Христо Николов: Играта ми даде много
През предходната година легендата на бургаския баскетбол Христо Николов-Гларуса реши да постави завършек на своята кариера. Крилото стартира в локалния „ Делфин “, минал е през редица тимове като ЦСКА, „ Левски Лукойл “ (София) „ Лукойл Академик “, „ Каспър Колидж “ (Уайоминг, САЩ), „ Стяуа “ (Букурещ), „ Солноки Олай “ (Солнок), „ У БТ “ (Клуж-Напока), „ Елан Беарнез По-Лак-Ортез “ (По), „ Юнион Олимпия “ (Любляна), полския „ Стал Остров “, с цел да се върне още веднъж в Бургас, защитавайки цветовете на „ Черноморец “. 34-годишният Николов бе част и от националния ни тим, като през 2014 година бе определен за капитан на отбора. Извън баскетбола 200-сантиметровият бургазлия има личен бизнес, както и уебсайт, който отразява всичко протичащо се в света на обичаната му игра.
- През 2019-а година разгласи, че слагаш завършек на своята кариера. Кое те накара да вземеш това решение и елементарно ли ти бе да се разделиш с баскетбола?
- През миналата година към момента не бях взел решение какво да върша и беше по-скоро един адаптиращ интервал. Комбинацията с това да оказвам помощ на „ Черноморец “ през годината, беше резултат на съмнение дали да играя баскетбол в България или да сложа завършек на кариерата си и да се занимавам с нещо, което ми е забавно и виждам смисъл. Взех решение да спра дефинитивно. Доста по-спокоен се усещам, взех го с мир със себе. Сигурен съм, че това е вярното решение.
- Има ли изясненост по кое време и къде ще се организира бенефисът ти?
- Яснота за бенефиса ми няма. Единственото, което направих преди 2-3 месеца, е да запитам шефа на зала „ Черноморец “ към кой да се обърна, в случай че реша да върша бенефис. Никога не съм казвал дата, не съм влизал в детайлности и това не е било на първо четене. Бенефиса мога да го направя във всеки един миг.
- Може ли да разкриеш някои от имената, които смяташ да поканиш?
- Ще бъдат поканени играчи, с които съм играл в Европа, капитани на национални тимове. Върджил Станеску, Мандаче, това са сътрудници от Румъния. От Унгария - Мартин Бадър, Оби Тротър и Фодор Мартин. Не са малко хората, които считам да поканя. Не са световноизвестни, само че са играчи, с които съм печелил трофеи, споделяли сме болежка и благополучие. Идеята на бенефиса ми ще е да се получи една добра сила, да се засегне отчасти кариерата ми. Но основата цел е за децата. А кои играчи ще дойдат – към този момент е въпрос и на персонална преценка. По-скоро си го представям български играчи против задгранични такива от Европа и Съединени американски щати. Надявам се, че ще създадем едно прелестно изпращащо шоу на моята кариера.
- Сега, когато към този момент всичко за теб като състезател завърши и е време за равносметки - по какъв начин би описал своята кариера?
- Според мен направих една добра кариера. Да, не играх в Евролига или в НБА, само че мисля, че оставих след себе си една добра диря и незабравими мемоари. А всичко това, изключително в чужбина, е обвързвано с българския байрак, а не толкоз с пари.
- А ти самият по кое време стартира да се занимаваш с баскетбол? Кой те откри за този спорт?
- Веселин Караниколов, основателят на БК „ Делфин “, има съществена заслуга за това аз да стана баскетболист. На 12-годишна възраст имахме шампионат в моето учебно заведение „ Княз Борис I”. Тогава пристигна при мен и ми сподели: „ Момче, ела в залата, има още какво да се работи с теб “. Спомня си го доста добре този миг. Сега като се забележим с него се майтапя, че той е моят изобретател. Г-н Караниколов ме вкара в баскетболната зала, за което съм му доста признателен и му поисквам да е жив и здрав още дълги години.
