Кои са проблемите на Закона за ограничаване изменението на климата в България?
През март 2020 година като част от задачите на Европейски Съюз за понижаване на климатичните промени Европейската комисия приготви предложение на Европейски закон за климата. Целта му е да откри цели за нулеви излъчвания на парникови газове до 2050 година. След приемането на закона всички държави-членки ще бъдат задължени да изпълнят новите условия. Предложеният закон към момента се разисква в Европейския парламент. В България би трябвало да се отвори спор дали е нужен нов закон за климата или би трябвало да се създадат промени в съществуващия Закон за ограничение промените на климата. В България има климатичен закон, липсват му съответните цели и стъпки за понижаване на излъчванията, изясни някогашният министър на околната среда и водите и политически консултант за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация Юлиан Попов. Заедно с Англия, България беше първата страна, която одобри такова законодателство, само че в случай че имаше заложени съответни цели още тогава нямаше да имаме проблеми с намаляването на излъчванията от Марица Изток, нямаше да бъдат насъбрани големи загуби, енергийната успеваемост щеше да е на доста по-високо ниво, разяснява той. Един закон за понижаване на излъчванията дава предвидимост за вложителя, предвидимост на политиките, в случай че през 2014 година при приемането му бяхме въвели съответни измерители средата щеше да бъде друга. За разлика от нас Англия вкара нови технологии, разви се тематиката за офшорния вятър. Нека не не помни, че България има сериозен принос за развиване на слънчевата енергетика във Англия, в което доста експерти се съмняваха поради климатичните й особености. Но десетки централи на Острова са построени от български компании, уточни Попов. Заради проблемите на българския закон, у нас от ден на ден експерти приказват за подготовка на напълно нов климатичен закон. Кои са главните проблеми на съществуващия закон за климата Какви са още някои от проблемите на българския Закон за ограничение на изменението на климата (ЗОИК)? Такъв разбор приготвя Пламен Пеев, старши специалист право и околна среда, фондация " Блулинк ". Първият проблем е, че ЗОИК обрисува напълно спестовно рамката за обмисляне в региона на климата, като показва обсега на стратегическите документи и способените органи за приемането им, само че не регламентира по-точно условията за техните цели,
наличие, развой на разискване. Няма народен ангажимент за реализиране на съответно избрана, дълготрайна и научно достоверна цел за понижаване на излъчванията. Липсват съответните цели за понижаване на излъчванията
Няма развой, който да подсигурява, че създаването на политики е в сходство с постигането на националните цели за 2030 или 2050 година Добрите практики включват да вземем за пример приемане на цикъл на въглеродно бюджетиране (или годишен, или 5-годишен), в който страната да се ангажира да уточни точния размер на излъчванията на парникови газове, които ще бъдат доставени във всеки цикъл, точните политики, които ще бъдат признати, да дават смекчаващи ограничения и правила за банкиране и взимане на заеми от един цикъл в идващия. В реалност - няма развой за развиване на сюжети (backcasting) на политики, който да подсигурява, че основаването на политики през днешния ден е в сходство с постигането на дълготрайната цел. Макар че би могло да одобри за задоволително да се продължи с този метод, защото задачата на Европейски Съюз за 2030 година (скоро следва да бъде преразгледана) е обвързвана с осъществяването на груповата цел на Европейски Съюз до 2050 година, в сходство с най-хубавите практики при създаването на националните закони за климата, законодателството би трябвало да ангажира страната да обезпечи климатична индиферентност (нетни нулеви емисии) най-късно до 2050 година Съществува мнение, че всички страни от Европейски Съюз са по-богати в съпоставяне със междинния стандарт в света, тъй че всички държави-членки на Европейски Съюз би трябвало да могат да одобряват задачата за климатична индиферентност до 2050 година Няколко страни от Европейски Съюз към този момент са подхванали едностранни дейности, с цел да включат тази
цел в националното законодателство.
