През миналата седмица пътниците по междуградските линии в страната бяха

През предходната седмица пасажерите по междуградските линии в страната бяха много неприятно сюрпризирани от предупредителните протестни дейности на браншовите организации на автомобилните пътнически превозвачи. Мащабите на митинга бяха съществени и към този момент бяха много в детайли отразени от средствата за всеобща информация. Затова ще спестя място и няма да дублирам към този момент неведнъж изнасяни обстоятелства.

Заслужава обаче, да се поговори повече за претекстовете на този митинг. Гражданите на Републиката евентуално се чудят, за какво автомобилните превозвачи на пасажери реагират толкоз отрицателно против импортирания от група депутати от ГЕРБ закон, който би трябвало да докара до основаването на нова Българска автомобилна камара. За никого не е загадка, че този законопроект се поддържа главно от една браншова организация, чиято специализация са най-вече интернационалните товарни транспорти и която е известна със знаковата фигура на водача си - господин Миролюб Столарски.

Последният е безспорно обществена и публично позната персона. За финален път за неговата социална интензивност се заприказва, когато стана ясно, че е запазил на свое име в съда името на проектираната нова камара, чието учредяване се гласи по законодателен път. Вероятно, с цел да не го откраднат съперниците на законпроекта, който от всевъзможни направления се квалифицира като абсурден.

И в действителност, за какво е толкоз отрицателна реакцията против въпросния законопроект? Вероятно, тъй като не всички в България са членове на Дружество " къса памет " и си спомнят различен трагичен случай с на практика същото наличие - сагата със силовото налагане на строителния бранш на небезизвестната Строителна камара преди 12 години. Франкофоните в този случай биха заговорили за " дежа вю ". Нека напомним какво се случи и за какво спомените за тези събития са толкоз мъчителни и провокират толкоз остра реакция, на с изключение на един куп браншови организации, срещу законопроекта се изрекоха и национално представителните работодателски организации - АИКБ, БСК и БТПП.

Някъде през 2006 година, тогавашното Министерство на районното развиване и благоустройството внесе в Министерския съвет законопроект за метода на воденето на регистъра на строителната специалност. Тогава имаше разнообразни отзиви дали въобще би трябвало да има подобен указател, само че това към този момент не беше въпрос на полемика, тъй като в Закона за устройство на територията имаше експлицитен текст, който изискваше приемането на обособен специфичен закон за регистъра на строителната порфесия.

Министерство на регионалното развитие беше подготвило законопроект, който шокира освен сектора, а и целокупната общественост на работодателските организации. Ние тъмно се шегувахме, че законопроектът на процедура " национализира " тогавашната Българска строителна камара, трансформирайки я на процедура в държавна институция. Съвсем обособен въпрос беше, че задоволително на брой, задоволително огромни браншови организации от строителния бранш бяха подценени и мнението им въобще не беше потърсено.

Законопроектът естествено провокира стихия от възмущение - и измежду браншовите, и измежду националните организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо невиждано за българската процедура до оня миг - призна правото на мнение на работодателските организации, отдръпна си личния законопроект от Министерския съвет и разпореди на комисия от представители на работодателите да напише нов план на закон за строителния указател.

Беше толкоз хубаво, че чак не беше за поверие. Впоследствие разбрахме, че в действителност не е било за поверие, само че в първия миг представителите на работодателите взеха на съществено демарша на господин Министъра и похарчиха повече от месец време, с цел да създадат план на закон, който да отговори на следните условия:
- да постави основата на саморегулацията в строителния бизнес; - да ангажира в процеса на саморегулация ДОБРОВОЛНИ работодателски, браншови структури; - да спомага за консолидирането на браншовите организации, без да ги слива и/или разтурва наложително и да не обезличава съществуващите организации, които имат своя физиономия, цели и специализация. (Консолидацията трябваше да се реализира посредством основаване на Конфедерация с оптимално свободен достъп за всички браншови организации на строителите от всички " десени " ). - да обезпечи съответно показване на всяка от браншовите организации при ръководството на Конфедерацията; - да уреди в елементи метода на водене на РЕГИСТЪРА.
Както към този момент няколко пъти стана дума, повода за написване на закона беше условието на Закона за устройство на територията да се уреди законодателно въпроса за ВОДЕНЕТО НА РЕГИСТЪРА. Такова беше " техническото задание " - това беше направено и " доставено ". Създадената работна група хвърли големи старания, с цел да направи в действителност допустим текст и на 21 февруари 2006 година, тя показа окончателния вид на плана си. Общо взето, участниците в работната група нарушиха " българското " предписание, всеки да тегли чергата към себе си, направиха редица взаимни отстъпки в разнообразни направления и в последна сметка предложиха текст, който беше признат от министър Гагаузов като " знаков ", като " казус " и като " доста добър ".

