Взривовете в Ловнидол - първата атака на терористи, които по-късно ще отровят Скрипал и Гебрев
През ноември 2011 година отделение 29155 на съветското разузнаване (ГРУ) взривява склад за муниции в Ловнидол, България, в който се съхраняват артилерийски снаряди, предопределена за Грузия.
Това е била първата известна терористична офанзива, осъществена от екип убийци и саботьори, които по-късно ще опитат да отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев и ще взривят доста други военни хранилища и здания на териториите на НАТО.
Тези интервенции убиха или раниха десетки цивилни и доведоха до експулсирането на съветски дипломати. Това написа в обява на съветския проверяващ уебсайт " The Insider ". Разследващият публицист Христо Грозев от плана Bellingcat е един от създателите ѝ, а в нея са разказани съответни доказателства и имена на забъркани във гърмежите на муниции в България.
" The Insider " се е сдобил със записи от пътувания и изтекла преписка от членове на отделение 29155, които потвърждават тяхното присъединяване във гърмежа в България и разкриват за какво толкоз доста от оперативните чиновници, взели участие в тази и други акции заемат високи политически позиции в Русия на Владимир Путин, пишат създателите.
Според проверяващите публицисти интервенциите на ГРУ са били ръководени от 56-годишния ген. Андрей Аверянов, пълководец на поделението 29155.
Те означават, че Аврянов се употребява с персоналното доверие и застъпничество на съветския президент Владимир Путин. Според " Insider " той е наследил забележителна част от империята, която до неотдавна принадлежеше на Евгений Пригожин. Бившият пълководец на наемниците от групировката " Вагнер " бе разгласен за умрял, откакто частният му аероплан се взриви над Русия два месеца след несполучливия му опит за бунт против съветския президент.
През 2008 година Аврянов е вербуван и да стане пълководец на възобновеното отделение 29155, където управлява екип от най-вече млади оперативни служащи, към 60 души от ГРУ и съветския Спецназ, за настъпателни диверсионни интервенции в чужбина.
Имейли от хакната пощенска кутия на асистент на Аверянов демонстрират, че през 2011 година той лети с четирима негови подчинени до Краснодар.
Оттам потеглят и проектите взривяването на боеприпасите в Ловнидол.
Командирът разпорежда на трима от своите хора приятелско съревнование - да измислят взривните устройства, нужни за задачата.
Това са майор Владимир Моисеев, капитан Алексей Макеев и полковник Виктор Малцев, като последните двама съчетават работата си в отделение 29155 с преподавателска активност във Военно-дипломатическата академия на ГРУ в Москва, отбелязва изданието.
Тримата създават свои версии на отдалечен детонатор, в комплект с цялостни механически характерности за прототипите: електроника вид " Направи си самичък ", платка от модифицирана тревога за кола. И трите наподобяват на фотосите като небрежно съединени, със стърчащи в всякакви направления жици и щедро потребление на тиксо, написа изданието.
Техническите параметри в документите разказват устройство с тегло 3 кг, размери 40/11/7.5 см и зареждане с акумулатори от 1.5, 9 и 12 волта. Обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра и дава време за експлозия след задействането му сред 5 и 55 минути.
Половин година по-късно, през октомври 2011, хиляди артилерийски снаряди от времената на Съветския съюз са подготвяни за изпращане в България от чешки склад за муниции до дребното селце Врбетице в Чехия.
Съоръжението е благосъстоятелност на дъщерно сдружение на чешкото министерство на защитата, само че има контракт за дълготрайно отдаване на чешката компания за търговия с оръжие IMEX. Сред нейните клиенти е българската EMКO на Емилиян Гебрев.
Разследването стига до отчет за доставка от EMКO, в който се разказват боеприпасите, получени от IMEX. Според него за интервал от един месец - от 4 октомври до 4 ноември 2011 година - повече от 6000 артилерийски снаряда, от които 3120 са 152-милиметров вид, са били изпратени от Чехия до България.
