Българинът вече не вярва в ЕС, но не иска да го напуска
През май 2024 година делът на евроскептиците у нас възлиза на 36% и е най-високият, регистриран за последните 20 години. Най-негативно настроени към участието на България в Европейски Съюз са най-възрастните, хората с ниско обучение и жителите на дребните градове в страната. За последните 20 години доверието към Европейски Съюз измежду българите е спаднало с 20 пункта – от 70 на 100 през 2003 година до 51 на 100 през 2024 година Отчетеният спад се случва на фона на войната в Украйна и
разделянето в българското общество по оста Запада - Русия
Намаляват оптимистите за бъдещето на съюза. За последните 5 години броят им е паднал до 48 на 100, до момента в който песимистите са се нараснали до 35 на 100. Според 31,4% Европейски Съюз би трябвало да се промени, до момента в който 28,6 на 100 считат, че ще остане същият. Само една пета имат вяра, че той ще се разпадне. Това излиза наяве от изследване на Националния център за парламентарни проучвания.
Към момента 46% от пълнолетните българи одобряват, че преимуществата от еврочленството ни са повече от минусите. От 2019 година до момента с 12% се нараснал броят на тези, които считат противоположното. Най-положително настроени към Европейски Съюз са младежите на възраст до 29 година, високообразованите и поданици на регионалните центрове.
Само 18,3 на 100 от интервюираните показват, че се усещат както българи, по този начин и европейци. В известна степен това изказване се споделя от 34,1%. Цели 40,3 % обаче декларират, че не усещат нищо сходно.
Най-много или
67% биха предпочели да видят в бъдещето
Европейски Съюз като съюз на суверенни страни със непокътната национална еднаквост, които споделят общ пазар и полезности. Ограничаване на националния суверенитет в интерес на повече интеграция поддържат единствено 9,7 на 100.
В проучването се цитира отчет на Европейската комисия, отдаден на факторите, подхранващи евроскептицизма. На първо място са сложени все по-често зараждащите проблеми с идентичността. Много хора се усещат застрашени от измененията, свързани с разнообразието на обществените функции, половата еднаквост и промените на обществените полезности. В тази категория най-често попадат възрастните хора, хората с по-ниско равнище на обучение и живеещите в места с лимитирана подвижност. След това идват
дълготрайните стопански усложнения
в избрани елементи на Европейски Съюз, където хората се пробват да се оправят или приспособят към процесите на глобализация, пазарна интеграция, зеления и цифровия преход.
За евроскептицизма у нас способства и незадоволително високата осведоменост на хората за задачите и дейностите на Европейски Съюз. 53% настояват, че не са наясно с задачите на съюза, а когато ги запитат за дейностите му, делът на неинформираните жители нараства до 58 на 100. Хората чакат, че евроинституциите би трябвало да положат
повече старания за справяне с корупцията,
миграцията и икономическите проблеми.
В същото време изследването ясно сочи, че българите желаят да останем в Европейски Съюз.
Един от въпросите в анкетата е по какъв начин биха дали своят вот хората, в случай че се организира референдум дали България да остане член на Европейски Съюз. 51,6% от участниците биха дали отговор с “да ”, а единствено 25,7% - отрицателно. Останалите са споделили, че или не са уверени, или не биха дали своят вот. Но въпреки превесът на радетелите да сме в Европейски Съюз да остава изразителен, и тук делът им сензитивно спада. През 2019 година позитивно са дали отговор над 70%, а предходните две години - по над 63%.
За първи път, откогато страната ни е член на НАТО, недоверието към Алианса е по-високо от доверието. През 2024 година доверие в него имат 40%, а съмнение - 44 на 100. Последната година, в която този индикатор е бил проучван е 2019 година Тогава разликата сред двата индикатора е била 17% в интерес на поддръжниците на участието ни в НАТО.
В исторически най-малко е и доверието в Организацията на обединените народи. Доверие в нея имат 41% на българите. На въпрос дали имат вяра на Организацията за сигурност и съдействие 40 на 100 споделят, че не могат да преценяват. Подобен отговор е даван от болшинството интервюирани и през предходните години, което приказва, че евентуално българите не са осведомени с активността на Организацията за сигурност и съдействие в Европа или въобще не знаят какво стои зад тази абревиатура.