С оферти законопроект се предвиждаше регистърът да се води от ДОБРОВОЛНА конфедерация на съществуващите браншови работодателски организации, където участието също е ДОБРОВОЛНО. За първи път се оферираше текст на законопроект, който е " включващ " и не цели елиминирането на едни или други браншови организации от поемането на избрана административна функционалност, предоставена от Държавата.

Законопроектът решаваше също по този начин метода на воденето на регистъра, освен това в подробен тип. От текста на законопроекта ставаше ясно, че воденото на регистъра не е привилегия, а сериозен ангажимент, който ще докара до съществени разноски от страна на браншовиците, на които щеше да им се наложи да го финансират. Предложеното решение за основаване на доброволна, браншова работодателска конфедерация, която да поеме воденето на професионалния указател на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, имаше голямо значение като казус. За първи път страната щеше да трансферира своя административна функционалност в един от браншовете на стопанската система чрез специфичен закон.

Това щеше да докара до основаване на " включващо " и удивително по своята бистрота ръководство на регистъра, в което щеше да може да взе участие ВСЯКА представителна браншова организация от строителството. Въпросът за прозрачността и коректността при воденето на регистъра беше от изключително значение за браншовите организации в строителството. Причината за слагане на сходен акцент беше, че у колегията имаше съществени съмнения, че са вероятни злоупотреби със събраната информация при осъществяване на търгове и състезания.

В изработването на законопроекта участваха изключително ефективно упълномощените представители на: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска самодейност (ССИ), Българска строителна камара (БСтрК), Национална строителна федерация (НСФ) и на Българска асоциация по изолации в строителството (БАИС). Проектът се поддържаше в допълнение и от още няколко браншови организации в строителството. Толкова необятният набор на участниците в подготовката му придаваше изключително висока стойност на готовия текст.

Правната дирекция на Министерство на регионалното развитие направи единствено публицистични промени в текста и се отнесе с оптимално почитание към труда на работната група и към консенсуса сред работодателските организации. Същото стана и в Министерския съвет. В Народното събрание беше импортиран план на Закон за централния професионален указател на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.

Между другото, този акт стана мотив министър-председателят да инициира основаването на работна група за разработване на Закон за браншовите организации, в която с изключение на държавните ведомства, бяха показани всички представителни на национално равнище работодателски организации в Р. България. Законопроектът беше направен след дълги диспути, реализиране на сложни взаимни отстъпки и изчистване на доста детайлности и е един от образците за доста добра работа в областта на обществения разговор на национално и на браншово равнище по едно и също време.

Така, изработването на законопроекта за Централния професионален указател на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, надлежно импортиран в Народното събрание от Министерския съвет, се оказа за положително или за неприятно пилотен план при правенето на план на Закон за браншовите организации.

Действително, законопроектът за браншовите организации, по този начин и не беше импортиран в Народното събрание, заради обструкциите на един мастит държавен чиновник от Министерството на труда и обществената политика (МТСП), както и заради разколебаването на една от национално представителните работодателски организации, само че това с нищо не понижава цената на положените старания в хода на изработването му.

Така, доникъде на месец ноември 2006 година, всички представители на работодателските организации имаха съществени учредения за оптимизъм във връзка с законодателното споразумяване и практическото развиване на разговора сред браншовите работодателски организации и Държавата.

