Чувството за сигурност като основа за трансформацията на бизнеса
През март 2024 година Бил Андерсън, основен изпълнителен шеф на фармацевтичния колос Bayer, написа публикация за списание Fortune, в която дава обещание да отстрани бюрокрацията, да понижи административните спънки и да отстрани междинните управнически равнища, с цел да сътвори по-гъвкаво и новаторско дружество.
„ Нашата радикална промяна ще освободи чиновници ни и ще понижи годишните разноски с 2 милиарда евро до 2026 “, безапелационен е тогава той.
Но още тогава специалисти настояват пред Fast Company, че това, което Андерсън прави, не е същинска промяна, а има всички признаци на трансформационен спектакъл: подправено възприятие за неотложност, призоваващо към фрапантни дейности, когато такива не са нужни, припрян стратегически развой (с малко или никакво време за разбор или коментари) и огромно, прибързано обществено показване.
Днес, повече от година по-късно, акциите на Bayer остават покрай историческите си минимуми, а вложителите са все по-разочаровани и не е мъчно да се разбере за какво. При постъпването си Андерсън влиза в организация, която към този момент се намира в рецесия, и внасяйки още повече стрес и разстройства, с предвидими резултати. Причината за това е, че същинската промяна би трябвало да стартира със основаването на възприятие за сигурност.
Нагласа за разтърсвания
С публикуването на манифеста си във Fortune единствено девет месеца след встъпването си в служба, Андерсън следва препоръките на доста гурута на смяната, които споделят: Създайте неотложност. Изгорете лодките. Обявете проекта си гласно и обществено, с цел да няма връщане обратно. Това е настройката за смяна.
Но нужен ли е този метод за компанията, пита в собствен разбор Fast Company?
Проблемите, с които се сблъсква Bayer, се натрупват с години. Придобиването на Monsanto през 2018 хвърля на плещите на компанията отговорност за милиарди долари правосъдни каузи, свързани с хербицида Roundup, за който се счита, че предизвиква рак. Тя също по този начин натрупа задължения от години и от дълго време е ясно, че патентите на хитови препарати, като Xarelto, ще изтекат.
Нищо от това не е загадка. Както самият Андерсън отбелязвва, цената на акциите към този момент е спаднала на половина при започване на неговия мандат и е на 20-годишно дъно. Не е ясно и по какъв начин реорганизацията ще реши тези проблеми. Съдебните каузи и задълженията не изчезват незабавно, единствено тъй като дадена организация сменя мениджърите от приблизително равнище, нито оказват помощ за откриването на нови медикаменти, които да заменят изтичащите патенти.
Масивното преструктуриране на компанията след договорката с Monsanto е последвано от години на медийни заглавия за правосъдни каузи, задължения и спадащи финансови резултати. А в този момент нов основен изпълнителен шеф хваща юздите и афишира, че ще отстрани хиляди работни места и ще преструктурира всяка роля и развой в компанията.
Въпросът е по какъв начин се усещат вложителите - освободени, както споделя Андерсън, или уплашени?
Истината за разрушението и резултатите
Ключовата логичност, която стои в основата на мисленето за разрушението, е, че то предизвиква творчеството и нововъведенията. Подкопаването на статуквото, съгласно тази логичност, основава пространство за новото и особеното. Все отново има малко доказателства, че това е ефикасен метод, а доста неща сочат, че разрушителната среда пречи на творчеството и нововъведенията.
В книгата „ Култури на растежа “ общественият психолог от Станфорд Мери Мърфи показва, че разрушението пречи на мисленето за напредък, което е толкоз належащо за поддържането на новаторска просвета. По-специално, тя цитира проучване, което демонстрира, че страхът попречва ученето. Тя също по този начин показва лабораторни опити, които демонстрират, че задачите за продуктивност пречат на работната памет, основен съставен елемент на креативното мислене. Едно нещо, което стартирате да забелязвате, когато прекарвате доста време с хора, работдщи на международно равнище, е, че те са по-склонни към тревога. Така че, когато раздрусвате нещата, най-вероятно ще разтревожите точно тези хора, които минимум можете да си позволите да загубите и които най-лесно могат да изоставен, написа Fast Company.