Стойността на конкретизирането на дълготрайната цел е, че тя основава ефикасна изходна точка за развиване на политиките в сходство с тази дълготрайна цел, тъй че всички краткосрочни политики да са също съобразени с нея.
Националният експертен съвет по изменение на климата не е самостоятелен орган
Недостатък е, че Националният експертен съвет по изменение на климата към Министерство на околната среда и водите не е самостоятелен орган. Преобладаващата част от неговите членове са представители на министерства и ведомства и едвам няколко члена са представители на Българската академия на науките. Необходимо е разширение на поддръжката за Европейски климатичен закон в България.
Националното съдружие на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято активност има директно отношение към ограничение изменението на климата би трябвало да вземат участие интензивно. Този метод за сформиране на подобен съвещателен орган не следва най-хубавите практики в интернационален проект. Тези консултативни препоръки са основани, с цел да бъдат самостоятелни и експертни, с цел да поучават държавните управления и министерствата по отношение на опциите за правене на политики и бюджетиране на въглеродни излъчвания, както и за наблюдаване на напредъка при понижаване на излъчванията и използване на политиките. Не планува разговор с гражданското общество Съществуват проблеми с въвеждането на условията на Регламент 2018/1999 по отношение на ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Българския закон не извършва условията на регламента. Регламентът изисква от държавите-членки да открият многостепенен разговор в региона на климата и енергетиката в сходство с националните правила, при който локалните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, вложителите и други
заинтригувани страни и необятната общност могат да вземат интензивно присъединяване и да разискват другите предстоящи сюжети във връзка с политиките в региона на енергетиката и климата, в това число в дълготраен проект. Но също и да правят обзор на напредъка, в случай че към този момент има конструкция, която служи за същата цел. Но сега консултациите с бизнеса и неправителствения бранш са официални и действително водеща остава ролята и волята на водещите министерства.
Въвличането на обществеността в процеса на взимане на решения, във образуването на политиките по климата, съгласно наредбите на закона, е съвсем нулево, и е сведено най-много до пасивно информиране по тематики, които са по-скоро строго механически като националните отчети по инвентаризация на излъчвания на парникови газове. Например, според чл.62
министърът на околната среда и водите дава на обществеността цялостна информация по отношение на решенията, свързани с разпределянето на квоти, информация за действия по планове, в които взе участие България.
Липсват съответни разпореждания за присъединяване на обществеността и разговор с гражданското общество по въпросите на климата. Моделите на най-хубавите практики слагат мощен акцент върху процесите за създаване на публичен консенсус по отношение на пътищата за реализиране на дълготрайната национална климатична цел, само че също по този начин и процеси на присъединяване на обществеността при създаване на националните проекти за климата до 2030 година
Законът не планува контролираща роля на Народното събрание
Законът не планува контролираща роля на Народното събрание, например няма обвързване министърът на околната среда и водите да рапортува за създаването и използването на политиките по климата. Моделите на най-хубавите практики подсигуряват, че националните парламенти са ангажирани, тъй като това оказва помощ да се построи надпартийно схващане и поддръжка, което оказва помощ
да се построи дълготрайна политическа воля и водачество с течение на времето. Например, при търсене в Интернет не може да се открие какъв е съставът на Съвета, защото правилника за активността му единствено показва, както и законът, представители на кои министерства, ведомства и организации могат да вземат участие.
Често дали един закон може да е мощен или слаб, зависи и от осъществяването му, и от тази позиция, законът би трябвало да дефинира ограничения за развиване на административния потенциал за осъществяването му, и за форми за включване на бизнеса и
гражданското общество в осъществяването и контрола му, разяснява в своя разбор Пламен Пеев.