> Началото
На 1 януари 2007 година България става член на Европейския съюз. На 25 април 2005 година на тържествена гала в Люксембург, който по това време е ротационен ръководител на Европейски Съюз, България и Румъния подписват контракта за присъединение към Европейски Съюз. От българска страна Договорът за присъединение е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Дипломатическите връзки сред България и Европейската общественост са открити през 1988 година Две години по-късно Седмото Велико национално заседание приема решение по отношение на желанието на България да стане нейн пълновръстен член.
Молбата на България за участие в Европейски Съюз, която бе подкрепена с единомислещо решение на Народното събрание, е подадена на 14 декември 1995 година
По-късно през януари 1996 година Съветът на Европейски Съюз разпорежда на Европейската комисия да приготви мнение по готовността на България да се причисли към съюза. През юли 1997 година Комисията слага България, дружно с Румъния, Латвия, Литва и Словакия, във втората вълна на разширение на Европейски Съюз.
На 23 март 1998 година са признати Националната тактика за присъединение на Република България към Европейски Съюз, Програмата за реализацията й и Националната стратегия за приемане на достиженията на правото на Европейски Съюз.
На 13 април 2005 година Европейският парламент гласоподава с болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България към Европейски Съюз. Подписването е подкрепено с 522 гласа „ за “, 70 гласа „ срещу “ и 69 „ въздържали се “.
Кристиан Вигенин:
Трябва да покажем, че институциите в Брюксел работят
Трябва да създадем оптималното, с цел да покажем, че институциите на Европейски Съюз работят по този начин, че да вземат решение главните проблеми на хората и да извършват техните упования, съобщи евродепутатът и зам.-председател на Българска социалистическа партия Кристиан Вигенин. Сред целите на социалистите в Екологичен потенциал са обществени въпроси - приходи, битка с бедността, понижаване на неравенствата, доближаването по отношението на приходи и благоприятни условия сред страните членки. Здравеопазването се трансформира като основна тематика за нас тук в Брюксел, а тя беше основна и за нас в акцията ни, разясни Вигенин.
Като значима тематика, която следва, той открои идващия бюджет на Европейския съюз. „ Това е многогодишната финансова рамка, която ще бъде призната от този парламент. Трябва да подсигуряваме, че идващият бюджет ще дава отговор на целите, за които приказваме, с цел да може да имаме положително финансиране на политики, които би трябвало да бъдат подпомагани на национално ниво “, разяснява Вигенин.
разделянето в българското общество по оста Запада - Русия
Намаляват оптимистите за бъдещето на съюза. За последните 5 години броят им е паднал до 48 на 100, до момента в който песимистите са се нараснали до 35 на 100. Според 31,4% Европейски Съюз би трябвало да се промени, до момента в който 28,6 на 100 считат, че ще остане същият. Само една пета имат вяра, че той ще се разпадне. Това излиза наяве от изследване на Националния център за парламентарни проучвания.
Към момента 46% от пълнолетните българи одобряват, че преимуществата от еврочленството ни са повече от минусите. От 2019 година до момента с 12% се нараснал броят на тези, които считат противоположното. Най-положително настроени към Европейски Съюз са младежите на възраст до 29 година, високообразованите и поданици на регионалните центрове.
Само 18,3 на 100 от интервюираните показват, че се усещат както българи, по този начин и европейци. В известна степен това изказване се споделя от 34,1%. Цели 40,3 % обаче декларират, че не усещат нищо сходно.
Най-много или
67% биха предпочели да видят в бъдещето
Европейски Съюз като съюз на суверенни страни със непокътната национална еднаквост, които споделят общ пазар и полезности. Ограничаване на националния суверенитет в интерес на повече интеграция поддържат единствено 9,7 на 100.
В проучването се цитира отчет на Европейската комисия, отдаден на факторите, подхранващи евроскептицизма. На първо място са сложени все по-често зараждащите проблеми с идентичността. Много хора се усещат застрашени от измененията, свързани с разнообразието на обществените функции, половата еднаквост и промените на обществените полезности. В тази категория най-често попадат възрастните хора, хората с по-ниско равнище на обучение и живеещите в места с лимитирана подвижност. След това идват
дълготрайните стопански усложнения
в избрани елементи на Европейски Съюз, където хората се пробват да се оправят или приспособят към процесите на глобализация, пазарна интеграция, зеления и цифровия преход.