Бизнесът на Bayer е, до известна степен, много елементарен: до момента в който създава непрекъснат поток от революционни открития, нещата вървят добре. Но щом този поток пресъхне, става доста мъчно да се печелят пари. Поддържането на този поток значи да се притеглят и стимулират тъкмо тези умни, амбициозни хора, които са най-уязвими към – и минимум толерантни към – разрушителното ръководство.
Стабилността подхранва нововъведенията
Много специалисти споделят, че единствено като излезем от зоната си на комфорт, можем да изследваме нови неща, да придобием нови умения и да разтеглим границите си. Това е разликата сред посредствените и най-хубавите.
Други обаче не са съгласни с тази теза.
Много проучвания потвърждават, че хората се нуждаят от възприятие за сигурност, в случай че би трябвало да поемат опасности. През 1997 година, когато Клейтън Кристенсен за първи път разгласява „ Дилемата на иноватора “ и вкарва термина „ разрушителна иновация “, това е явен сигнал. Основното му просветление е, че при избрани условия основата на конкуренцията в дадена промишленост се трансформира и тактиките, които в миналото са носили триумф на потвърдени компании, внезапно могат да ги създадат уязвими.
Но Кристенсен не съумява да планува какъв брой привлекателна ще стане концепцията за разрушението. Скоро всички типове специалисти – множеството от които в никакъв случай не са чели книгата му и не са анализирали концепциите му – проповядват евангелието на разрушителната иновация. Преди да се усетим, всичко трябваше да бъде разрушавано непрекъснато, с цел да се основават нововъведения. Но истината е, че разрушението не визира единствено промишлености и технологии, а и хора.
Истинските визионери знаят, че разрушението и сигурността би трябвало да вървят ръка за ръка. Колкото по-сигурна извършите организацията си, толкоз повече давате опция на хората си да мислят самоуверено, да поемат опасности и да изследват нови територии. Колкото повече стрес създавате, толкоз повече изчерпвате когнитивните качества, ограничавате творчеството и свивате пространството, което хората имат за прозрения, съдействие и автентично мислене.
„ Нашата радикална промяна ще освободи чиновници ни и ще понижи годишните разноски с 2 милиарда евро до 2026 “, безапелационен е тогава той.
Но още тогава специалисти настояват пред Fast Company, че това, което Андерсън прави, не е същинска промяна, а има всички признаци на трансформационен спектакъл: подправено възприятие за неотложност, призоваващо към фрапантни дейности, когато такива не са нужни, припрян стратегически развой (с малко или никакво време за разбор или коментари) и огромно, прибързано обществено показване.
Днес, повече от година по-късно, акциите на Bayer остават покрай историческите си минимуми, а вложителите са все по-разочаровани и не е мъчно да се разбере за какво. При постъпването си Андерсън влиза в организация, която към този момент се намира в рецесия, и внасяйки още повече стрес и разстройства, с предвидими резултати. Причината за това е, че същинската промяна би трябвало да стартира със основаването на възприятие за сигурност.
Нагласа за разтърсвания
С публикуването на манифеста си във Fortune единствено девет месеца след встъпването си в служба, Андерсън следва препоръките на доста гурута на смяната, които споделят: Създайте неотложност. Изгорете лодките. Обявете проекта си гласно и обществено, с цел да няма връщане обратно. Това е настройката за смяна.
Но нужен ли е този метод за компанията, пита в собствен разбор Fast Company?
Проблемите, с които се сблъсква Bayer, се натрупват с години. Придобиването на Monsanto през 2018 хвърля на плещите на компанията отговорност за милиарди долари правосъдни каузи, свързани с хербицида Roundup, за който се счита, че предизвиква рак. Тя също по този начин натрупа задължения от години и от дълго време е ясно, че патентите на хитови препарати, като Xarelto, ще изтекат.
