Изгнаникът Путин
През март, когато Международният углавен съд (МНС) разгласи, че издава заповед за арест на съветския президент Владимир Путин, доста наблюдаващи видяха в това значима стъпка в напъните на Запада да накаже Русия за нахлуването ѝ в Украйна. Но макар че дейностите против Путин са скорошни, ограниченията против обособени членове на ръководещия хайлайф на Русия имат дълга история. Още от първите дни на нашествието през 2022 година Западът глоби съответни съветски водачи, наред с огромния си пакет от наказания против съветската стопанска система. Всъщност това беше продължение на метода, който Съединените щати и техните съдружници ползват против съветския хайлайф от доста години.
През 2014 година да вземем за пример, откакто необозначени съветски войски навлязоха в Украйна и анексираха Кримския полуостров, западните държавни управления разгласиха първичния лист с руснаци, които ще бъдат обект на самостоятелни наказания. Както и в актуалната война, задачата беше да се разцепи съветският хайлайф, като се подбуден тези, които се опасяват от наказания, да окажат напън върху Путин да преразгледа политиката си. Но реакцията в Русия не отговари на западните упования. През 2014 година, вместо да се стремят да избегнат тези наказателни стопански ограничения, доста членове на съветския хайлайф се отнасяха към тях като към статусен знак. Включването в листата бързо се трансформира в символ за преданост към Путин. През 2022 година, макар че Западът наложи наказания против доста по-широк кръг от съветския хайлайф, се разигра сходна динамичност. Разбира се, в нито един от случаите обособените наказания не съумяха да разделят управлението на Русия или да възпрат по-нататъшната експанзия против Украйна. Мерките не съумяха да отслабят Путин. Вместо това съдружниците му се сплотиха към него, а режимът стана по-изолиран, по-антизападен и по-фокусиран върху персоналните взаимоотношения, в сравнение с върху експертната политика.
Тъй като Западът търси нови способи за оказване на напън върху Русия, от решаващо значение е да се разбере по какъв начин персоналните наказания против съветските елити са проработили на процедура и по какъв начин те са повлияли на относителната единодушие на режима на Путин. Почти десетилетие на западни наказания сплотиха съветското управление в желанието му да поддържа напрегнати връзки със Запада. Те спомогнаха и за усилване на съмненията в Русия към всеки член на елита, който се пробва да ги избегне. По-големият въпрос е дали заповедта на Международния углавен съд против Путин за военни закононарушения може да промени тази динамичност. Със сигурност тя основава казус, който би могъл да въвлече и други представители на съветския хайлайф, а мнозина в държавното управление нервно наблюдават изхода.
ДА ОСТАНА ИЛИ ДА СИ ТРЪГНА?
През последното десетилетие самостоятелните наказания засегнаха ръководещата класа в Русия по няколко метода. През 2014 година доста от тези, които не бяха съгласни с експанзията на Путин, избраха да изчакат, надявайки се, че експанзионистичната му политика няма да продължи дълго. Руснаците, които бяха подложени на наказания - първичният лист включваше единствено шепа висши чиновници и ръководители на държавни компании - изгубиха достъп до всички активи, които притежаваха на Запад. Пътуването до Съединените щати и Европа също стана мъчно, а всички компании, в които те участваха, бяха откъснати от западните финансови пазари. Тези, които бяха глобени, в това число шефът на съветската разследваща работа Сергей Наришкин и ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин, или смятаха, че скоро могат да бъдат глобени, се пробваха да извлекат най-хубавото от неприятната обстановка и показаха включването си в листата като почетен знак. Те обявиха, че това е най-хубавото доказателство за тяхната преданост към Русия и нейния водач, за които са подготвени да се жертват. По това време най-яростните поддръжници на Путин даже се пробваха да внушат, че видни руснаци, които не са в листата, са по някакъв метод подозрителни. На собствен ред Путин сподели, че съчувства на тези, които са били обект на „ посягане “. В края на краищата те са потърпевши, тъй като са изпълнявали и подкрепяли неговите решения, а той по принцип е подготвен да възнагради лоялните с ускорено кариерно развиване и огромно внимание.