И когато всички смятаха, че щастливият край е на една ръка разстояние,... народните представители взеха нещата в свои ръце и се захванаха с прекрояването на закона. Дотогавашният оптимизъм беше посърнал от случилото се по време на дебатите и приемането на първо и второ четене на Закона за централния професионален указател на физическите и юридическите лица , извършващи строителство, който беше трансформиран в последна сметка в... Закон за камарата на строителите (обнародван в Държавен вестник, брой 108, петък, 29 декември 2006 г.) .

Направените фрапантни промени в текста на законопроекта сред приемането му на първо и на второ четене, провокира острата реакция на множеството браншови организации от строителния бранш, както и безапелационното отрицание на някои от най-ангажираните в неговото правене представителни на национално равнище работодателски организации.

Някъде към 30 ноември 2006 година, стана ясно, че Законът за централния професионален указател на строителните компании сред първо и второ четене в Парламента е безнадеждно сакат. Народните представители Костадин Паскалев (Коалиция за България), арх. Силвия Алексиева (Коалиция за България) и арх. Борислав Владимиров (НДСВ) имаха съществена заслуга за предлагането на такива промени в законопроекта, които всъщност да доведат до основаването на нов законопроект.

Нещата бяха върнати на изходната точка. Прокара се основаването на изкуствена, монополна, квази-държавна камара с участие, което на процедура щеше да е наложително. Направените промени в текста на законопроекта сред първото и второто четене изцяло убиха духа му и отхвърлиха неговата консолидираща и " включваща " философия.

Доста бързо на работодателите и от националните, и от множеството браншови организации им стана ясно, че са ги водили за носа. Първи ги " успокои " заместител - министърът на районното развиване и благоустройството Савин Ковачев. Въпреки цялата драматургия с първичното предложение на " Законопроекта Гагаузов " той съобщи пред публицистите:

" Не се усещам трагичен от обстоятелството, че законът не е този, който вкарахме в Министерски съвет. "

От своя страна тогавашният ръководител на комисията по районно развиване в Народно събрание - господин Ремзи Осман (ДПС) и някогашният министър на районното развиване и благоустройството - господин Евгени Чачев (ДСБ), също обявиха на всеослушание своето удовлетворение. Те занареждаха:

" Не се трансформира философията на законопроекта, той цели ясни правила и идентификация на субектите на строителство в полза на обществото и на крайния консуматор. "

Такова прочувствено парламентарно единение рядко става факт, само че тук депутатите вървяха в обединен строй. Единственият депутат, който предложи въпреки всичко да се потърси по-широка браншова поддръжка измежду другите браншови организации за новите промени, беше Христо Кирчев (ОДС).

Междувременно, от Българска строителна камара (БСтрК), която трябваше съгласно " Законопроекта Гагаузов " да бъде трансформирана в " Строителна камара " или съгласно крилатата фраза на към този момент починалия ръководител на БСК - господин Божидар Данев, да бъде " национализирана ", се обърнаха на 100 и осемдесет градуса и също се съгласиха, че въпреки и изменен, този вид на законопроекта не трансформира философията на техните показа по какъв начин да наподобява закона.

Всички непредубедени странични наблюдаващи незабавно видяха, че с направените промени, народните представители в действителност сътвориха Камара на строителите по модела на към този момент съществуващите камари на архитектите и инженерите от капиталовото планиране, а не инструмент за консолидиране на съществуващите дотогава непринудено основани и добре функциониращи браншови организации. Това не се и криеше от идеолозите на основаването на новата Строителна камара. Арх. Б. Владимиров напряко си го сподели:

" Ще бъде основана евентуално по сходство на съществуващите към този момент КАБ и КИИП и на същия принцип... "

На новата конструкция, която трябваше да се сътвори " на гола поляна " под бдителния контрол на регионалните шефове, страната делегира част от функционалностите си - най-много воденето на злощастния указател на строителната специалност.

Според новата версия на Закона, свикването на учредителното заседание на Строителната камара, трябваше да стане в тримесечен период след влизането в действие на закона, откакто в двумесечен период от приемането му Министърът на районното развиване и благоустройството, трябваше да издаде заповед за изискванията и реда за привикване и провеждането му.