Нищо от това не е загадка. Както самият Андерсън отбелязвва, цената на акциите към този момент е спаднала на половина при започване на неговия мандат и е на 20-годишно дъно. Не е ясно и по какъв начин реорганизацията ще реши тези проблеми. Съдебните каузи и задълженията не изчезват незабавно, единствено тъй като дадена организация сменя мениджърите от приблизително равнище, нито оказват помощ за откриването на нови медикаменти, които да заменят изтичащите патенти.
Масивното преструктуриране на компанията след договорката с Monsanto е последвано от години на медийни заглавия за правосъдни каузи, задължения и спадащи финансови резултати. А в този момент нов основен изпълнителен шеф хваща юздите и афишира, че ще отстрани хиляди работни места и ще преструктурира всяка роля и развой в компанията.
Въпросът е по какъв начин се усещат вложителите - освободени, както споделя Андерсън, или уплашени?
Истината за разрушението и резултатите
Ключовата логичност, която стои в основата на мисленето за разрушението, е, че то предизвиква творчеството и нововъведенията. Подкопаването на статуквото, съгласно тази логичност, основава пространство за новото и особеното. Все отново има малко доказателства, че това е ефикасен метод, а доста неща сочат, че разрушителната среда пречи на творчеството и нововъведенията.
В книгата „ Култури на растежа “ общественият психолог от Станфорд Мери Мърфи показва, че разрушението пречи на мисленето за напредък, което е толкоз належащо за поддържането на новаторска просвета. По-специално, тя цитира проучване, което демонстрира, че страхът попречва ученето. Тя също по този начин показва лабораторни опити, които демонстрират, че задачите за продуктивност пречат на работната памет, основен съставен елемент на креативното мислене. Едно нещо, което стартирате да забелязвате, когато прекарвате доста време с хора, работдщи на международно равнище, е, че те са по-склонни към тревога. Така че, когато раздрусвате нещата, най-вероятно ще разтревожите точно тези хора, които минимум можете да си позволите да загубите и които най-лесно могат да изоставен, написа Fast Company.
Бизнесът на Bayer е, до известна степен, много елементарен: до момента в който създава непрекъснат поток от революционни открития, нещата вървят добре. Но щом този поток пресъхне, става доста мъчно да се печелят пари. Поддържането на този поток значи да се притеглят и стимулират тъкмо тези умни, амбициозни хора, които са най-уязвими към – и минимум толерантни към – разрушителното ръководство.
Стабилността подхранва нововъведенията
Много специалисти споделят, че единствено като излезем от зоната си на комфорт, можем да изследваме нови неща, да придобием нови умения и да разтеглим границите си. Това е разликата сред посредствените и най-хубавите.
Други обаче не са съгласни с тази теза.
Много проучвания потвърждават, че хората се нуждаят от възприятие за сигурност, в случай че би трябвало да поемат опасности. През 1997 година, когато Клейтън Кристенсен за първи път разгласява „ Дилемата на иноватора “ и вкарва термина „ разрушителна иновация “, това е явен сигнал. Основното му просветление е, че при избрани условия основата на конкуренцията в дадена промишленост се трансформира и тактиките, които в миналото са носили триумф на потвърдени компании, внезапно могат да ги създадат уязвими.
Но Кристенсен не съумява да планува какъв брой привлекателна ще стане концепцията за разрушението. Скоро всички типове специалисти – множеството от които в никакъв случай не са чели книгата му и не са анализирали концепциите му – проповядват евангелието на разрушителната иновация. Преди да се усетим, всичко трябваше да бъде разрушавано непрекъснато, с цел да се основават нововъведения. Но истината е, че разрушението не визира единствено промишлености и технологии, а и хора.
Истинските визионери знаят, че разрушението и сигурността би трябвало да вървят ръка за ръка. Колкото по-сигурна извършите организацията си, толкоз повече давате опция на хората си да мислят самоуверено, да поемат опасности и да изследват нови територии. Колкото повече стрес създавате, толкоз повече изчерпвате когнитивните качества, ограничавате творчеството и свивате пространството, което хората имат за прозрения, съдействие и автентично мислене.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