц, в което уточни, че „ болшинствата... са там “, с цел да „ приложат това, което жителите с право чакат от политиците си. “ Това беше предложение за съдействие от АзГ​​​​​​​, с цел да се направи на нещо във връзка с миграцията, когато Бундестагът бъде призован на съвещание още веднъж идната седмица.

ХДС първоначално бързо отхвърли „ отровното предложение “, само че нещо стана зад кулисите и в партийните редици. Мерц ненадейно съобщи, че ХДС ще одобри единствено съдружни сътрудници в бъдещо държавно управление, които поддържат неговия проект за промяна в миграцията. Карстен Линеман, общоприет секретар на ХДС, даде изявление за " Велт "  миналия четвъртък, в което затвърди този ултиматум. Странно е да прочетеш такива думи от политик от ХДС - партията до неотдавна ръководена от Меркел, която беше основен провинен за всеобщата миграция и заложи целия си политически авторитет на нея. Линеман повтори още веднъж и още веднъж, че или евентуалните съдружни сътрудници могат ще се подчинят на антимиграционната стратегия на ХДС, или мигрантите могат да продължат да навлизат и нито една от обичайните партии няма да бъде на власт за доста дълго.

Часове след изявлението на Линеман, управлението на ХДС организира среща. На тази намира се оповестява, че Мерц е споделил „ Влизам до дъно “ и „ Не ме интересува кой различен взе участие. Вече няма да се управлявам от тактически съображения. “ Думите наподобява са отпратка към уговорката за съблюдаване на санитарния кордон.

След тази среща е било изпратено следното известие до всички представители на ХДС в Бундестага:

“Имахме още една среща на президиума нощес.

Имайте поради следното:

Фридрих Мерц ще показа някои доста ясни оферти във връзка с миграционната и бежанската политика на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага. Ако тези оферти бъдат гласувани (процедурно е малко комплицирано да се гласоподава веднага), ще влезем в това гласоподаване без да се съобразяваме с това кой поддържа тези оферти. Това важи даже и в случай че единствено АзГ​​​​​​​​​​​​​​ подкрепя нашите оферти. (В този случай две неща: 1. Искаме да внесем всички нужни текстове сами и да търсим поддръжка за тях, и по тази причина няма да влизаме в диспути по текстове препоръчани от други парламентарни групи. 2. ХДС и АзГ​​​​​​​ нямат болшинство в Бундестага).

Относно показаните през вчерашния ден точки: посланието на водача на партията е ясно. Никаква коалиция с никого без осъществяването на тези точки. ”

Мерц удостовери новата линия в петък в изказване пред публицисти, обещавайки да внесе предложенията в Бундестага идната седмица и да търси гласоподаване „ без значение кой се съгласи “, като разгласи, че „ в този момент е краят на всички тактически игри. “ Кандидат-канцлерът на ХДС, който единствено преди две седмици съобщи, че ще „ заложи [своята] орис като водач на ХДС ”  на спазването на санитарния кордон, към този момент е отписал цялата тази работа като „ тактически игри. “ Това демонстрира какъв брой огромен е натискът върху него през последните дни.

Изявлението му беше удивително, тъй като наруши най-важното табу в немската политика, а точно това против постигането на каквито и да било резултати с гласове от АзГ​​​​​​​​​​​​​​.

Обратите, повторните обрати, повдиганията на залозите и несъгласията, които излизаха от Мерц и неговата партия през уикенда, бяха доста. Стана ясно, че управлението на ХДС се е паникьосало и обезверено желае да спре отлива на недостатъци към АзГ​​​​​​​ и обезверено да отслаби преговорните позиции на левите SPD и Зелените. Санитарният кордон все по-ясно се обрисува като чеп, забит в десницата, който разрешава на все по-непопулярната левица да упражнява въздействие, надалеч надвишаващо електоралната ѝ тежест, с цел да поддържа надзор върху немската миграционна политика. От ХДС към този момент са разбрали това.

В отговор на възходящите безредици от левицата, в началото Мерц реагира предвидимо – като се отдръпна. Той настояваше, че не желае поддръжката на АзГ​​​​​​​, а на „ политическия център “ за своето антимиграционно законодателство. В необичайно изказване в събота той разгласи: „ Изпратихме на SPD, Зелените и FDP всички текстове, които желаеме да приемем идната седмица, тъй че да можем... да се съгласим по какъв начин ще гласуваме. “ Той добави още по-озадачаващата имитация: „ АзГ​​​​​​​ няма да получат тези текстове. “ Тези „ текстове “ бързо изтекоха; оказа се, че са резолюции, призоваващи държавното управление на Зелените и SPD да затегне граничния надзор и да усили депортациите.

Те съдържат пасажи като този:

Борбата с незаконната миграция... лишава популистите от тяхното политическо съображение. АзГ​​​​​​​ използва проблемите, терзанията и страховете, зародили вследствие на всеобщата незаконна миграция, с цел да разпалва ксенофобия и да популяризира тайни теории. Те желаят Германия да напусне Европейски Съюз и еврото и вместо това да се обърне към Евразийския стопански съюз на Путин. Всичко това заплашва стабилността, сигурността и благосъстоянието на Германия. Затова тази партия не е сътрудник, а наш политически конкурент.

Очевидно, че АзГ​​​​​​​ ще имат проблем с гласуването на такава резолюция (тя като че ли е написана, с цел да ги изпъди), също така то би било безсмислено, тъй като резолюциите не са обвързващи и малцинственото държавно управление на SPD-Зелените просто ще ги пренебрегва и ще продължи да приема маси мигранти в Германия, както постоянно всекидневно.