Тук бих могъл да напиша и някои размисли за " изгодата " от основаването на Камарата на архитектите, Камарата на инженерите от капиталовото планиране, че и на Камарата на геодезистите, само че ме е боязън, че ще ме изключат от КИИП за " уронване на престижа й ". След което няма да мога да планирам и един кокошарник, в случай че ми се наложи. Затова - да са живи предни зъби, сядам си на ръцете, че все ги тегли към клавиатурата и се лимитирам с митингите си против безумната концепция за основаването на следващата съсловна организация (на процедура с обичаното на всички ни доброЗОРНО членство), на която ще бъдат делегирани някакви държавни административни функционалности, съвсем както в сагата със Строителната камара.

Много противен резултат от текста на Закона за Строителната камара беше, че той на процедура ерозираше обществения разговор в Р. България. Основание за сходно изказване и до ден сегашен ни дава фактът, че изрично беше отхвърлено предлагането регистърът да бъде воден от доброволна конфедерация на организациите, които към 2006 година, към този момент повече от петнадесет години осъществяваха трипартитното и бипартитното съдействие в строителния бранш.

Особено позорен беше фактът, че ставаше дума тъкмо за организациите, които осъществяваха сполучливо груповото договаряне на отраслово ниво в строителството. Оказа се, че когато става дума за вдишване на задължения пред служащите и техните организации - синдикатите, браншовите организации на работодателите са добре пристигнали. Но когато става дума за присъединяване в реализирането на една административна процедура, което трябваше да разтовари държавната администрация от спомагателни разноски, съществуващите браншови организации към този момент не бяха подобаващи и почтени.

Подобен метод, волно или несъзнателно, нанесе тежък удар по основаните на непринуден принцип организации, които бяха изнесли на гърба си основаването на културата на индустриалните връзки и обществения разговор в строителния бранш. След приемането на сходна " плесница ", членовете на браншовите организации можеха основателно да се запитат, каква е цената на тези доброволни цивилен структури пред законодателната власт, която ги неглижира толкоз изрично?

Естествено, работодателските организации и изключително браншовите съюзи, с чийто труд депутатите се бяха подиграли доста жестоко, не одобриха законопроекта. Затова и цялата работа по приемането му течеше доста бързо и полуконспиративно.

Моя благосклонност, в тогавашната ми битност на заместник-председател на Съюза за стопанска самодейност (ССИ), по този начин и не съумях да убедя народните представители в Комисията по районно развиване, че те не просто трансформират доста съществено съдържателната страна на един законопроект сред първо и второ четене, при тотално нарушаване на правилника на Народното събрание, само че и трансформират основата на законопроекта, която е заложена с консенсус от вносителя и всички представители на браншовите съюзи. Всъщност, освен не съумях да ги убедя, а срещнах огромни компликации и с това да ме чуят, тъй като ръководителят на парламентарната комисия, господин Ремзи Осман ме прекъсна тъкмо седем пъти, до момента в който приказвах. Всеки път, той започваше с думите " аз съм либерал само че,... ".

След това Комисията по районно развиване с прочувствено единогласие гласоподава " за " безобразно осакатения законопроект.

Официално, концепцията за основаване на въпросния закон, с изключение на да удовлетвори експлицитното условие на Закона за устройство на територията (ЗУТ) съгласно министъра на районното развиване Асен Гагаузов, беше ужким да се сътвори повече бистрота в сектора. Цитираха се неприятни практики от рода на това, строителните бизнесмени да записват за всеки обособен обект обособена компания, която да закриват малко откакто продадат постройката. Браншът не възразяваше против прозрачността и множеството светлина, а основателно заподозря, че се прокарва монополното наличие на съществуващата сега Българска строителна камара (БСтрК) в контрола над бъдещия указател и над бранша като цяло.

За да успокои или по-скоро, с цел да приспи вниманието на негодуващите, които в първия миг бяха извънредно остри и безкомпромисни, министърът съобщи, че ще даде опция на всички участници от браншовите съюзи да образуват работна група и да приготвят текст, който да ги удовлетворява. Така се стигна до версията на новия законопроект, в който се предвиждаше да се сътвори конфедерация, в която записаните браншови съюзи да вземат участие на квотен принцип.