Някои руснаци от по-ниските равнища на ръководство също се надяваха да бъдат добавени към този извънреден лист. По този метод никой нямаше да може да се съмнява в тяхната преданост, а началниците им щяха да ги обсипват с облаги. За тяхно страдание тези дни към този момент са отминали. След нашествието през 2022 година Западът наложи наказания на толкоз необятен кръг от съветското политическо и бизнес общество - в този момент в него са включени повече от 1000 лица и компании, че към този момент не е извънредно да попаднеш в листата, а всеки член на елита, който не е в него, е недоверчив. През март посетител в известно токшоу по съветската държавна телевизия насочи рецензия към членовете на Института за Европа към Руската академия на науките, че не са включени в листата със наказания. Намекът беше, че те може да имат рискови контакти с Европа и Запада.
Режимът на Путин постоянно е бил коалиция сред службите за сигурност, въоръжените сили и разнообразни технократи икономисти. Последната група е формирана от извънредно способени лица и включва Алексей Кудрин, който през 2006 година беше разгласен за най-хубав финансов министър на разрастваща се европейска страна от вестника на Международния валутен фонд (МВФ) за разрастващите се пазари, както и Елвира Набиулина, началник на Централната банка на Русия. Отношенията сред тези военни и цивилен групи се трансформират с течение на времето. Преди анексирането на Крим изглеждаше, че технократите са съвсем равнопоставени с военните водачи. След нашествието обаче стана ясно, че това не е по този начин. Технократите, които гледаха на Русия като на част от световната и западната стопанска система, осъзнаха, че в действителност са чиновници на тези, които имат вяра в противоположното.
След нахлуването в Украйна през 2022 година множеството от цивилните икономисти на режима останаха да работят за него, макар че измежду напусналите в символ на митинг бе Анатолий Чубайс, постоянно считан за бащата на съветската приватизация, който поучава Путин по въпросите на устойчивото развиване. Повечето от сътрудниците на Чубайс обаче избраха да останат.
Отчасти те го направиха от боязън. Въпреки че огромна част от съветската бизнес общественост, даже държавната администрация, се опълчва на войната, те не смеят да избягат. Чиновниците знаят, че обсегът на Путин се простира надалеч оттатък границите на Русия. Те помнят какво се случи с някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал, който през 2018 година беше токсичен от разследващите служби на Путин в британския град Солсбъри. През 2022 година имаше поредност от странни смъртни случаи измежду мениджъри на държавни компании. Създадена е просвета на страха: от това да живееш без средства, да изоставиш фамилията си, да попаднеш в пандиза. Дори пред лицето на тези закани мнозина биха били подготвени да рискуват, в случай че не им се попречи да изоставен Русия. Паспортите на някои високопоставени лица, които имат достъп до държавни секрети, са иззети от техните началници и са налични единствено за публично утвърдени пътувания. Други, които към момента имат документите си за пътешестване, знаят, че могат да бъдат спрени на границата, защото са в листата на лицата, които се нуждаят от особено позволение за пътешестване. Всички знаят, че в случай че опитът им да изоставен страната се провали, ще бъдат затворени в Русия и оставени на милостта на Путин и неговите сили за сигурност. Тези, които биха желали да подадат оставка, само че да останат в Русия, са възпрепятствани да го създадат: оставката им изисква подписа на Путин. Подаването на оставка в този момент се счита в Русия за държавна измяна, а мнозина от тях, съзнавайки дълбоката неприязън на Запада към съветската нация и нейния водач, не имат вяра, че биха могли да намерят гостолюбив дом другаде. Предвид евентуалните последствия, мнозина считат, че в последна сметка може би е по-добре да останат.
Индивидуалните наказания против руснаците също имат някои нежелани последствия. Въпреки че глобите не съумяха да разделят съветския хайлайф, те раздробиха съветската съпротива в заточение. Някои руснаци в заточение, в това число заместникът на опозиционния водач Алексей Навални, Леонид Волков, изпратиха писма до Европейския съюз с искане да анулира глобите против притежателите на компанията за финансови услуги Alfa Group. Тази спекулация и последвалият опит за прикриването ѝ накараха Волков да подаде оставка от поста си във Фонда за битка с корупцията. До началото на 2023 година, след повече от година война, главното влияние на западните наказания значително е отшумяло. Но обстановката се промени от оповестяването на заповедта за арест на Путин от Международния углавен съд (МНС).
ОТПРАВЯ ЛИ съдебна експертиза КЪМ СЪДА?
