Руско-турската освободителна война и митовете за Проливите
През лятото на 1875 година настава следващото изостряне на Източния въпрос с въстанието в Босна и Херцеговина, следват Априлското въстание в България и Сръбско-турската война (1876). Събитията клонят към огромна война. Често може да се чуе, че Русия мощно се стремяла към тази борба, тъй като желала да постави ръка на Босфора и Дарданелите, с цел да управлява корабоплаването през тях. В това, най-малко тогава, няма и зрънце истина.
Наистина царска Русия се стремяла да си обезпечи достъп до Проливите по справедливи аргументи - излазът към топлите морета би ускорил икономическото развиване на цяла Южна Русия и би подобрил икономическите връзки със страните от Средиземноморието. Подписаната обаче на 13 юли 1841 година Лондонска спогодба затворила Проливите за военно мореплаване и съветският черноморски флот не можел да излезе отвън Черно море. Русия губи въздействие и авторитет.
За Русия тогава времето било напълно несгодно за водене на война най-малко заради два значими фактора. Първо, пагубните резултати от Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) стопяват финансовия и боен капацитет освен на Османската, само че и на Руската империя.
Черно море е оповестено за море, намерено за комерсиалните флоти на всички страни, закрито за военните кораби “както на крайбрежните, по този начин и на другите страни ”. Русия се отхвърля от претенциите си да пази християните в Османската империя, преотстъпвайки това право на Франция
Най-тежко страда финансовата система на империята. Заради големите военни задължения тя е принудена да печата необезпечени кредитни скъпи бумаги, което води до обезценяване на рублата. Едва през 1897 година държавното управление стабилизира обменния курс, като възприема златния стандарт.
Вторият фактор за въздържането на Русия от войната е, че резултатите от Кримската война принуждават държавното управление да стартира огромни военни и стопански промени, като първостепенно е премахването на крепостното право през 1861 година. Регулирането на икономическите връзки сред закрепостените мужици и помешчиците обаче се проточили няколко десетилетия. Държавата изплатила на помешчиците 80% от цената на земята, само че останалата сума трябвало да я платят селяните и те вземали заем от страната. Това в допълнение обременило финансовата система на империята.
За главното преустрояване на армията трябвали големи средства, които страната нямало от къде да вземе. Затова към 1877 година съветската войска е снабдена единствено с бронзови оръдия, а половината бойци са въоръжени със старите пушки " Крнка ".
Турската войска обаче е по-добре въоръжена - пехотата разполага с 334 хиляди скорострелни и далекобойни пушки " Хенри-Мартини " и " Пибоди-Мартини ". Артилерията е въоръжена със 75 и 87 мм. стоманени оръдия Круп, които също имат доста добра скорострелност и далекобойност.
Император Александър ІІ разбираемо поставя старания да отсрочи войната, само че събитията го притискат. Започва дейна дипломатическа активност, предхождаща войната.
На 26 юни/8 юли 1876 година е подписано тайното Райхщадско съглашение, в което Австро-Унгария и Русия се договарят какви територии на кои страни да бъдат дадени след края на войната. Двете страни даже се съгласяват, че на Балканите няма да бъде основана огромна славянска страна. Русия реализира съглашение с Румъния за пропускане на съветските войски през нейна територия. През декември 1876 година е свикана безрезултатната Цариградска конференция.
Османското държавно управление отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с оферти за промени в Османската империя. Великите сили разискват границите на една или повече самостоятелни български провинции в границите на Османската империя, изготвят план за автономност на Босна и на България.
Едновременно с това, Русия приготвя стратегически проект за война с Турция, чийто създател е генерал-лейтенант Николай Обручев, само че който и до момента не е огласен.
На 1/13 ноември 1876 година е основана Действаща съветска войска на Балканския полуостров. В началото на юни 1877 година съветските войски в състав от 276 000 бойци с пълководец великия княз Николай Николаевич се концентрират на левия бряг на река Дунав, като главното им ядро е в региона на Зимнич. На 12/24 април 1877 година Русия афишира война на Османската империя.
В началото на войната (12/24 април 1877 година) групировката е в състав: 100 пехотни батальона, 150 ескадрона, 472 оръдия и други До 25 юни/7 юли съставът ѝ нараства до 182 пехотни батальона, 215 ескадрона, 802 оръдия и други Вече по време на войната, през месеците септември и октомври, тя е усилена с още 100 000 офицери и бойци и 40 батареи, а през месец ноември са й придадени още 100 000 офицери и бойци.
Изводът е, че към началото на войната съветската Действаща войска не е задоволително окомплектована за бойни дейности, които да й разрешават пълноценно потребление на стратегическата изненада от форсирането на Дунав при Свищов.
