През май 1944 г. Лемюел С. Браун, лейтенант от армията

През май 1944 година Лемюел С. Браун, лейтенант от армията на Съединени американски щати по време на Втората международна война, получава наследник лист хартия от военните, уведомяващ го, че е освободен от работа.

Причината? „ Нежелано “ държание - по-специално обвиняване в „ опит за осъществяване на акт на хомосексуалност “, както той изяснява в писмо до Националната асоциация за прогрес на цветнокожите, от която търси правна помощ. Той желал да се бори с по този начин нареченото си „ синьо освобождение от отговорност “, защото това му донесло съществени отрицателни последствия.

Според оценка на военното министерство от 1946 година по време на Втората международна война Браун е бил един от близо 50 000 бойци на американската войска, които са получили сходно освобождение от служба. Рядко подкрепени от някаква публична процедура или следствие, тези уведомления улеснили отстраняването на хиляди хора - афро-американци, хора с психологични болести, такива с проблеми с алкохола или опиатите и всевъзможни други, които военните класифицирали като „ нежелани “, напомня vesti.bg.

Когато повода за уведомлението била хомосексуалност, в горния ъгъл на уведомлението стояло написано " ХС ".

През първите 100 години от съществуването си американската войска разчитала на двустранна система за освобождение от служба. Военнослужещите, които са напускали армията, могли да получат „ почетно “ или „ подмолно “ освобождение. Позорните уволнения обаче били необичайност, тъй като претендирали боен правосъден развой.

В края на 19-и век американската войска почнала да усилва броя на уволненията. Тя присъединила освобождението от служба " без чест " през 1893 година, последвано от некласифицирано освобождение от служба през 1913 година И двете могли да бъдат издадени без чуване във боен съд и защото и двете били отпечатани на синя хартия, станали известни като „ синьото освобождение от служба “. С всеобщата човешка готовност през Втората международна война военните минали от практиката си на затваряне на бойци, упрекнати в хомосексуалност, към оповестяването им за " негодни ". Уведомленията могли да се раздават на всеки с „ нежелани черти на характера “ - термин, който в последна сметка се ползвал най-вече върху хората с друга полова ориентировка.

Докато сините уведомления включвали хора от всички раси, изключително наранени били чернокожите бойци, споделя историкът Дженифър Доминик Джоунс от Мичиганския университет.

В напъните си да отсеят " другите " военните чиновници се сблъскали с проблем: те не могли да ги разпознават по акуратен метод с изключение на посредством набор от субективно интерпретирани „ характерности “ като „ женски телесни характерности “ и „ женственост в облеклото и метода на поведение “, споделя създателя на книги Алън Берубе. По време на Втората международна война от към 18 милиона военни били разпознати единствено към 4000-5000 хомосексуалисти, което е съществено подценяване на същинския им брой, твърди Берубе.
Диагностика на сексуалността?
По време на Втората международна война военни учени почнали да създават съмнителни проби за инспекция на половата ориентировка. През 1944 година, съгласно Берубе, боен доктор е проверявал езика на пациенти, които са били третирани като „ полови психопати “ - едно от кодовите имена за хомосексуалисти. Заключението на лекаря било, че 89 % от хомосексуалните пациенти, които са правили орален секс в предишното, не са имали инстикт за повръщане. Затова той оповестил, че пробата на езика могъл да отсее хомосексуалните освен от военна работа, само че и от други федерални организации.

И други лекари почнали да изследват дали могат да диагностицират хомосексуалността - посредством теста на Роршах или посредством хормонални проби. Военен психиатър предположил, че хомосексуалните мъже биха посочили по-високи равнища на естроген, в сравнение с тестостерон – а лесбийките противоположното. Нито една от тези теории обаче не е била потвърдена.

През януари 1944 година военното министерство почнало да позволява изписвания от армията въз основа на „ латентна хомосексуалност “ - частично заради компликациите при научното премерване на хомосексуалността. Това дало на длъжностните лица опцията да изгонят някого за хомосексуализъм по системата за " синьо освобождение от служба " единствено тъй като наподобяват като хомосексуални - даже и да липсват доказателства за това.

През октомври 1945 година, " Pittsburgh Courier ", водещ вестник измежду чернокожите, разгласява публикация, която упреква американските военни, че раздават сини уведомления заради расови предубеждения.

Статията провокирала следствие от седемчленна специфична комисия от Комисията по военни въпроси на Камарата на представителите. През януари 1946 година комисията разгласила отчет, в който подлагала на критика системата за " синьо освобождение от служба " като прекалено употребена и дискриминационна.

За къс миг докладът на Комисията по военни въпроси на Камарата на представителите наподобява дала обещание същинска промяна. Между края на 1945 година до 1947 година бойците, отстранени от въоръжените сили за хомосексуалност, са били уволнени при честни условия, което ги предписание подобаващи за държавни изгоди. Тези обаче, които към този момент са били получили уволняване за хомосексуалност, не могли да се възползват от тези изгоди. И по този начин, в края на 1947 година военните още веднъж почнали да уволняват хомосексуалистите при двусмислени честни условия.