Когато МНС издаде заповед за арест на Путин през март 2023 година, той се опита да насади противоречие и да насърчи опозицията в съветското държавно управление. Залогът на интернационалния арбитражен съд може и да проработи: Руският хайлайф живее в свят, който е изпълнен с параноя и съмнения. Заповедта против Путин е покана за елита да се сплоти против президента, а не към него. В същото време възможни бъдещи правосъдни заповеди против други членове на съветското държавно управление биха могли несъзнателно да доведат до повтаряне на обстановката със глобите: някои ще подхващат ограничения, с цел да се защитят, до момента в който други ще се стремят да станат цели с вярата, че интернационалното наказателно гонене ще увеличи статута им в границите на режима.
Съществува значима разлика сред описите със наказания и новата заповед на МНС. Санкционните описи нормално се изготвят изпод нагоре, като задачата е да се накаже съветският хайлайф, само че да се запазят отворени линиите за връзка с Путин. За разлика от тях интернационалното наказателно правораздаване, показано от МНС, е ориентирано към самия връх. Малко евентуално е Путин да е единствената цел: в известието си от март МНС издаде заповед и против Мария Алексеевна Лвова-Белова, комисар по правата на детето в канцеларията на президента на Руската федерация, която е упрекната във военни закононарушения поради ролята си в противозаконното депортиране на украински деца в Русия. Главният прокурор на МНС Карим Ахмад Хан съобщи, че ще последват и други заповеди. Този метод " от горната страна надолу " може да е по-добър при избрани условия за слагане на граница сред Путин и основните фигури в неговата администрация.
Разбира се, Путин ще бъде изправен пред Международния углавен съд, в случай че бъде арестуван. Но Русия не признава юрисдикцията на съда, което значи, че Путин не може да бъде задържан, в случай че не пътува до страна, която я признава. Дори да посети незападна страна, като да вземем за пример Таджикистан или Армения, фиктивен съдружник на Русия, той сигурно ще се погрижи да не бъде задържан.
Въпреки че Путин може да е отвън обсега на МНС, най-малко до момента в който е на власт, неговите сътрудници може би не са в такава сигурност. Ако съдът реши да издаде заповеди против повече от тях, рискът те да бъдат арестувани е доста по-голям. Западните наказания към този момент доста понижиха опцията на съветския хайлайф да пътува на Запад. Ако върху главите им бъде издадена заповед на МНС, пътуванията - даже в незападни страни - ще станат още по-рисковани. До предходната година Путин, който към момента не беше глобен, наблюдаваше какво се случва с тези от обкръжението му. Сега обкръжението му следи какво се случва с него.
Дипломатическите последствия от решението на МНС да преследва Путин са съществени. Москва, изолирана от Запада, се пробва да построи връзки с световния Юг. Заповедта на МНС ще усложни тези старания, като трансформира Путин в заточеник. Тя към този момент докара до смяна на салдото сред Русия и нейните съдружници. Посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва през март беше планувано доста преди издаването на заповедта. Но ходът на Международния углавен съд принизи Путин, давайки на Си още по-голямо въздействие като по-силен сътрудник. Сега Путин чака от него схващане, добрина и отзивчивост. И макар че Китай, дружно с другите най-големи незападни сътрудници на Кремъл, Индия и Турция, не признава МНС, съвсем цяла Африка и Латинска Америка го признават и точно там Русия се пробва да се показа като водач на битката против западния неоколониализъм. Големите страни могат да бъдат враждебни или безразлични към МНС, само че дребните страни го възприемат най-много като инструмент за правдивост, когато са ощетени. Затова, атакувайки съда, Русия рискува да подкопае претенциите си, че се бори за по-справедлив международен ред, при който слабите ще бъдат по-добре предпазени от изстъпленията на мощните.
Авторитарните режими черпят огромна част от своята легитимност от чужбина. Неслучайно диктаторите в предишното са се радвали на интернационалните визити, обиколки и почести. Заповедта на Международния углавен съд затваря вратата за връщане на Путин на международната сцена. По-близо до дома, признаците на вредите към този момент се демонстрират. През април, по време на церемонията по връчване на акредитивните писма на новите посланици в Русия - множеството от които не са от Запада, речта на Путин, за негова явна изненада и може би за първи път в историята, не получи овации. Това беше злокобен знак. /БГНЕС
---------------
Александър Баунов - старши теоретичен помощник в Центъра " Карнеги " за Русия и Евразия и гостуващ откривател в Европейския академични институт.