Според българските прокурори, които проверяват взивовете, боеприпасите са били предопределени за следващо прекачване в Грузия. (Емилиян Гебрев, притежател на EMCO, споделя пред The Insider, че не е заел пратката особено за експорт в Грузия, само че признава, че ГРУ евентуално е подозирало, че снарядите ще попаднат там.)
На 12 ноември българското село Ловнидол, ситуирано близо до тогавашната си столица Велико Търново, е разтърсено от мощен гърмеж.
Пламва складът за муниции край селото, където EMКO съхранява 3120 бр. 152-милиметрови снаряда, получени неотдавна от Чехия.
Вторичните детонации не престават и пожарите горят дни след първичния гърмеж, което не разрешава на избавителните екипи да стигнат до мястото в продължение на 10 дни, напомня изданието.
Пет месеца след случая българските следователи откриват неексплодирало самоделно избухващо устройство на към 200 метра от кота нула.
Извлеченото устройство е разказано като „ обект, наподобяващ еластичен експлозив, затрупан с полиетиленова опаковка и с прикован алуминиев цилиндър с открити жици, стърчащи на открито “.
Съдебномедицинският разбор, поръчан от полицията, заключава, че самоделното взривно устройство не е избухнало изцяло заради щета в задействащия механизъм „ евентуално “ заради „ непълен електрически ток или погрешно свързване на капсулдетонатора “.
Експертите също по този начин показват неправилните кратери на мястото на детонацията като доказателство за частична експлозия, добавяйки, че в случай че цялостният заряд беше експлодирал, щеше да се образува един кратер с кръгла форма.
Въпреки това, три години след детонациите, българската прокуратура приключва следствието заради липса на доказателства за умишлени дейности.
Авторите означават, че България евентуално ще има интерес от позиция на националната сигурност да възобнови този леден случай, макар че не би трябвало да е единствената страна, която го прави.
Диверсионната интервенция в Ловнидол през 2011 година е първата по рода си в страна от НАТО и Европейски Съюз, която безапелационно може да се припише на отделение 29155, написа изданието и добавя, че надали е последната.
Същата група оперативни сътрудници ще бъде виновна за унищожаването на други хранилища за оръжие и муниции в България и Чехия през идващите четири години, като стигне до такава степен, че да взриви самото складово оборудване IMEX в Чехия през 2014 година, където оперативните чиновници на Аверянов са сложили своите отдалечено детонирани устройства три години по-рано. При някои от тези набези умират и са ранени български и чешки жители.
Както София, по този начин и Прага обществено упрекнаха отделение 29155 за доста от тези офанзиви и изгониха съветски дипломати като отговор, което докара до експулсиране на български и чешки дипломати от Кремъл, отбелязва " The Insider ".
През април 2021 година тогавашният основен прокурор на България Иван Гешев даже загатна за виновността на Русия за детонацията в Ловнидол, заявявайки: „ Има задоволително данни, с цел да се направи обосновано съмнение за връзката сред отравянето на Емилиян Гебрев, детонациите в чешките хранилища за муниции през 2014 година и четири сходни случая във заводи и депа в България сред 2011 и 2020 година “
Въпреки това, подозрителни произшествия, при които здания мистериозно избухват в пламъци, остават публично неразкрити, въпреки да има от ден на ден доказателства, че са забъркани едни и същи причинители от ГРУ, показва изданието.
Така да вземем за пример на 5 юни 2012 година в хранилища в хранилище Стралжа-Мараш на основната пътна артерия към Черно море в България избухнаха поредност от детонации, сходни на тези в Ловнидол.
Тези хранилища също съхраняваха муниции, благосъстоятелност на Sage Consultants, съперник на EMКO, и авансово продадени на и предопределени за Грузия.
Взривовете, които ги унищожиха, бяха толкоз мощни, че българските сеизмични лаборатории записаха земетресение от 1,5 по Рихтер в покрайнините. Трима души, работещи в депото, са убити, а други 18 са тежко ранени.
Освен това се наложи евакуация на още 150 души от прилежащите села заради разрастването на огъня и заплахата от вторични детонации от запалване на муниции, напомня изданието.