- Преминал си през редица тимове – и български, и задгранични. Откъде пазиш най-хубави мемоари?
- Може би Унгария, там изкарах един страховит сезон. От Румъния, Франция и Словения имам също доста хубави мемоари. Дали в България или в чужбина - ние сме всяка година една група от 12 индивида, които се борят за една цел. Естествено, първото нещо, което всеки един състезател би трябвало да направи, е да остави егото си встрани и да помогне тимът да бъде едно цяло и това да го пренесем на терена.
- През всичките тези години като състезател би ли откроил по-любопитна преживелица, която в никакъв случай няма да забравиш?
- Много са и не мога да откроя някоя. По-скоро в никакъв случай няма да не помни цялото чувство от играта.
- Двубоят, който в никакъв случай няма да забравиш?
- Нямам подобен, постоянно съм излизал с ясното схващане за победа. Но не мога да отделя един мач единствено.
- Не мога да не подмина този клиширан въпрос: какво ти даде баскетболът?
- Дисциплина, борбеност. Баскетболът те слага в обстановка от рода на всяка година да сменяш тим. Това пък ти дава ужасно доста контакти, другарства, което е много прелестно. Дава ти и благополучие с успехите и доста горест при провалите. Даде ми и много опит. Поне при мен всичко е било сложно – чисто житейски и спортът двете неща постоянно са вървели ръка за ръка. Аз взех доста от спорта, само че и той ми даде доста като персона и развиване.
- Според теб на какво равнище е бургаският баскетбол? Какво би трябвало да се направи, с цел да потръгнат нещата в още по-положителна посока?
- Тук занапред стартира да се гради организацията от хората, които стоят зад БК „ Черноморец “. Иска се доста работа и отделено физическо време. Една организация не се гради за една или две години. Това е развой, който самичък по себе си сляга с всеки един минал сезон. Правилно вложено време и верен мениджмънт, в случай че гледаме на него като на бизнес. А де факто той е подобен. Трябва да си наясно какъв треньор и играчи ще вземеш, какъв ти е бюджетът, концепцията за развиване, маркетинг, организация, много неща са. Не желая да жегвам играчи или треньори, те са част от мениджмънта, само че действително те са хората, които движат целия този развой.
- Известен си на баскетболната общност с прякора Гларуса. Кой и по кое време ти го измисли?
- Прякорът ми бе фиктивен, когато играх за ЦСКА. Бяхме на лагер в Равда, първа предсезонна подготовка с младежите и тогава започнаха да ми викат „ птицо бургаска “, „ ти какъв гларус си “ и то си остана по този начин и до ден сегашен.
- Не са малко спортистите, които са много суеверни. Ти имаше ли някакви твои суеверия, на които да си разчитал, че ще ти бъдат от помощ?
- Не. Не мисля, че един човек би трябвало да се въздейства дали черна котка ще му мине пътя, или ще си закачи на ръката червен конец срещу уроки. За мен това са вътрешни страхове, които всеки се бори с тях по един или различен метод и всичко е една логика на психиката. Не държа на такива неща, в никакъв случай не съм им обръщал внимание. Аз доста добре съм знаел какво би трябвало да свърша като изляза на терена и по какъв метод мога да го направя. Не обичам суеверните хора, тъй като това приказва за тях, че са несигурни в себе си.
- Замислял ли си се какъв щеше да станеш, в случай че не се бе развил като състезател?
- Нямам никаква визия. Аз се влюбих в баскетболната игра и нищо друго не ми беше в главата дълги години. Последните 5-6 години започнах да мисля за бизнес и разнообразни от спорта неща, които да ми дадат някаква визия за моето развиване.
- С какво ще се занимаваш в този момент, откакто към този момент няма да си професионален баскетболист?
