БГНЕС: Новини от България и Света
През м. декември 2025 година сполучливо завършиха археологическите изследвания на археологическия комплекс Акве калиде – Термополис. Разкопките са финансирани от Община Бургас.
Основният стадий на изследванията се организира в интервала юли – септември и имаше за цел да разкрие североизточната част на римската и ранновизантийска баня. Работата на екипа бе продължение на започнатите през 2022 година разкопки на вътрешността на банския комплекс, като през 2025 година изследванията доближиха в южна и югозападна посока до самата турска баня и актуалните икономически постройки, оповестиха от Бургаския исторически музей.
Въпреки усложненията, свързани с високото равнище на подпочвените води, бяха реализирани извънредно съществени резултати. Продължи разкриването на тухлени подови равнища към древен и феодален басейн, открито бе оборудване за намерено течаща вода в югоизточния ъгъл на нимфеума, както и нови детайли от северното рамо на ранновизантийската баня. В тази зона бяха разкрити и детайли от средновековна черква, както и богат феодален културен слой с голям брой находки – керамика, монети, печати, костен материал. Едно от най-важните открития за 2025 година е разкриването на част от римски мраморен басейн под по-късни антични и средновековни преустройства. Археологическият сондаж откри три непокътнати стъпала от гладък мрамор, които кореспондират с отчасти изследван басейн още през 2015 година Пълното му откриване следва и е обвързвано с бъдещи благоприятни условия за унищожаване на модерни надстроявания.
Паралелно с това, в интервала октомври – началото на декември, бе осъществено и археологическо изследване на терен, обвързвано с капиталово желание на Община Бургас за създаване на външен открит басейн. Проучването удостовери съществуването на компактен феодален културен слой от XI–XIII в., подобен на открития при предходни изследвания в тази зона.
Сред находките се открояват многочислени монети, средновековни оловни печати, богата византийска художествена керамика от X–XIII в. Някои от печатите са изрично датирани в XI в. (както, сред прочее, главната част от всички печати досега), само че няколко други се отнасят към X–XI в. Между тях се открояват щемпел на патрикий Николай, различен на пълководец, а последният открит щемпел се свързва с българския държател от X в. цар Петър. Регистриран е и импорт на персийски селадон от XII в., установяван без спиране и през предходните години. Рядкост за района е монета на император Лъв VI. В обсега на един от басейните се открива огромно количество антични монети (Месамбрия и Аполония Понтика – общо монетите от двата антични града са повече от една трета от всичките), а в средновековния слой е засилено съществуването на монети на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.), само че най-много на монети от 20–30-те години на XIII в.
Проучванията още веднъж демонстрират, че комплексът Акве калиде е употребен и преустройван в продължение на епохи, като върху него са наслагвани антични, византийски, български и османски строителни стадии. Част от археологическите структури са били наранени от по-късни строителни действия и създаване на модерна инфраструктура – процеси, които отразяват комплицираната история на обекта и провокациите при съчетаването на запазване и действие на територията. | БГНЕС