С направените промени в законопроекта, народните представители напълно трансформираха философията на законопроекта. Промяната от " конфедерация " на " камара " беше освен терминологичен въпрос, а откровена анулация на квотния принцип за присъединяване в нея и на функционалността й да консолидира бранша.

България е парламентарна република и при други условия щеше да бъде доста радостно, че депутатите са показали автономия и коренно са трансформирали законопроект, импортиран от Министерския съвет, т.е. от ръководещото болшинство. Оказа се обаче, че в Народното събрание има чудноват консенсус, въз основа на който беше неодобрен законопроект на Министерския съвет по доста профилиран и внимателен въпрос, координиран с цялата браншова бизнес общественост. За различен сходен случай, аз не мога да се сетя и може да са каже, че надали е ставало дума единствено за самостоятелността и за първенствуващата роля на народните представители в законодателния развой. Днес обаче, по съвсем същия метод, група депутати се пробват да отиграят същата скица в автотранспорта

Проблемите към Закона за централния професионален указател на физическите и юридически лица, извършващи строителство (както се наричаше законопроектът, импортиран от Министерския съвет) сътвориха напълно други чувства - не за състезание на Парламента в законодателния развой, а за спокоен сговор за " финтиране " на " разбунените " работодателски национални и браншови организации и за слагането им пред приключен факт тъкмо тогава, когато минимум чакат това.

Както беше разказано нагоре, преди 12 години, народните представители в Комисията по локално самоуправление, районно развиване и благоустройство, под вещото управление на господин Ремзи Осман и при цялостното единодушие в целия политически набор от ДСБ до Българска социалистическа партия (Коалиция за България) през ОДС, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, (тоест при желязно единогласие сред ръководещи и опозиция), дефинитивно унищожиха законопроекта, импортиран от Министерския съвет. Гласуваният на първо четене законопроект даже беше преименуван - той стана Закон за камарата на строителите.

Нетипичната за депутатите пъргавост не спря до тук. Народните представители се развихриха дотам, че Законът беше признат на 21 декември 2006 година и стремително обнародван в Държавен вестник на 29 декември 2006 година Като преброим, какъв брой работни дни имаше сред 21-ви и 29-и декември 2006 година, ще забележим, че темповете в действителност са били светкавичини. Администрациите на Народното събрание, Президентът на Р. България, подписал закона за обявяване и редакцията на Държавен вестник демонстрираха невероятна действеност. Неща, които различен път стават много мудничко, в дадения случай протекоха с бързината на човешката мисъл.

Оставени в ръце с пробитото корито, напълно като в приказката на Александър Сергеевич Пушкин, недоволните национални и браншови работодателски организации описаха в детайлности изнесеното нагоре пред публицистите на 03 януари 2007 година в Пресклуба на Българска телеграфна агенция. Така Новата 2007 година стартира с умря: " Нова Година - нов скандал ", като че ли в чест на добитото толкоз лелеяно участие на България в Европейски Съюз.

От позиция на днешните исблъсъци към лансирането на Закон, който да сътвори същото страшилище каквото е Строителната камара, само че в този момент в автотранспортния (под)отрасъл, можем с чиста съвест да кажем, че тече муден, само че за сметка на това доста пореден развой на " изяждане " на доброволните организации на превозвачите, за сметка на заместването им с по този начин наречената " Българска автомобилна камара ".

Предлаганата в разисквания тези дни законопроект " Българска автомобилна камара " е лика-прилика със Строителната камара. Единствената разлика е в това, че при основаването на Строителната камара станахме очевидци на доста по-разчупена драматургия и разнообразни процедурни хватки, до момента в който в този момент се кара по-направо. Отново една съществуваща браншова организация (тази на господин Миролюб Столарски) се гласи да " оглави " сектора, а всички браншови организации, които на някакъв стадий са взели участие в обществения разговор и груповото договаряне са нарочени да бъдат " разкарани " от сцената.

Много показателно е, че всички браншови организации, които през годините по едно или друго време са взели участие в груповото договаряне на отраслово и на подотраслово равнище, които са поемали и надлежно спазвали задължения по отношение на обществените си сътрудници - синдикатите, през днешния ден са в първия ред на тези, които стачкуват против повтарянето на театрото със Строителната камара - този път в областта на автомобилния превоз.