- В момента се занимавам с едра търговия, импорт и експорт. Работя с украинци и турци, партнираме си и построяваме връзки, основани на бизнес. И при бизнеса, и при спорта, някои от нещата много се засичат. Както съм ставал в 6:00 часа за тренировки и да упражнявам повече от другите, с цел да задобрея, по този начин и тук нещата стоят по същия метод.
- В началото на 2020-та година сме, какво си пожелаваш в персонален проект?
- Здраве за мен и моето семейство. Това е най-важното, всичко друго е преходно.
Михаил Колев, " Черноморски фар " Снимки: Sportal.bg
- През 2019-а година разгласи, че слагаш завършек на своята кариера. Кое те накара да вземеш това решение и елементарно ли ти бе да се разделиш с баскетбола?
- През миналата година към момента не бях взел решение какво да върша и беше по-скоро един адаптиращ интервал. Комбинацията с това да оказвам помощ на „ Черноморец “ през годината, беше резултат на съмнение дали да играя баскетбол в България или да сложа завършек на кариерата си и да се занимавам с нещо, което ми е забавно и виждам смисъл. Взех решение да спра дефинитивно. Доста по-спокоен се усещам, взех го с мир със себе. Сигурен съм, че това е вярното решение.
- Има ли изясненост по кое време и къде ще се организира бенефисът ти?
- Яснота за бенефиса ми няма. Единственото, което направих преди 2-3 месеца, е да запитам шефа на зала „ Черноморец “ към кой да се обърна, в случай че реша да върша бенефис. Никога не съм казвал дата, не съм влизал в детайлности и това не е било на първо четене. Бенефиса мога да го направя във всеки един миг.
- Може ли да разкриеш някои от имената, които смяташ да поканиш?
- Ще бъдат поканени играчи, с които съм играл в Европа, капитани на национални тимове. Върджил Станеску, Мандаче, това са сътрудници от Румъния. От Унгария - Мартин Бадър, Оби Тротър и Фодор Мартин. Не са малко хората, които считам да поканя. Не са световноизвестни, само че са играчи, с които съм печелил трофеи, споделяли сме болежка и благополучие. Идеята на бенефиса ми ще е да се получи една добра сила, да се засегне отчасти кариерата ми. Но основата цел е за децата. А кои играчи ще дойдат – към този момент е въпрос и на персонална преценка. По-скоро си го представям български играчи против задгранични такива от Европа и Съединени американски щати. Надявам се, че ще създадем едно прелестно изпращащо шоу на моята кариера.
- Сега, когато към този момент всичко за теб като състезател завърши и е време за равносметки - по какъв начин би описал своята кариера?
- Според мен направих една добра кариера. Да, не играх в Евролига или в НБА, само че мисля, че оставих след себе си една добра диря и незабравими мемоари. А всичко това, изключително в чужбина, е обвързвано с българския байрак, а не толкоз с пари.
- А ти самият по кое време стартира да се занимаваш с баскетбол? Кой те откри за този спорт?
- Веселин Караниколов, основателят на БК „ Делфин “, има съществена заслуга за това аз да стана баскетболист. На 12-годишна възраст имахме шампионат в моето учебно заведение „ Княз Борис I”. Тогава пристигна при мен и ми сподели: „ Момче, ела в залата, има още какво да се работи с теб “. Спомня си го доста добре този миг. Сега като се забележим с него се майтапя, че той е моят изобретател. Г-н Караниколов ме вкара в баскетболната зала, за което съм му доста признателен и му поисквам да е жив и здрав още дълги години.
- Преминал си през редица тимове – и български, и задгранични. Откъде пазиш най-хубави мемоари?
- Може би Унгария, там изкарах един страховит сезон. От Румъния, Франция и Словения имам също доста хубави мемоари. Дали в България или в чужбина - ние сме всяка година една група от 12 индивида, които се борят за една цел. Естествено, първото нещо, което всеки един състезател би трябвало да направи, е да остави егото си встрани и да помогне тимът да бъде едно цяло и това да го пренесем на терена.
