Какво се случва с мигрантите, които са преместени от Париж
През май френското държавно управление показа нов проект за извеждане на мигранти от Париж. Идеята е събрала както похвали, по този начин и рецензии. Въпросът е какво се случва на процедура.
В 10-ти регион на Марсилия, надолу по озеленена с дървета алея, която минава в непосредствена непосредственост до парк, Йонатан седи на бяла пластмасова маса в офиса на жилищен комплекс. Той наричаше една от тези здания дом за три седмици, преди да бъде изместен на друго място. Накъде, не е сигурен — към момента никой не е.
През май френското държавно управление показа нов проект за пренасяне на мигранти от Париж в други градове в страната. Йонатан непринудено стана част от този проект. Това е един от десетте жилищни комплекса, които се употребяват сред столицата и по-дългосрочните жилищни решения.
Инициативата събра както похвали, по този начин и рецензии. Разпръскването на молбите от свръхконцентрирания капитал би трябвало да освободи времето за обработка, като евентуално форсира търсещите леговище и бежанците приемане на формален статут. Разходите за живот също са по-евтини в градовете отвън Париж. Но някои настояват, че самодейността на Министерство на вътрешните работи е политическа и стимулирана от добра оптика преди Олимпиадата.
Не е несъмнено по какъв начин ще се развие това в дълготраен проект.
„ Съществуват добра миграционна политика и положителни подходи за интеграция “, сподели Насар Меер, професор по социология в Университета в Единбург. „ Но те не са политически възнаграждаващи за хора, които желаят да покажат, че са сурови към имигрантите... това изисква избрана зрялост и предпочитание да се стремим към положително ръководство... и за жалост, гледайки цяла Европа сега, това наподобява напълно липсва. "
„ Сталинград е постоянно срещан... прочут е “
Пътуването на Йонатан до Франция стартира в Судан, където той е притежател на бръснарница в Хартум.
„ Беше единствено 2500 евро за мен, с цел да отворя един магазин… четири стола… беше добре “, сподели той.
Когато страната избухна в революция, той заплаща 2000 евро, с цел да пресече границата с Либия, оставяйки бизнеса зад тила си. Оттам той платил на контрабандист още 2000 евро, с цел да прекоси Средиземно море.
„ Имаше прекалено много хора на лодката “, сподели той, леко скръстил ръце в скута си, без да прекъсва зрителния контакт. „ Много хора починаха... някои от тях, виждате го. “
Йонатан се счита за късметлия, че прекосяването лишило единствено шест дни.
„ Имахме шанс... времето беше хубаво, когато пресякох “, сподели той. „ Имаше 80 души, едно дете. “
Йонатан пътува от Италия до Ница и Марсилия и по-късно поема на север, с цел да стигне в последна сметка до спонтанния мигрантски лагер под метростанция Сталинград в Париж.
„ Сталинград е нещо всекидневно “, сподели Йонатон със стесняване на плещи. „ Известно е. “
Сталинград се трансформира в един от най- забележимите образци за жилищната рецесия, пред която са изправени мигрантите в Париж. Стотици хора живеят в палатки в очакване на документи за престояване и право на живот и работа. От май идват рейсове, с цел да извеждат хората от лагера и в други елементи на Франция като част от новия проект. След идване в града на местоназначението, триседмичен интервал на настаняване и оценка дефинира къде ще бъдат изпратени по-нататък, в идеалния случай решение за по-дългосрочно настаняване някъде в същия район. Целта е част от административната работа да се популяризира в райони, които имат по-висок потенциал да я обработват.
„ Хората идват с рейс на всеки три седмици... от време на време 40, 25... зависи от [броя] хора, които са подготвени да дойдат, тъй като едно от преамбюлите и изискванията, които установихме за този план, е хората да идват тук непринудено, ” Николас Хю, един от районните шефове на програмата, сподели пред Euronews.
„ Щастлив съм, че съм тук... Марсилия е добра, времето и всичко останало “, сподели Йонатан. Той кима постепенно, с лека усмивка. Той беше в този комплекс две от трите седмици до момента. „ Къщата също е добра. “
Сутрин той взема рейс до Кастелан, с цел да купи хранителни артикули. Йонатан споделя, че програмата му е дала билети за храна на стойност пет евро дневно. Следобед се разхожда.
„ Разхождам се из града… от време на време стартирам да ходя от тук до гара Сен-Шарл “, сподели той. „ Ето за какво одобрявам Марсилия, тъй като виждам всичко... Виждам хора, които плуват, любуват се на живота... Добре е... Правя единствено това. ”
Той би предпочел да работи, споделя той, само че не може без документи. Ако всичко върви по проект, Йонатан ще бъде изместен в районен център в края на трите седмици. Но когато го попитаха къде ще отиде, той отговори, че ще се върне в лагера в Сталинград, защото има проблем с пръстовите му отпечатъци.