Подобно на аферата Ловнидол, години следствена работа на българската прокуратура не откриха доказателства за бойкот и вместо това повдигнаха обвинявания против трима чиновници на компанията, ръководеща депата, по обвинявания в немарливост при съхранението на рискови материали, като се допуска, че това е промишлена повреда.
И въпреки всичко косвените доказателства, получени от The Insider, допускат, че сходно пояснение може да е погрешно и сочи присъединяване на звено 29155 в още един акт на бойкот.
Владимир Моисеев, един от изобретателите на един от трите отдалечено управляеми детонатора, подарени на Аверянов през 2011 година, възнамерява да бъде в България в деня на гърмежа на депото Стралжа-Мараш.
Моисеев прави проекти за пътешестване под прикритието на експерт по морско обезпечаване на име „ Владимир Попов “, същото подправено име, което употребява, с цел да извърши несполучливия прелом в Черна гора през 2015 година
Записите, проучени от The Insider, демонстрират, че Моисеев е възнамерявал да кара от украинския пристанищен град Одеса до Варна, град на българското черноморско крайбрежие, след което да отлети до Москва от София на 6 юни, ден след детонацията.
По някаква причина проектите на Моисеев се трансформират. Само два часа откакто депото в Стралжа-Мараш стартира да работи, той купува в последния миг самолетен билет за полет от интернационалното летище Одеса до летище Внуково в Москва.
Данните от пътуванията демонстрират, че Моисеев в действителност е дошъл в Русия през нощта на 5 юни, заобикаляйки България.
Той се завръща в България в компанията на още трима оперативни служащи от отделение 29155, този път през март 2015 година, броени дни преди да бъде погубен следващият оръжеен склад. Пътувайки този път със аероплан от Истанбул за Варна, още веднъж като " Владимир Попов ",
Моисеев идва на 6 март и остава в страната пет дни.
На 21 март, 10 дни след заминаването на Моисеев, повече от 2000 ракети и противотанкови гранати, благосъстоятелност на ЕМКО и подготвени за експорт в Украйна, избухнаха в депото Иганово покрай Сопот, градът, където е основан най-големият производител на оръжия в България.
Емил Кабаиванов, тогава кмет на близкия град Карлово, разказва, че е видял огнени стълбове, достигащи над 250 метра а в небето.
Това е била първата известна терористична офанзива, осъществена от екип убийци и саботьори, които по-късно ще опитат да отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев и ще взривят доста други военни хранилища и здания на териториите на НАТО.
Тези интервенции убиха или раниха десетки цивилни и доведоха до експулсирането на съветски дипломати. Това написа в обява на съветския проверяващ уебсайт " The Insider ". Разследващият публицист Христо Грозев от плана Bellingcat е един от създателите ѝ, а в нея са разказани съответни доказателства и имена на забъркани във гърмежите на муниции в България.
" The Insider " се е сдобил със записи от пътувания и изтекла преписка от членове на отделение 29155, които потвърждават тяхното присъединяване във гърмежа в България и разкриват за какво толкоз доста от оперативните чиновници, взели участие в тази и други акции заемат високи политически позиции в Русия на Владимир Путин, пишат създателите.
Според проверяващите публицисти интервенциите на ГРУ са били ръководени от 56-годишния ген. Андрей Аверянов, пълководец на поделението 29155.
Те означават, че Аврянов се употребява с персоналното доверие и застъпничество на съветския президент Владимир Путин. Според " Insider " той е наследил забележителна част от империята, която до неотдавна принадлежеше на Евгений Пригожин. Бившият пълководец на наемниците от групировката " Вагнер " бе разгласен за умрял, откакто частният му аероплан се взриви над Русия два месеца след несполучливия му опит за бунт против съветския президент.
През 2008 година Аврянов е вербуван и да стане пълководец на възобновеното отделение 29155, където управлява екип от най-вече млади оперативни служащи, към 60 души от ГРУ и съветския Спецназ, за настъпателни диверсионни интервенции в чужбина.
Имейли от хакната пощенска кутия на асистент на Аверянов демонстрират, че през 2011 година той лети с четирима негови подчинени до Краснодар.
Оттам потеглят и проектите взривяването на боеприпасите в Ловнидол.