- През всичките тези години като състезател би ли откроил по-любопитна преживелица, която в никакъв случай няма да забравиш?
- Много са и не мога да откроя някоя. По-скоро в никакъв случай няма да не помни цялото чувство от играта.
- Двубоят, който в никакъв случай няма да забравиш?
- Нямам подобен, постоянно съм излизал с ясното схващане за победа. Но не мога да отделя един мач единствено.
- Не мога да не подмина този клиширан въпрос: какво ти даде баскетболът?
- Дисциплина, борбеност. Баскетболът те слага в обстановка от рода на всяка година да сменяш тим. Това пък ти дава ужасно доста контакти, другарства, което е много прелестно. Дава ти и благополучие с успехите и доста горест при провалите. Даде ми и много опит. Поне при мен всичко е било сложно – чисто житейски и спортът двете неща постоянно са вървели ръка за ръка. Аз взех доста от спорта, само че и той ми даде доста като персона и развиване.
- Според теб на какво равнище е бургаският баскетбол? Какво би трябвало да се направи, с цел да потръгнат нещата в още по-положителна посока?
- Тук занапред стартира да се гради организацията от хората, които стоят зад БК „ Черноморец “. Иска се доста работа и отделено физическо време. Една организация не се гради за една или две години. Това е развой, който самичък по себе си сляга с всеки един минал сезон. Правилно вложено време и верен мениджмънт, в случай че гледаме на него като на бизнес. А де факто той е подобен. Трябва да си наясно какъв треньор и играчи ще вземеш, какъв ти е бюджетът, концепцията за развиване, маркетинг, организация, много неща са. Не желая да жегвам играчи или треньори, те са част от мениджмънта, само че действително те са хората, които движат целия този развой.
- Известен си на баскетболната общност с прякора Гларуса. Кой и по кое време ти го измисли?
- Прякорът ми бе фиктивен, когато играх за ЦСКА. Бяхме на лагер в Равда, първа предсезонна подготовка с младежите и тогава започнаха да ми викат „ птицо бургаска “, „ ти какъв гларус си “ и то си остана по този начин и до ден сегашен.
- Не са малко спортистите, които са много суеверни. Ти имаше ли някакви твои суеверия, на които да си разчитал, че ще ти бъдат от помощ?
- Не. Не мисля, че един човек би трябвало да се въздейства дали черна котка ще му мине пътя, или ще си закачи на ръката червен конец срещу уроки. За мен това са вътрешни страхове, които всеки се бори с тях по един или различен метод и всичко е една логика на психиката. Не държа на такива неща, в никакъв случай не съм им обръщал внимание. Аз доста добре съм знаел какво би трябвало да свърша като изляза на терена и по какъв метод мога да го направя. Не обичам суеверните хора, тъй като това приказва за тях, че са несигурни в себе си.
- Замислял ли си се какъв щеше да станеш, в случай че не се бе развил като състезател?
- Нямам никаква визия. Аз се влюбих в баскетболната игра и нищо друго не ми беше в главата дълги години. Последните 5-6 години започнах да мисля за бизнес и разнообразни от спорта неща, които да ми дадат някаква визия за моето развиване.
- С какво ще се занимаваш в този момент, откакто към този момент няма да си професионален баскетболист?
- В момента се занимавам с едра търговия, импорт и експорт. Работя с украинци и турци, партнираме си и построяваме връзки, основани на бизнес. И при бизнеса, и при спорта, някои от нещата много се засичат. Както съм ставал в 6:00 часа за тренировки и да упражнявам повече от другите, с цел да задобрея, по този начин и тук нещата стоят по същия метод.
- В началото на 2020-та година сме, какво си пожелаваш в персонален проект?
- Здраве за мен и моето семейство. Това е най-важното, всичко друго е преходно.
Михаил Колев, " Черноморски фар " Снимки: Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