За евроскептицизма у нас способства и незадоволително високата осведоменост на хората за задачите и дейностите на Европейски Съюз. 53% настояват, че не са наясно с задачите на съюза, а когато ги запитат за дейностите му, делът на неинформираните жители нараства до 58 на 100. Хората чакат, че евроинституциите би трябвало да положат
повече старания за справяне с корупцията,
миграцията и икономическите проблеми.
В същото време изследването ясно сочи, че българите желаят да останем в Европейски Съюз.
Един от въпросите в анкетата е по какъв начин биха дали своят вот хората, в случай че се организира референдум дали България да остане член на Европейски Съюз. 51,6% от участниците биха дали отговор с “да ”, а единствено 25,7% - отрицателно. Останалите са споделили, че или не са уверени, или не биха дали своят вот. Но въпреки превесът на радетелите да сме в Европейски Съюз да остава изразителен, и тук делът им сензитивно спада. През 2019 година позитивно са дали отговор над 70%, а предходните две години - по над 63%.
За първи път, откогато страната ни е член на НАТО, недоверието към Алианса е по-високо от доверието. През 2024 година доверие в него имат 40%, а съмнение - 44 на 100. Последната година, в която този индикатор е бил проучван е 2019 година Тогава разликата сред двата индикатора е била 17% в интерес на поддръжниците на участието ни в НАТО.
В исторически най-малко е и доверието в Организацията на обединените народи. Доверие в нея имат 41% на българите. На въпрос дали имат вяра на Организацията за сигурност и съдействие 40 на 100 споделят, че не могат да преценяват. Подобен отговор е даван от болшинството интервюирани и през предходните години, което приказва, че евентуално българите не са осведомени с активността на Организацията за сигурност и съдействие в Европа или въобще не знаят какво стои зад тази абревиатура.
> Началото
На 1 януари 2007 година България става член на Европейския съюз. На 25 април 2005 година на тържествена гала в Люксембург, който по това време е ротационен ръководител на Европейски Съюз, България и Румъния подписват контракта за присъединение към Европейски Съюз. От българска страна Договорът за присъединение е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Дипломатическите връзки сред България и Европейската общественост са открити през 1988 година Две години по-късно Седмото Велико национално заседание приема решение по отношение на желанието на България да стане нейн пълновръстен член.
Молбата на България за участие в Европейски Съюз, която бе подкрепена с единомислещо решение на Народното събрание, е подадена на 14 декември 1995 година
По-късно през януари 1996 година Съветът на Европейски Съюз разпорежда на Европейската комисия да приготви мнение по готовността на България да се причисли към съюза. През юли 1997 година Комисията слага България, дружно с Румъния, Латвия, Литва и Словакия, във втората вълна на разширение на Европейски Съюз.
На 23 март 1998 година са признати Националната тактика за присъединение на Република България към Европейски Съюз, Програмата за реализацията й и Националната стратегия за приемане на достиженията на правото на Европейски Съюз.
На 13 април 2005 година Европейският парламент гласоподава с болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България към Европейски Съюз. Подписването е подкрепено с 522 гласа „ за “, 70 гласа „ срещу “ и 69 „ въздържали се “.
Кристиан Вигенин:
Трябва да покажем, че институциите в Брюксел работят
Трябва да създадем оптималното, с цел да покажем, че институциите на Европейски Съюз работят по този начин, че да вземат решение главните проблеми на хората и да извършват техните упования, съобщи евродепутатът и зам.-председател на Българска социалистическа партия Кристиан Вигенин. Сред целите на социалистите в Екологичен потенциал са обществени въпроси - приходи, битка с бедността, понижаване на неравенствата, доближаването по отношението на приходи и благоприятни условия сред страните членки. Здравеопазването се трансформира като основна тематика за нас тук в Брюксел, а тя беше основна и за нас в акцията ни, разясни Вигенин.
Като значима тематика, която следва, той открои идващия бюджет на Европейския съюз. „ Това е многогодишната финансова рамка, която ще бъде призната от този парламент. Трябва да подсигуряваме, че идващият бюджет ще дава отговор на целите, за които приказваме, с цел да може да имаме положително финансиране на политики, които би трябвало да бъдат подпомагани на национално ниво “, разяснява Вигенин.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