През март българите отбелязват няколко големи празника. Някои от тях

През март българите означават няколко огромни празника. Някои от тях са християнски, а други принадлежат напълно на националната обредност.
Това са:
1 март     Баба Марта9 март    Свети четиридесет мъченици17 март  Сирни заговезни, Прошка или Прошкинден23 март  Тодоровден, или Конски Великден25 март  Благовещение, или Благовец

Сирни заговезни

Сирни заговезни, или Прошка, е един от огромните християнски празници. Отбелязва се постоянно в неделя. Цялата седмица преди тази неделя се назовава Месопустна неделя. Тогава месото стартира да отсъства от трапезата. Сирни заговезни са началото на Големия пост, или Великденския пост, през който не се одобряват никакви скотски храни. Големият пост символизира четиридесетдневния престой на Иисус Христос в пустинята.

Сирни заговезни е преносим празник. Това значи, че всяка година се отбелязва на друга дата. Определя се от датата, в която се пада Великден през настоящата година. Подвижните празници се дефинират според от промените на Луната. Великден е една седмица след първото новолуние при започване на пролетта, което идва след пролетното равноденствие 22 – 23 март.
В предишното в понеделника преди Сирни заговезни българите са канели с мляко и самун ветровете да дойдат през лятото и да оказват помощ при веенето на житото. В събота се прави Задушница.
В Сакар споделят, че на Сирни заговезни небето и Земята си простят, по тази причина би трябвало да го създадат и хората. Великденският пост би трябвало да стартира с амнистия. От остарели времена тя е знак на добродетелност и достойнство, тъй като единствено човек с бездънен вътрешен мир може да прости или да изиска амнистия. На този ден по-младите обикалят по-възрастните родственици, целуват им ръка и желаят амнистия с думите: „ Прощавай, мамо “ или „ Прощавай, тате “. „ Простено да ти е и Господ да прости “, е наложителният отговор.

Стрелите на любовта

На Сирни заговезни са застъпени обредите, свързани с огъня. Палят се високи огньове, като се има вяра, че колкото е по-висок пламъкът, толкоз по-плодородна ще е годината. Огънят се възприема като слънчева магия. Те имат за цел да подсилят мощта на Слънцето и по този метод да усилят плодородието. Когато пламъците утихнат, огънят се прескача от дребни и огромни за здраве.

В Ямболско, а и на други места е присъщ обичаят джаркане на стрели. Наричат се бутурници. Стрелите се създават от дрян, като предната част е заострена, а към задната се прикрепва „ опашка “, направена от тънки листенца дърво. Стрелите се слагат на дълга пръчка, опашката им се възпламенява на огъня и по-късно се изстрелват благодарение на удар в друга пръчка. Този бит се прави от ергените, а задачата на стрелите са дворовете, в които има моми. По броя на стрелите, които събират девойките на другата заран, схващат какъв брой младежи ги желаят.

Паликош – изгори грехове!

В Странджа се прави обредът паликош. На висок, забит в земята прът, се слага панер, цялостен със плява. След това кошът се възпламенява и откакто погори известно време, пада на земята. След това огънят се прескача от всички за здраве. След запалването на коша присъстващите стартират да играят хоро към него. Това е и последното хоро, тъй като през Великия пост е неразрешено да се свири и танцува. В предишното, до момента в който е траела играта, хората, които са прегрешили нещо през годината, излизали пред всички и си казвали прегрешението високо на глас с лице към запаления панер. Вярвало се е, че изречените по този метод грехове ще изгорят в огъня. В странджанското село Българи, известно през днешния ден със съхранената нестинарска обредност, най-възрастният мъж, до момента в който горял кошът, е наричал гората. Казвал е мощно: „ Горо ле, горо зелена! Да знаеш, че през поста има три слани! Да не се лъжеш да се разлистиш! Първата слана е за тебе, втората за тревите, а третата за берекета! “. След това същият човек наричал и хората, за които се считало, че злоупотребяват със своето служебно състояние. Имало е наричане за бирника, за кмета, за мелничаря, за служителя на реда и други

Отхапи халвата!

След обредните огньове всички се разотиват по домовете, където сядат на празнична фамилна вечеря. След вечерята се е правил обичаят хамкане. Този бит е най-вълнуващ за децата. На червен конец се завързва бяла халва, сварено яйце или сирене. Децата се подреждат в кръг и застават на колене с ръце зад тила. Най-възрастният хазаин завърта завързаната на равнището на устата им храна, а децата се пробват да я уловят със зъби. Вярва се, че човек даже единствено да успее да допре със зъби храната, ще му бъдат бели зъбите, а който успее да я хване, ще е здрав през цялата година.

Мъжки му работи

На този ден в Тракия за последно обикалят и кукерите. Там се употребява изразът „ играят кукери “. Някога те са играли на Кукеровден, само че тъй като той се пада в понеделника от новата седмица, през днешния ден го вършат на Сирни заговезни, тъй като е неделя. С този ден е обвързван маскарадният фестивал в Ямбол – Кукерландия. Всъщност Кукерландия може да се одобри и като географско разбиране за селата към Ямбол. В съвсем всички ямболски села кукерите стартират да играят към месец преди празника, като на Сирни заговезни е връхната точка на обичая. Кукерският бит е извънредно радостен, гръмък и цветен, а хората, които го извършват, постоянно посвещават живота си на него. През цялата година те създават маски, костюми, събират звънци с една-единствена цел – кукерските празници. Тогава обличат своите костюми и излизат, с цел да преобърнат битието. Кукерският бит се организира в преходно време. Днес споделят, че кукерите гонят злото, само че това е единствено част от тяхното предопределение. Те би трябвало да унищожат всичко остаряло, с цел да може да се роди новото. А това е само и единствено мъжка работа. Кукерското хоро, което се играе на назад, пародийните кукерски персонажи, булката, която в действителност е мъж, преоблечен като жена, обредът по засяване и заораване, ритуалните битки на кукерите, всичко това има за цел да преобърне света, да постави завършек на остарялото, с цел да пристигна новото. След това кукерите обредно оплождат идващия нов сезон и новото време.

Сега могат да бъдат видени девойки, които вземат участие в кукерския бит, прилежно гримирани и облечени с кукерски костюми. Всички им се радват, тъй като са красиви. Да, красиви са, спор няма, само че хубостта не е присъща на кукерите. Те би трябвало да бъдат всичко друго, само че не и красиви. Също по този начин и оплождането не е присъщо на дамите. По време на кукерския бит участниците обредно пият доста вино и всевъзможен алкохол и постоянно се напиват. Това също не е присъщо на женската природа.

От незапомнени времена

Изследователите разпознават в кукерските игри съхранени детайли от античната тракийска обредност. В обичая Бял кукер, публикуван в Странджа, учените откриват непокътнати елементи от Дионисовите мистерии, а в кукерската традиция от Ямболско – останки от антични култове, в това число и един от най-древните, този към Богинята майка. В обичая паликош може да се разпознае обликът на международното дърво, галактическата ос, свързваща небето и Земята, а високите огньове, запалени вечерта на Сирни заговезни, могат да бъдат възприети като слънчеви проекции на Земята. Ние, българите, би трябвало да се гордеем с това, че сме античен народ, съхранил своята памет през вековете, и да се опитваме да я запазим и предадем на идващите след нас.

Статията е оповестена в Списание 8, бр.3/2024