Командирът разпорежда на трима от своите хора приятелско съревнование - да измислят взривните устройства, нужни за задачата.
Това са майор Владимир Моисеев, капитан Алексей Макеев и полковник Виктор Малцев, като последните двама съчетават работата си в отделение 29155 с преподавателска активност във Военно-дипломатическата академия на ГРУ в Москва, отбелязва изданието.
Тримата създават свои версии на отдалечен детонатор, в комплект с цялостни механически характерности за прототипите: електроника вид " Направи си самичък ", платка от модифицирана тревога за кола. И трите наподобяват на фотосите като небрежно съединени, със стърчащи в всякакви направления жици и щедро потребление на тиксо, написа изданието.
Техническите параметри в документите разказват устройство с тегло 3 кг, размери 40/11/7.5 см и зареждане с акумулатори от 1.5, 9 и 12 волта. Обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра и дава време за експлозия след задействането му сред 5 и 55 минути.
Половин година по-късно, през октомври 2011, хиляди артилерийски снаряди от времената на Съветския съюз са подготвяни за изпращане в България от чешки склад за муниции до дребното селце Врбетице в Чехия.
Съоръжението е благосъстоятелност на дъщерно сдружение на чешкото министерство на защитата, само че има контракт за дълготрайно отдаване на чешката компания за търговия с оръжие IMEX. Сред нейните клиенти е българската EMКO на Емилиян Гебрев.
Разследването стига до отчет за доставка от EMКO, в който се разказват боеприпасите, получени от IMEX. Според него за интервал от един месец - от 4 октомври до 4 ноември 2011 година - повече от 6000 артилерийски снаряда, от които 3120 са 152-милиметров вид, са били изпратени от Чехия до България.
Според българските прокурори, които проверяват взивовете, боеприпасите са били предопределени за следващо прекачване в Грузия. (Емилиян Гебрев, притежател на EMCO, споделя пред The Insider, че не е заел пратката особено за експорт в Грузия, само че признава, че ГРУ евентуално е подозирало, че снарядите ще попаднат там.)
На 12 ноември българското село Ловнидол, ситуирано близо до тогавашната си столица Велико Търново, е разтърсено от мощен гърмеж.
Пламва складът за муниции край селото, където EMКO съхранява 3120 бр. 152-милиметрови снаряда, получени неотдавна от Чехия.
Вторичните детонации не престават и пожарите горят дни след първичния гърмеж, което не разрешава на избавителните екипи да стигнат до мястото в продължение на 10 дни, напомня изданието.
Пет месеца след случая българските следователи откриват неексплодирало самоделно избухващо устройство на към 200 метра от кота нула.
Извлеченото устройство е разказано като „ обект, наподобяващ еластичен експлозив, затрупан с полиетиленова опаковка и с прикован алуминиев цилиндър с открити жици, стърчащи на открито “.
Съдебномедицинският разбор, поръчан от полицията, заключава, че самоделното взривно устройство не е избухнало изцяло заради щета в задействащия механизъм „ евентуално “ заради „ непълен електрически ток или погрешно свързване на капсулдетонатора “.
Експертите също по този начин показват неправилните кратери на мястото на детонацията като доказателство за частична експлозия, добавяйки, че в случай че цялостният заряд беше експлодирал, щеше да се образува един кратер с кръгла форма.
Въпреки това, три години след детонациите, българската прокуратура приключва следствието заради липса на доказателства за умишлени дейности.
Авторите означават, че България евентуално ще има интерес от позиция на националната сигурност да възобнови този леден случай, макар че не би трябвало да е единствената страна, която го прави.
Диверсионната интервенция в Ловнидол през 2011 година е първата по рода си в страна от НАТО и Европейски Съюз, която безапелационно може да се припише на отделение 29155, написа изданието и добавя, че надали е последната.
Същата група оперативни сътрудници ще бъде виновна за унищожаването на други хранилища за оръжие и муниции в България и Чехия през идващите четири години, като стигне до такава степен, че да взриви самото складово оборудване IMEX в Чехия през 2014 година, където оперативните чиновници на Аверянов са сложили своите отдалечено детонирани устройства три години по-рано. При някои от тези набези умират и са ранени български и чешки жители.