Отделен въпрос е, че в самия авто превоз има прекомерно разнообразни по своя темперамент действия и планът на новата полу-държавна Българска автомобилна камара на процедура ще докара до това превозвачите на товари да " реализират саморегулацията " на... транспорта на пасажери. Това е безусловно недопустимо, само че за в този момент няма кой да чуе. Депутатите - вносители на законопроекта нагледно казано са си седнали на ината и повтарят като развалена грамофонна плоча по какъв начин законодателното им недоносче " ще сплоти сектора " и по какъв начин новата конструкция ще се изправи против " неприятния Макрон ".

Трябва да се означи, че опитът на Строителната камара демонстрира, че сходни форми на " саморегулация " не водят до положително и за потребителите на услугите й. На дебатите с представителите на Комисията по превоз в Народното събрание беше представено, че членският импорт в Строителната камара варира от 1200 до 80000 лв. годишно според от размера на компанията. Тези цифри няма по какъв начин да бъдат отнесени към " положителните практики " нито в регулирането, нито в саморегулирането на сектора. Те доведоха само до построяването на една доста импозантна постройка на Строителната камара и... толкоз.

И през днешния ден, както и преди 12 години можем и би трябвало да кажем: наклонността към основаване на архаични съсловни структури става към този момент застрашителна и тя е нездравословна за обществения разговор и индустриалните връзки в България. Ние въпреки всичко можахме да преглътнем основаването на съсловни структури със наложително участие като Камарата на архитектите и Камарата на инженерите от капиталовото планиране, с аргумента, че става дума за организации на физически лица, упражняващи свободни специалности.

Сега обаче, за повторно в историята и на практика по еднакъв сюжет, на бизнеса от даден отрасъл му се постанова с груба мощ да сплотява предприятия - най-много юридически лица в квази-държавна монополна конструкция, която ще носи всичко най-лошо от наследството на съсловните организации.

Участието на сходна конструкция в обществения разговор е в тежък спор с конвенциите на МОТ и това беше неведнъж очебийно по време на досегашните диспути. Също по този начин не можем да не отбележим, че досегашното присъединяване на Строителната камара в груповото договаряне беше резултат само на проявената толерантност на всички останали към тази дисторция. Днешната упоритост на дружината на господин Столарски на оглави подотрасъла (бранша) на автомобилния превоз ни постанова да напомним, че тази общественост няма никакъв пиетет към обществения разговор.

Разбира се, лансирането на сходни структури е в цялостен дисонанс и с практиките на консултиране на бизнес- и работодателските организации, възприети от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз.

Така че, не трябва да се чудим за какво браншовите организации на превозвачите стачкуват и за какво беше предупредителният митинг от предходната седмица. Протестите никога не са обичаното занятие на работодателите, само че държанието на вдъхновителите на злощастния законопроект за автомобилната камара, както и на вносителите на законопроекта със страшна мощ тласкат проведеното работодателство в сектора към нов епизод на протестните дейности. И тогава всички ще схванат мащаба на недоволството на работодателите от сектора.

P.S . Още един исторически спомен. На 07 февруари 2007 година, в зала " Запад " на Народното събрание се състоя извънредно забавна среща. На нея представителите на работодателските организации от тогавашния състав на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изнесоха пред представители на Висшия съвет на Българска социалистическа партия и на членове на Парламенатрната група на " Коалиция за България " подробни данни за утежняването на положението на регулаторната рамка в страната и за своеволията на общините в тази тенденция.

На тази среща беше издигнат остро въпросът за нуждата да се прекъсне практиката на основаване по законодателен ред на " камари " със наложително участие и / или с квази-държавен темперамент. Специален и доста изострен коментар беше изработен за Закона за камарата на строителите.

Тогава представителите на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия - госпожа Мая Манолова и господин Петър Димитров, обявиха кардиналното си единодушие със заключенията на работодателите. Днес, госпожа Корнелия Нинова на този стадий поддържа митинга на националните и браншовите работодателски организации. Дано остане до завършек на тази позиция.