Hue и Souiouf Abdou, асоциираният шеф на краткотрайните районни жилищни приюти (SAS), бързо се включиха, когато чуха това, настоявайки, че ще има изключение, защото това е административен проблем, и увериха Йонатан, че няма защо да се тревожи. Йонатан сподели „ добре “. Но няколко минути по-късно той сподели, че вероятно може да се върне в Париж, с цел да вземе куфар, който е оставил. Участниците в програмата не са задължени да я следват до дъно – Йонатан може да отиде, когато пожелае.
„ Има аргументи, заради които хората отиват в Париж, а не в Марсилия... те може да имат семейство там, може да имат другари там, може да имат предходни връзки с това място “, сподели Насар Меер, професор по социология в Университета в Единбург, пред Euronews. „ Отдалечаването на хора от предходни връзки, които могат да помогнат… Не виждам по какъв начин това може да бъде нещо друго с изключение на наново травматизиращо. “
Сега трите седмици минаха. Когато беше потърсен за коментар, Хю не разкри къде е Йонатан сега, базирайки се на проблеми с поверителността.
Преместването на търсещи леговище и бежанци не е извънредно за целия континент.
„ Обединеното кралство отдавна има „ тактика за разпространяване “, сподели Меер. „ Под „ разпространяване “ те значат пренасяне на хора, които идват в югоизточната част – Лондон и близките региони – и тяхното превозване из цялата страна. “
„ Нищо от това не е доста положително за хората, които търсят леговище... това, което се случва, е, че те се затварят в тази ужасна администрация... те се забиват в тези центрове за обработка, които са мудни и неефективни, само че тези места постоянно са като затвори... тъй че хората, които са свободни, които идват да търсят леговище за по-добър живот, на процедура се оказват затворени. “
Но има и други образци, когато това е било сполучливо.
„ В Италия дълго време имаше доста локален метод в региона на Калабрия, където градовете... се събираха и настаняваха хора тук-там, които исторически са били едва обитаеми или са били обезлюдени, тъй като хората са се преместили в северната част на Италия по стопански аргументи причини “, сподели Меер. „ Това се трансформира в място за същинско презаселване. “
„ Къщата и домът не са едно и също нещо… хората образуват значими домове в общности със споделен опит или история на прекарване на миграция и контузия дружно “, сподели Меер. „ Това може би е най-важното и скъпо нещо, което могат да създадат, а точно да държат хората, които могат да споделят своя опит за оцеляване... в задоволителна непосредственост, с цел да могат да се излекуват. “
Йонатан се стреми да работи в бръснарница в последна сметка, само че е спрял да се надява на нещо отвън главните потребности.
„ Преди, когато бях млад, може би имах фантазии и надежда… в този момент те не съществуват за мен “, сподели той. „ Къща, храна, документи, работа… това е моята фантазия в този момент. “
В 10-ти регион на Марсилия, надолу по озеленена с дървета алея, която минава в непосредствена непосредственост до парк, Йонатан седи на бяла пластмасова маса в офиса на жилищен комплекс. Той наричаше една от тези здания дом за три седмици, преди да бъде изместен на друго място. Накъде, не е сигурен — към момента никой не е.
През май френското държавно управление показа нов проект за пренасяне на мигранти от Париж в други градове в страната. Йонатан непринудено стана част от този проект. Това е един от десетте жилищни комплекса, които се употребяват сред столицата и по-дългосрочните жилищни решения.
Инициативата събра както похвали, по този начин и рецензии. Разпръскването на молбите от свръхконцентрирания капитал би трябвало да освободи времето за обработка, като евентуално форсира търсещите леговище и бежанците приемане на формален статут. Разходите за живот също са по-евтини в градовете отвън Париж. Но някои настояват, че самодейността на Министерство на вътрешните работи е политическа и стимулирана от добра оптика преди Олимпиадата.
Не е несъмнено по какъв начин ще се развие това в дълготраен проект.
„ Съществуват добра миграционна политика и положителни подходи за интеграция “, сподели Насар Меер, професор по социология в Университета в Единбург. „ Но те не са политически възнаграждаващи за хора, които желаят да покажат, че са сурови към имигрантите... това изисква избрана зрялост и предпочитание да се стремим към положително ръководство... и за жалост, гледайки цяла Европа сега, това наподобява напълно липсва. "
„ Сталинград е постоянно срещан... прочут е “
Пътуването на Йонатан до Франция стартира в Судан, където той е притежател на бръснарница в Хартум.
„ Беше единствено 2500 евро за мен, с цел да отворя един магазин… четири стола… беше добре “, сподели той.
Когато страната избухна в революция, той заплаща 2000 евро, с цел да пресече границата с Либия, оставяйки бизнеса зад тила си. Оттам той платил на контрабандист още 2000 евро, с цел да прекоси Средиземно море.
„ Имаше прекалено много хора на лодката “, сподели той, леко скръстил ръце в скута си, без да прекъсва зрителния контакт. „ Много хора починаха... някои от тях, виждате го. “
Йонатан се счита за късметлия, че прекосяването лишило единствено шест дни.