Съгласно Закона за нормативните актове “Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се позволява единствено в случай че измененията са многочислени и значими.” В тази връзка би трябвало да се направи оценка на сегашния закон, само че е ясно, че дебатът още не е почнал. Важен фактор е експертната и административна подготвеност и потенциал на Министерство на околната среда и водите, както и на другите заинтригувани министерства да проведат логичен и изчерпателен спор, тъй като околната среда има потребност от работещи закони. Дебатът у нас за промени или за напълно нов закон за климата следва Политиките по справяне с изменението на климата съществуват от 30 години и в този развой България е взела участие, разяснява Георги Стефанов, съветникът на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов и дълготраен специалист и началник практиката " Енергетика и климат " на една от най-големите интернационалните неправителствени екологични организации WWF. Сърцето на Европейската зелена договорка е Законът за изменение на климата. Той е част от пакета " Fit to 55 " или " Подготвени за 55% понижаване на излъчванията на CO2 до 2030 година. България има ангажимент към Европейски Съюз не за затваряне на въглищни централи, а за понижаване на излъчванията, напомни и вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Един от най-важните финансови принадлежности за Зеления преход е Механизма за обективен преход и фондовете към него за обективен преход. Но доста значима роля има и Социалния климатичен фонд, който е нещо като фонда за Справедлив преход за въглищните райони, само че не за бизнеса, а за хората, уточни още Георги Стефанов.
наличие, развой на разискване. Няма народен ангажимент за реализиране на съответно избрана, дълготрайна и научно достоверна цел за понижаване на излъчванията. Липсват съответните цели за понижаване на излъчванията
Няма развой, който да подсигурява, че създаването на политики е в сходство с постигането на националните цели за 2030 или 2050 година Добрите практики включват да вземем за пример приемане на цикъл на въглеродно бюджетиране (или годишен, или 5-годишен), в който страната да се ангажира да уточни точния размер на излъчванията на парникови газове, които ще бъдат доставени във всеки цикъл, точните политики, които ще бъдат признати, да дават смекчаващи ограничения и правила за банкиране и взимане на заеми от един цикъл в идващия. В реалност - няма развой за развиване на сюжети (backcasting) на политики, който да подсигурява, че основаването на политики през днешния ден е в сходство с постигането на дълготрайната цел. Макар че би могло да одобри за задоволително да се продължи с този метод, защото задачата на Европейски Съюз за 2030 година (скоро следва да бъде преразгледана) е обвързвана с осъществяването на груповата цел на Европейски Съюз до 2050 година, в сходство с най-хубавите практики при създаването на националните закони за климата, законодателството би трябвало да ангажира страната да обезпечи климатична индиферентност (нетни нулеви емисии) най-късно до 2050 година Съществува мнение, че всички страни от Европейски Съюз са по-богати в съпоставяне със междинния стандарт в света, тъй че всички държави-членки на Европейски Съюз би трябвало да могат да одобряват задачата за климатична индиферентност до 2050 година Няколко страни от Европейски Съюз към този момент са подхванали едностранни дейности, с цел да включат тази
цел в националното законодателство.
Стойността на конкретизирането на дълготрайната цел е, че тя основава ефикасна изходна точка за развиване на политиките в сходство с тази дълготрайна цел, тъй че всички краткосрочни политики да са също съобразени с нея.
Националният експертен съвет по изменение на климата не е самостоятелен орган
Недостатък е, че Националният експертен съвет по изменение на климата към Министерство на околната среда и водите не е самостоятелен орган. Преобладаващата част от неговите членове са представители на министерства и ведомства и едвам няколко члена са представители на Българската академия на науките. Необходимо е разширение на поддръжката за Европейски климатичен закон в България.
