Твърде много инвеститорски пари изтичат при търгуване
През предходната седмица английският финансов регулатор показа нови правила, целящи да подсигуряват, че ползите на клиентите стоят преди всичко. В центъра на вниманието бе промишлеността за ръководство на фондове, само че трънливият въпрос за транзакционните разноски още веднъж остана неуреден. Правилата, влизащи в действие тази година, имат за цел да обезпечат по-голяма бистрота на разноските, съпровождащи всеки вложен паунд. Инвеститорите заплащат освен оповестената такса, само че също и редица други, които не влизат в джоба на мениджъра на фонда, като локални налози, брокерски комисиони и настойничество. Но те най-малко са измерими и закрепени величини.
Съществуват обаче и други разноски, съпровождащи търгуването, които изтичат под формата на спред сред цена “купува ” и цена “продава ” или пазарно влияние на покупко-продажбите, които са доста по-трудни за премерване. Независимо от това, те съставляват настрана перо за вложителя и е належащо да бъдат оповестявани. Но даже тези, които се афишират в поддръжка на по-голямата ценова бистрота, не са сигурни по какъв начин да стане това.
За да разберем сериозността на казуса за премерване на разноските, би трябвало за момент да отвърнем взор от риториката, представяща регулаторните старания за повишение на прозрачността като част от “защитата на потребителя ” или “насърчаването на конкуренцията ”. Все повече тези старания съставляват детайл от обществената политика. Повишаването на продължителността на живота, съчетано с ниските равнища на раждаемост, натежава върху пенсионните схеми – както съществени, по този начин и спомагателни. В резултат, държавните управления последователно трансферират отговорността за пенсионните спестявания върху обособения жител. Призивите към хората да пестят повече за старини обаче звучат кухо – даже цинично – в случай че не са съпроводени от регулаторни старания за ограничение на разноските. А те доста надвишават публично оповестените. Има доста способи за приключване на стойност от всеки икономисан паунд.
Настоящият способ е всеобщо подложен на критика, тъй като води до деформиране при изчислението на разноските. Той преглежда цената на актива все още, в който той е подреден за покупка или продажба, и цената все още на осъществяване на договорката. Така продажбата на скъпа книга при покачващ се пазар е сюжет, при който разноските за търгуване могат да бъдат калкулирани като облага. Нещо повече, доста активи се търгуват отвън борсата, което прави невероятно потреблението на избран формат за тъкмо премерване на разноските за търгуване. Някои скъпи бумаги – в частност облигациите – се търгуват без съответни такси, като действителната “цена ” съставлява спреда сред цена “купува ” и цена “продава ”. Не ще и дума, че търгуването коства пари. Това бе очебийно и в изследователския отчет на капиталовия съветник Lang Cat по-рано тази година, в който бяха прегледани публично оповестените такси на 20-те най-популярни фонда за вложители на дребно във Англия и неоповестените им транзакционни разноски.
Резултатите бяха поразителни: чистите транзакционни разноски варираха от 0.00 при BlackRock Cash, Lindsell Train UK Equity и Troy Trojan Income, до 0.64% при Investec UK Alpha и 0.79% при Henderson UK Absolute Return.
Според Майк Барет, шеф на Lang Cat, разликите значително могат да се обяснят с класа активи, в който се правят вложенията – да вземем за пример при пари в брой таксите ще са най-ниски – или с капиталовата тактика на мениджъра. Така при фондове с ниски транзакционни разноски като Lindsell и Fundsmith Equity, мениджърите се придържат към тактики за закупуване и дълготрайно задържане, в резултат на което придвижванията в портфейлите са незначителни. За разлика от тях, Henderson постоянно търгува с активите.
Едно предложение е вместо сегашната система да се пробва да мери транзакционните разноски, от мениджърите да се изиска да разкриват портфейлните обороти. Г-н Барет показва, че даже разноските да наподобяват незначителни, няколко базисни пункта могат да дадат огромно отражение върху насъбраната пенсионна сума. Холандски финансови регулатори са пресметнали, че едвам 0,25% разход, умножен по 40 години пенсионно икономисване, навалява размера на крайната сума със 7,5%. Стандартна такса за обслужване от 1,5% пък ще сведе пенсионна сума от 574 349 паунда до 374 532 паунда за период от 30 години, заличавайки над една трета от цялостен живот спестявания.