И таман всички се отчаяха, че това е следващият колеблив блъф на ХДС, когато Мерц посочи, че проекторезолюциите са единствено две от трите точки, които той също има намерение да внесе в Бундестага. Третата точка, сподели той, ще бъде действителен законопроект. Така Мерц още веднъж се отметна и нещата се върнаха там,, където бяха в петък. Осъзнавайки, че към този момент е отишъл прекомерно надалеч, Мерц може би си е дал сметка, че би трябвало да избира сред единствено два сюжета: подобен, в който резервира санитарния кордон и въпреки всичко бива нападнат от левицата и медиите, или подобен, при който най-малко получава нещо в подмяна за всички офанзиви, които ще понесе.

„ Това, което е вярно, не става неверно, единствено тъй като неверните хора се съгласяват с него, “ сподели Фридрих Мерц в понеделник, наново заявявайки желанието си да повдигне въпроса за миграцията в Бундестага, без значение от вероятните поддръжници на болшинството. „ Стоя зад моята ясна позиция. “

„ АзГ​​​​​​​ не е казусът – казусът е, че двегодишно дете беше убито, до момента в който седеше в количка, че притекъл се на помощ заплати с живота си, че в този момент на други места има набези против незабавните екипи, “ изригна в неделя генералният секретар на ХДС Карстен Линеман. Такова изречение може да наподобява безпроблемно и разумно за елементарния жител, само че в политическия диалект на Берлин то беше до неотдавна непристойно.

Междувременно водачът на FDP Кристиан Линднер към този момент е ясно декларирал, че ще поддържа предложенията на ХДС/ХСС за стягане на миграционната политика в Бундестага, даже в случай че те минат единствено с гласовете на АзГ​​​​​​​. Линднер акцентира, че „ не му пука дали АзГ​​​​​​​ гласуват в изгода. “

АзГ​​​​​​​ и Алис Вайдел приканиха ХДС да внесат остарелия си план от предходната година (който бяха предложили до момента в който бяха в малцинство и в опозиция) и дадоха обещание своята поддръжка. Те даже се ангажираха да го възобновят сами. Става дума за „ Закона за ограничение на притока “ от предишния септември.

Съдържанието на „ Закона за ограничение на притока “ съвсем не е от значение; то отстъпва на назад във времето пред рухналия хигиеничен кордон. АзГ​​​​​​​ буквално избутват ХДС/ХСС вдясно, като ги преследват със личните им законопроекти “. Те прецизираха, че ще поддържат даже незадължителните резолюции, в които се приказва срещу тях, в случай че ХДС ги внесе в Бундестага. „ Ще гласуваме за Германия “, съобщи пред пресата Бернд Бауман.

Заслужава да се означи, че Мерц има твърдата поддръжка на публичното мнение зад себе си, макар че не се радва на утвърждение в немската преса. Неговите пет точки за прекъсване на незаконната миграция и депортиране на незаконните мигранти се радват на поддръжката на 66% от германците, в това число болшинството от гласоподавателите на SPD и 30% от Зелените - това написа в изследване, оповестено от Билд в понеделник.

Утре се чака да мине законопроекта, само че нощес беше сполучливо прокарана резолюцията против миграцията, препоръчана от ХДС и подкрепена от " Алтернатива за Германия ". Гласуването приключи с 348 гласа " за " и 345 " срещу ", с 10 въздържали се.

Санитарният кордон, който от предходната седмица бере душа, беше свален за първи път. Това е исторически миг. Въпреки, че самата резолюция не е правнообвързваща, ХДС и ХСС реализираха парламентарен резултат с гласовете на АзГ​​​​​​​, което до момента не се беше случвало. Както кандидат-канцлерът от Зелената партия Роберт Хабек сподели в речта си нощес:, „ Ако гласувате с АзГ​​​​​​​ по този доста значим въпрос, по кой въпрос няма да гласувате с АзГ​​​​​​​? “ Това е същността на въпроса. Това гласоподаване подсказва, че Законът за ограничение на притока, който ще бъде гласуван в петък, също ще мине през Бундестага (ако не и през Бундесрата), още веднъж с болшинство, образувано с АзГ​​​​​​​. Ако Мерц не се сгъне, санитарният кордон ще бъде продънен не един път, а два пъти в границите на същата седмица.

Разбира се, след тези избори няма да има коалиция сред ХДС и популистката съпротива. Настоящото управление на ХДС, в това число техният претендент за канцлер Фридрих Мерц, са върли врагове на АзГ, колкото и да са подготвени да се показват като твърди съперници на миграцията.

Възможно е ХДС даже да поддържат проектите за възбрана на АзГ след изборите, с цел да се изкупят и да станат още веднъж почтени да ухажват SDP и Зелените, които в този момент са възмутени, а на следващия ден ще би трябвало да се прави коалиция с тях. Но след през днешния ден, ще бъде доста мъчно за политиците от ХДС да обяснят на своите гласоподаватели за какво не могат да употребяват гласовете на АзГ за каквото и да било. Тази опция ще стои надвиснала върху всяка бъдеща коалиция с левицата. Зелените и СДП ще продължат да се възмущават, и в случай че се възмутят задоволително, една или и двете партии може да откажат категорично да ръководят със съюзните партии, правейки като българските си сътрудници, т.е. ще блъфират до дъно като кажат на Мерц “прави тогава коалиция с АзГ, да те забележим ” и той може да вземе да направи някакво малцинствено държавно управление в настройка с FDP и некоалиционна парламентарна поддръжка от АзГ. СДП към този момент са поискали от Мерц да промени курса си във връзка с миграцията, в случай че ги счита за евентуален сътрудник. Видимо, те не са в час и Мерц може да ги изпусне на цимента, макар честното си предпочитание да ръководи с тях.