Националното съдружие на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято активност има директно отношение към ограничение изменението на климата би трябвало да вземат участие интензивно. Този метод за сформиране на подобен съвещателен орган не следва най-хубавите практики в интернационален проект. Тези консултативни препоръки са основани, с цел да бъдат самостоятелни и експертни, с цел да поучават държавните управления и министерствата по отношение на опциите за правене на политики и бюджетиране на въглеродни излъчвания, както и за наблюдаване на напредъка при понижаване на излъчванията и използване на политиките. Не планува разговор с гражданското общество Съществуват проблеми с въвеждането на условията на Регламент 2018/1999 по отношение на ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Българския закон не извършва условията на регламента. Регламентът изисква от държавите-членки да открият многостепенен разговор в региона на климата и енергетиката в сходство с националните правила, при който локалните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, вложителите и други
заинтригувани страни и необятната общност могат да вземат интензивно присъединяване и да разискват другите предстоящи сюжети във връзка с политиките в региона на енергетиката и климата, в това число в дълготраен проект. Но също и да правят обзор на напредъка, в случай че към този момент има конструкция, която служи за същата цел. Но сега консултациите с бизнеса и неправителствения бранш са официални и действително водеща остава ролята и волята на водещите министерства.
Въвличането на обществеността в процеса на взимане на решения, във образуването на политиките по климата, съгласно наредбите на закона, е съвсем нулево, и е сведено най-много до пасивно информиране по тематики, които са по-скоро строго механически като националните отчети по инвентаризация на излъчвания на парникови газове. Например, според чл.62
министърът на околната среда и водите дава на обществеността цялостна информация по отношение на решенията, свързани с разпределянето на квоти, информация за действия по планове, в които взе участие България.
Липсват съответни разпореждания за присъединяване на обществеността и разговор с гражданското общество по въпросите на климата. Моделите на най-хубавите практики слагат мощен акцент върху процесите за създаване на публичен консенсус по отношение на пътищата за реализиране на дълготрайната национална климатична цел, само че също по този начин и процеси на присъединяване на обществеността при създаване на националните проекти за климата до 2030 година
Законът не планува контролираща роля на Народното събрание
Законът не планува контролираща роля на Народното събрание, например няма обвързване министърът на околната среда и водите да рапортува за създаването и използването на политиките по климата. Моделите на най-хубавите практики подсигуряват, че националните парламенти са ангажирани, тъй като това оказва помощ да се построи надпартийно схващане и поддръжка, което оказва помощ
да се построи дълготрайна политическа воля и водачество с течение на времето. Например, при търсене в Интернет не може да се открие какъв е съставът на Съвета, защото правилника за активността му единствено показва, както и законът, представители на кои министерства, ведомства и организации могат да вземат участие.
Често дали един закон може да е мощен или слаб, зависи и от осъществяването му, и от тази позиция, законът би трябвало да дефинира ограничения за развиване на административния потенциал за осъществяването му, и за форми за включване на бизнеса и
гражданското общество в осъществяването и контрола му, разяснява в своя разбор Пламен Пеев.
Съгласно Закона за нормативните актове “Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се позволява единствено в случай че измененията са многочислени и значими.” В тази връзка би трябвало да се направи оценка на сегашния закон, само че е ясно, че дебатът още не е почнал. Важен фактор е експертната и административна подготвеност и потенциал на Министерство на околната среда и водите, както и на другите заинтригувани министерства да проведат логичен и изчерпателен спор, тъй като околната среда има потребност от работещи закони. Дебатът у нас за промени или за напълно нов закон за климата следва Политиките по справяне с изменението на климата съществуват от 30 години и в този развой България е взела участие, разяснява Георги Стефанов, съветникът на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов и дълготраен специалист и началник практиката " Енергетика и климат " на една от най-големите интернационалните неправителствени екологични организации WWF. Сърцето на Европейската зелена договорка е Законът за изменение на климата. Той е част от пакета " Fit to 55 " или " Подготвени за 55% понижаване на излъчванията на CO2 до 2030 година. България има ангажимент към Европейски Съюз не за затваряне на въглищни централи, а за понижаване на излъчванията, напомни и вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Един от най-важните финансови принадлежности за Зеления преход е Механизма за обективен преход и фондовете към него за обективен преход. Но доста значима роля има и Социалния климатичен фонд, който е нещо като фонда за Справедлив преход за въглищните райони, само че не за бизнеса, а за хората, уточни още Георги Стефанов.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