Васил Василев: Тъжно е, че докарахме обществото дотам да не може да мисли
През моите очи обстановката нощес беше страшна. Около 17:30 часа стартира един естествен и кротичък митинг, който в един избран миг ескалира с агитки. Директорът на Народния спектакъл Васил Василев разяснява в предаването „ Лице в лице “ по БТВ митингите и протеста на постановката на Малкович „ Оръжията и индивидът “.
„ Питах служителите на реда още на 28 октомври, когато нещата ескалираха в обществените мрежи, също и откакто ни разлепиха плакатите за постановката „ Оръжията и индивидът “ и ги помолихме да обезпечат обикновено протичане на нашия театър. Никога не е имало спогодба. Това е една естествена премиера и аз посрещам хората начело “, изясни той.
„ От писмото, което получихме малко по-рано от Столична община, ставаше ясно, че това ще е кротичък митинг, на който хора ще изразят позицията си посредством шествие. Бяхме възнамерявали да има спор с публиката. Аз бях на територията на театъра и си изпълнявах отговорностите “, безапелационен е Василев.
„ Не мога да давам оценка на обвинявания, а на свършена работа. Вчера имахме премиера, на която не бе позволена нашата аудитория. Тези хора бяха пред вратите на театъра и желаеха да го щурмуват. Вчера се случи това, което трябваше да се случи – имахме премиера, само че с празен салон “, разясни шефът на Народния спектакъл „ Иван Вазов “.
„ Първата ми среща с Джон Малкович беше през май 2022 година в Рига. Там ми направи огромно усещане, че цялото управление на страната беше на премиерата. Те разговаряха с него и показаха поддръжката си. След което тази режисура гостува в Народния спектакъл. След това имахме опция да го притеглим като режисьор и той сподели „ да “. Всеки един режисьор има свои възгледи и слага пиеси. Това е един безопасен текст. Културата не може да разделя. Не знаех, че през вчерашния ден има годишнина от борбата при Сливница “, акцентира Васил Василев.
„ Търсене под вола на теле и налагането на цензура е неприемливо. Най-голямата оценка за едно зрелище е оценката на публиката. Когато тя не гледа представлението – то умира. В този случай продаваме билетите за декември месец, има засилен интерес. Тъжно е, че докарахме обществото до такава степен да не може да мисли. Тази пиеса няма нищо общо с документалистиката и историческите събития. Ние хората на изкуството се занимаваме с проблемите на човечеството, а не с дребното съществуване “, счита той.