„ Имахме шанс... времето беше хубаво, когато пресякох “, сподели той. „ Имаше 80 души, едно дете. “
Йонатан пътува от Италия до Ница и Марсилия и по-късно поема на север, с цел да стигне в последна сметка до спонтанния мигрантски лагер под метростанция Сталинград в Париж.
„ Сталинград е нещо всекидневно “, сподели Йонатон със стесняване на плещи. „ Известно е. “
Сталинград се трансформира в един от най- забележимите образци за жилищната рецесия, пред която са изправени мигрантите в Париж. Стотици хора живеят в палатки в очакване на документи за престояване и право на живот и работа. От май идват рейсове, с цел да извеждат хората от лагера и в други елементи на Франция като част от новия проект. След идване в града на местоназначението, триседмичен интервал на настаняване и оценка дефинира къде ще бъдат изпратени по-нататък, в идеалния случай решение за по-дългосрочно настаняване някъде в същия район. Целта е част от административната работа да се популяризира в райони, които имат по-висок потенциал да я обработват.
„ Хората идват с рейс на всеки три седмици... от време на време 40, 25... зависи от [броя] хора, които са подготвени да дойдат, тъй като едно от преамбюлите и изискванията, които установихме за този план, е хората да идват тук непринудено, ” Николас Хю, един от районните шефове на програмата, сподели пред Euronews.
„ Щастлив съм, че съм тук... Марсилия е добра, времето и всичко останало “, сподели Йонатан. Той кима постепенно, с лека усмивка. Той беше в този комплекс две от трите седмици до момента. „ Къщата също е добра. “
Сутрин той взема рейс до Кастелан, с цел да купи хранителни артикули. Йонатан споделя, че програмата му е дала билети за храна на стойност пет евро дневно. Следобед се разхожда.
„ Разхождам се из града… от време на време стартирам да ходя от тук до гара Сен-Шарл “, сподели той. „ Ето за какво одобрявам Марсилия, тъй като виждам всичко... Виждам хора, които плуват, любуват се на живота... Добре е... Правя единствено това. ”
Той би предпочел да работи, споделя той, само че не може без документи. Ако всичко върви по проект, Йонатан ще бъде изместен в районен център в края на трите седмици. Но когато го попитаха къде ще отиде, той отговори, че ще се върне в лагера в Сталинград, защото има проблем с пръстовите му отпечатъци.
Hue и Souiouf Abdou, асоциираният шеф на краткотрайните районни жилищни приюти (SAS), бързо се включиха, когато чуха това, настоявайки, че ще има изключение, защото това е административен проблем, и увериха Йонатан, че няма защо да се тревожи. Йонатан сподели „ добре “. Но няколко минути по-късно той сподели, че вероятно може да се върне в Париж, с цел да вземе куфар, който е оставил. Участниците в програмата не са задължени да я следват до дъно – Йонатан може да отиде, когато пожелае.
„ Има аргументи, заради които хората отиват в Париж, а не в Марсилия... те може да имат семейство там, може да имат другари там, може да имат предходни връзки с това място “, сподели Насар Меер, професор по социология в Университета в Единбург, пред Euronews. „ Отдалечаването на хора от предходни връзки, които могат да помогнат… Не виждам по какъв начин това може да бъде нещо друго с изключение на наново травматизиращо. “
Сега трите седмици минаха. Когато беше потърсен за коментар, Хю не разкри къде е Йонатан сега, базирайки се на проблеми с поверителността.
Преместването на търсещи леговище и бежанци не е извънредно за целия континент.
„ Обединеното кралство отдавна има „ тактика за разпространяване “, сподели Меер. „ Под „ разпространяване “ те значат пренасяне на хора, които идват в югоизточната част – Лондон и близките региони – и тяхното превозване из цялата страна. “
„ Нищо от това не е доста положително за хората, които търсят леговище... това, което се случва, е, че те се затварят в тази ужасна администрация... те се забиват в тези центрове за обработка, които са мудни и неефективни, само че тези места постоянно са като затвори... тъй че хората, които са свободни, които идват да търсят леговище за по-добър живот, на процедура се оказват затворени. “
Но има и други образци, когато това е било сполучливо.
„ В Италия дълго време имаше доста локален метод в региона на Калабрия, където градовете... се събираха и настаняваха хора тук-там, които исторически са били едва обитаеми или са били обезлюдени, тъй като хората са се преместили в северната част на Италия по стопански аргументи причини “, сподели Меер. „ Това се трансформира в място за същинско презаселване. “
„ Къщата и домът не са едно и също нещо… хората образуват значими домове в общности със споделен опит или история на прекарване на миграция и контузия дружно “, сподели Меер. „ Това може би е най-важното и скъпо нещо, което могат да създадат, а точно да държат хората, които могат да споделят своя опит за оцеляване... в задоволителна непосредственост, с цел да могат да се излекуват. “
Йонатан се стреми да работи в бръснарница в последна сметка, само че е спрял да се надява на нещо отвън главните потребности.
„ Преди, когато бях млад, може би имах фантазии и надежда… в този момент те не съществуват за мен “, сподели той. „ Къща, храна, документи, работа… това е моята фантазия в този момент. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