*Норма Коен е някогашен демографски сътрудник на “Файненшъл Таймс ” и докторант към лондонския университет “Куин Мери ”. Със съкращения
Съществуват обаче и други разноски, съпровождащи търгуването, които изтичат под формата на спред сред цена “купува ” и цена “продава ” или пазарно влияние на покупко-продажбите, които са доста по-трудни за премерване. Независимо от това, те съставляват настрана перо за вложителя и е належащо да бъдат оповестявани. Но даже тези, които се афишират в поддръжка на по-голямата ценова бистрота, не са сигурни по какъв начин да стане това.
За да разберем сериозността на казуса за премерване на разноските, би трябвало за момент да отвърнем взор от риториката, представяща регулаторните старания за повишение на прозрачността като част от “защитата на потребителя ” или “насърчаването на конкуренцията ”. Все повече тези старания съставляват детайл от обществената политика. Повишаването на продължителността на живота, съчетано с ниските равнища на раждаемост, натежава върху пенсионните схеми – както съществени, по този начин и спомагателни. В резултат, държавните управления последователно трансферират отговорността за пенсионните спестявания върху обособения жител. Призивите към хората да пестят повече за старини обаче звучат кухо – даже цинично – в случай че не са съпроводени от регулаторни старания за ограничение на разноските. А те доста надвишават публично оповестените. Има доста способи за приключване на стойност от всеки икономисан паунд.
Настоящият способ е всеобщо подложен на критика, тъй като води до деформиране при изчислението на разноските. Той преглежда цената на актива все още, в който той е подреден за покупка или продажба, и цената все още на осъществяване на договорката. Така продажбата на скъпа книга при покачващ се пазар е сюжет, при който разноските за търгуване могат да бъдат калкулирани като облага. Нещо повече, доста активи се търгуват отвън борсата, което прави невероятно потреблението на избран формат за тъкмо премерване на разноските за търгуване. Някои скъпи бумаги – в частност облигациите – се търгуват без съответни такси, като действителната “цена ” съставлява спреда сред цена “купува ” и цена “продава ”. Не ще и дума, че търгуването коства пари. Това бе очебийно и в изследователския отчет на капиталовия съветник Lang Cat по-рано тази година, в който бяха прегледани публично оповестените такси на 20-те най-популярни фонда за вложители на дребно във Англия и неоповестените им транзакционни разноски.
Резултатите бяха поразителни: чистите транзакционни разноски варираха от 0.00 при BlackRock Cash, Lindsell Train UK Equity и Troy Trojan Income, до 0.64% при Investec UK Alpha и 0.79% при Henderson UK Absolute Return.
Според Майк Барет, шеф на Lang Cat, разликите значително могат да се обяснят с класа активи, в който се правят вложенията – да вземем за пример при пари в брой таксите ще са най-ниски – или с капиталовата тактика на мениджъра. Така при фондове с ниски транзакционни разноски като Lindsell и Fundsmith Equity, мениджърите се придържат към тактики за закупуване и дълготрайно задържане, в резултат на което придвижванията в портфейлите са незначителни. За разлика от тях, Henderson постоянно търгува с активите.
Едно предложение е вместо сегашната система да се пробва да мери транзакционните разноски, от мениджърите да се изиска да разкриват портфейлните обороти. Г-н Барет показва, че даже разноските да наподобяват незначителни, няколко базисни пункта могат да дадат огромно отражение върху насъбраната пенсионна сума. Холандски финансови регулатори са пресметнали, че едвам 0,25% разход, умножен по 40 години пенсионно икономисване, навалява размера на крайната сума със 7,5%. Стандартна такса за обслужване от 1,5% пък ще сведе пенсионна сума от 574 349 паунда до 374 532 паунда за период от 30 години, заличавайки над една трета от цялостен живот спестявания.
*Норма Коен е някогашен демографски сътрудник на “Файненшъл Таймс ” и докторант към лондонския университет “Куин Мери ”. Със съкращения
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