Както София, по този начин и Прага обществено упрекнаха отделение 29155 за доста от тези офанзиви и изгониха съветски дипломати като отговор, което докара до експулсиране на български и чешки дипломати от Кремъл, отбелязва " The Insider ".
През април 2021 година тогавашният основен прокурор на България Иван Гешев даже загатна за виновността на Русия за детонацията в Ловнидол, заявявайки: „ Има задоволително данни, с цел да се направи обосновано съмнение за връзката сред отравянето на Емилиян Гебрев, детонациите в чешките хранилища за муниции през 2014 година и четири сходни случая във заводи и депа в България сред 2011 и 2020 година “
Въпреки това, подозрителни произшествия, при които здания мистериозно избухват в пламъци, остават публично неразкрити, въпреки да има от ден на ден доказателства, че са забъркани едни и същи причинители от ГРУ, показва изданието.
Така да вземем за пример на 5 юни 2012 година в хранилища в хранилище Стралжа-Мараш на основната пътна артерия към Черно море в България избухнаха поредност от детонации, сходни на тези в Ловнидол.
Тези хранилища също съхраняваха муниции, благосъстоятелност на Sage Consultants, съперник на EMКO, и авансово продадени на и предопределени за Грузия.
Взривовете, които ги унищожиха, бяха толкоз мощни, че българските сеизмични лаборатории записаха земетресение от 1,5 по Рихтер в покрайнините. Трима души, работещи в депото, са убити, а други 18 са тежко ранени.
Освен това се наложи евакуация на още 150 души от прилежащите села заради разрастването на огъня и заплахата от вторични детонации от запалване на муниции, напомня изданието.
Подобно на аферата Ловнидол, години следствена работа на българската прокуратура не откриха доказателства за бойкот и вместо това повдигнаха обвинявания против трима чиновници на компанията, ръководеща депата, по обвинявания в немарливост при съхранението на рискови материали, като се допуска, че това е промишлена повреда.
И въпреки всичко косвените доказателства, получени от The Insider, допускат, че сходно пояснение може да е погрешно и сочи присъединяване на звено 29155 в още един акт на бойкот.
Владимир Моисеев, един от изобретателите на един от трите отдалечено управляеми детонатора, подарени на Аверянов през 2011 година, възнамерява да бъде в България в деня на гърмежа на депото Стралжа-Мараш.
Моисеев прави проекти за пътешестване под прикритието на експерт по морско обезпечаване на име „ Владимир Попов “, същото подправено име, което употребява, с цел да извърши несполучливия прелом в Черна гора през 2015 година
Записите, проучени от The Insider, демонстрират, че Моисеев е възнамерявал да кара от украинския пристанищен град Одеса до Варна, град на българското черноморско крайбрежие, след което да отлети до Москва от София на 6 юни, ден след детонацията.
По някаква причина проектите на Моисеев се трансформират. Само два часа откакто депото в Стралжа-Мараш стартира да работи, той купува в последния миг самолетен билет за полет от интернационалното летище Одеса до летище Внуково в Москва.
Данните от пътуванията демонстрират, че Моисеев в действителност е дошъл в Русия през нощта на 5 юни, заобикаляйки България.
Той се завръща в България в компанията на още трима оперативни служащи от отделение 29155, този път през март 2015 година, броени дни преди да бъде погубен следващият оръжеен склад. Пътувайки този път със аероплан от Истанбул за Варна, още веднъж като " Владимир Попов ",
Моисеев идва на 6 март и остава в страната пет дни.
На 21 март, 10 дни след заминаването на Моисеев, повече от 2000 ракети и противотанкови гранати, благосъстоятелност на ЕМКО и подготвени за експорт в Украйна, избухнаха в депото Иганово покрай Сопот, градът, където е основан най-големият производител на оръжия в България.
Емил Кабаиванов, тогава кмет на близкия град Карлово, разказва, че е видял огнени стълбове, достигащи над 250 метра а в небето.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