През май 2017 година от вестник “168 часа направиха интервю

През май 2017 година от вестник “168 часа ” направиха изявление с артиста Иван Ласкин, който по това време беше в предаването “Аз обичам България ”.
Впоследствие обаче текстът не бе оповестен във вестника поради неразгадаем спор сред артиста и редакцията. Сега го отпечатваме в цялостен размер и със заглавие, друго от това на Иван Ласкин и от препоръчаното тогава от екипа на вестника.
– В духа на твоите последни тв изяви стартирам със следния въпрос: Кой български артист играе основната роля в известния български детски сериал “Васко да Гама от село Рупча ” на Братя Мормареви?
– Георги Марков (Фори) и Илия Лингорски (Женя) са основните артисти. Аз съм единствено за подплънка.

– Защо обичаш България?
– Заради хубостта и страданието й, историята й и магнетизма. България е велика страна. Тя ще пребъде!
– Какво най-вече мразиш в България?
– Корупцията и от ден на ден и повече властващата дивотия!
– Някога мислил ли си за живот зад граница?
– Правя го 2-3 месеца годишно. Когато преди няколко години споделих, че ще емигрирам, имах поради страната, а не страната.

Тази страна е една от най-красивите в Европа. Когато пътуваш из България, пейзажът се мени на всеки 40-50 км. Сякаш скачаш от хубост на хубост. Като че ли обаче благата ми Родина все не случва на управници. Затова по този начин споделих. Сега просто си разделям времето и наличието тук и в чужбина и се усещам чудесно.
– Ти се изясни откровено в обич на твоята половинка Александра Сърчаджиева на нейния рожден ден. Как отпразнувахте мотива?
– Карахме се през целия ден. Накрая аз я ударих с тефлонен тиган по главата, а тя ме напръска с на ниска цена дезодорант. На рождените ни дни постоянно е по този начин. Накрая всички знаят по какъв начин любовно завършват фамилните кавги. А и аз просто доста я обичам. Тя мен повече.

– С какво те плени Александра?
– Е, то се вижда с какво. Тя е съвършена.
– Двамата ще се радвате ли, в случай че щерка ви София също стане актриса?
– Банално е да го кажа, само че както тя реши. Аз не бих се радвал. За майка й не знам. Актьор не значи “аз вземам участие в сериал и след това в девета глуха ”. Актьор значи труд, поредност и гений. Най-вече труд. Дъщеря ми има всичко това, само че още занапред мисли да си вложи качествата в медицината. Може би с цел да лекува артисти.

– Кои са най-ценните уроци, които искаш да й предадеш като татко?

– Честност и отговорност. Хигиена на възприятията и на желанията. Обич към страната си и логичен живот. Преданост към околните и образование за заслужен живот! Тя би трябвало да стане изключителната картина, която са изрисували майка й и татко й. Защото четките и боите са в ръцете на нейните родители. От нас зависи.

– На какво те научи и те учи тя от своето раждане до момента?

– Тя е толкоз блага, а аз съм толкоз недодялан бордюр. Тя ме прави по-внимателен и гальовен. Когато заран ме целуне за “добро утро ”, се усещам като в гора, цялостна с пойни птици. Блажено е.

– Имаш и по-голяма щерка. Чувстваш ли се „ жертван “ да си заобиколен от прелестни дами? Не би ли желал и един наследник?

– Каквото Бог даде, само че по принцип си желая девойките. Израснал съм измежду пишки: имам трима братя въпреки всичко. Пълни идиоти като мен. Момиченцето е по едно и също време слънце и луна. Без момиче няма живот. Справка: Господ и Библията.

– У София има ли нещо от нейната баба Пепа Николова?

– Всичко. От лице до походка, обноски и смях! Тропане с крайник, сексапил, грижа, усърдие, доста обич, прилежност… абе Пепа, Александра и София са едно и също!

– Какъв човек бе Николова за теб?

– Велика е. Най-вече като майка! Това е!

– Често споделяш тъгата си от неналичието на твоя непосредствен другар Чочо Попйорданов. Кой е най-скъпият ти спомен с него?

– Не желая да приказвам за това. Каквото имам да му кажа, ще му го кажа на 11 юни (бел.ред. – рожденият ден на Попйорданов).

– Кога и по какъв начин двамата се срещнахте за първи път?

– Ние с него сме се срещали още преди да се родим. Петър е популярен човек. Той гори от обич.

– За коя среща в твоя живот си най-благодарен?

– Великият режисьор Димитър Петров!

– Кои са най-близките ти другари сега и по какво си наподобяват?

– Два гълъба, които ми кацат постоянно на терасата, кучето Стефан, което аз храня скрито, един гущер, който живее под връх Безбог, Александра и още 4-5 индивида. Приличат си по това, че всички те ме обичат безпределно.

– Театърът – какво е през днешния ден за теб? Обичаш ли го още?

– Не знам какво значи думата спектакъл. Едни споделят “театър на военните дейности ”, други (негативно) – “този ни разиграва спектакъл ”. Трети, присмехулно в механа – “еее, голем актьор е тоя ” и така нататък За мен спектакъл е аз да заставам седнал на стрелата на 70 метров кран, а в кабинката кранистката да играе моноспектакъл, написан от Луна и Азис. Е, кажи ми в този момент, не съм ли арт? Театърът в България е 80% качамак от плагиатства. Гледат нещо на някой фестивал или в YouTube и незабавно copy-paste на сцената. Останалите 20% не мога да ги открия.

– Разкажи за първата си сантиментална среща с театъра и за трепета, когато се качи на сцената за своя дебют.

– Сцената на спектакъл “Сълза и смях ”, 1985 година Беше ужасно в театралната студия на Бончо Урумов!

– Как би описал връзката си със театралното изкуство през годините? Имаше ли реципрочност или едната страна даваше повече, до момента в който другата вземаше с ненаситност?

– Когато играя, имам възприятието, че не стъпвам по земята. Тъмнината изчезва и се появява топлота и наслада. Това е.

– С какво те притегли ловът, на който си буен обожател?

– Аз не изстрелвам на лов от дълго време. Просто вървя в планината и след това се напивам с вино с прелестни другари. За мен ловът е различен свят. Като че ли възприятията ми влизат в някаква прелестна мафия и аз се усещам ужасно там. Освен това и се грижа за дивеча, като отстранявам средства за засяването на грахови и овесени ниви. Носим каменна сол по чукарите поради животните, за разлика от някакви зелени, бембени и всекви там активисто-каици, които не могат да разграничат бук от габър и дъб от леска.

– От какво се страхуваш?

– От бъдещето на България, от мигранти, от варицела и от това да върнат Люба Кулезич в ефир.
Инфо: За дамата