Още по-интересно е оперативното построение при настъплението: Западният отряд е в състав 35 хиляди души, Предният отряд на ген. Гурко наброява 12 хиляди души, Русчушкият отряд е от 70 хиляди души, а левият фланг (срещу „ четириъгълника от замъци ” Русе-Силистра-Варна-Шумен) е затулен от два отряда с общо 20 хиляди души. Общата бройка възлиза на 137 хиляди души. Това обаче е единствено половината от съсредоточените сили на левия бряг на Дунав. Планът на ген. Обручев обаче изхожда от предпоставката, че реализирането му може да бъде реализирано в продължение на 2 – 3 месеца от 300 000 войска.
Къде са останалите сили, които съгласно проекта на Обручев посредством мощен удар би трябвало да настъпят към Цариград? Защо по-крупни сили от Действащата войска не са следвали компактно Предния отряд, на който всъщност е предоставено единствено да реализира разузнаване с пердах, само че не и да развие първичния триумф на настъплението? Затрупаният със сняг Балкан през зимата ли е най-удобен за прекосяване, като се нощува навън и от измръзване умират стотици бойци?
Във всеки случай проектът за водене на войната не наподобява напоен от увереност и неговото осъществяване с нищо не подсказва, че Русия си е сложила за цел в тази война да излезе пред Цариград и до Проливите.
Автор: Ганчо Каменарски
Наистина царска Русия се стремяла да си обезпечи достъп до Проливите по справедливи аргументи - излазът към топлите морета би ускорил икономическото развиване на цяла Южна Русия и би подобрил икономическите връзки със страните от Средиземноморието. Подписаната обаче на 13 юли 1841 година Лондонска спогодба затворила Проливите за военно мореплаване и съветският черноморски флот не можел да излезе отвън Черно море. Русия губи въздействие и авторитет.
За Русия тогава времето било напълно несгодно за водене на война най-малко заради два значими фактора. Първо, пагубните резултати от Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) стопяват финансовия и боен капацитет освен на Османската, само че и на Руската империя.
Черно море е оповестено за море, намерено за комерсиалните флоти на всички страни, закрито за военните кораби “както на крайбрежните, по този начин и на другите страни ”. Русия се отхвърля от претенциите си да пази християните в Османската империя, преотстъпвайки това право на Франция
Най-тежко страда финансовата система на империята. Заради големите военни задължения тя е принудена да печата необезпечени кредитни скъпи бумаги, което води до обезценяване на рублата. Едва през 1897 година държавното управление стабилизира обменния курс, като възприема златния стандарт.
Вторият фактор за въздържането на Русия от войната е, че резултатите от Кримската война принуждават държавното управление да стартира огромни военни и стопански промени, като първостепенно е премахването на крепостното право през 1861 година. Регулирането на икономическите връзки сред закрепостените мужици и помешчиците обаче се проточили няколко десетилетия. Държавата изплатила на помешчиците 80% от цената на земята, само че останалата сума трябвало да я платят селяните и те вземали заем от страната. Това в допълнение обременило финансовата система на империята.
За главното преустрояване на армията трябвали големи средства, които страната нямало от къде да вземе. Затова към 1877 година съветската войска е снабдена единствено с бронзови оръдия, а половината бойци са въоръжени със старите пушки " Крнка ".
Турската войска обаче е по-добре въоръжена - пехотата разполага с 334 хиляди скорострелни и далекобойни пушки " Хенри-Мартини " и " Пибоди-Мартини ". Артилерията е въоръжена със 75 и 87 мм. стоманени оръдия Круп, които също имат доста добра скорострелност и далекобойност.
Император Александър ІІ разбираемо поставя старания да отсрочи войната, само че събитията го притискат. Започва дейна дипломатическа активност, предхождаща войната.
На 26 юни/8 юли 1876 година е подписано тайното Райхщадско съглашение, в което Австро-Унгария и Русия се договарят какви територии на кои страни да бъдат дадени след края на войната. Двете страни даже се съгласяват, че на Балканите няма да бъде основана огромна славянска страна. Русия реализира съглашение с Румъния за пропускане на съветските войски през нейна територия. През декември 1876 година е свикана безрезултатната Цариградска конференция.
Османското държавно управление отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с оферти за промени в Османската империя. Великите сили разискват границите на една или повече самостоятелни български провинции в границите на Османската империя, изготвят план за автономност на Босна и на България.
Едновременно с това, Русия приготвя стратегически проект за война с Турция, чийто създател е генерал-лейтенант Николай Обручев, само че който и до момента не е огласен.
На 1/13 ноември 1876 година е основана Действаща съветска войска на Балканския полуостров. В началото на юни 1877 година съветските войски в състав от 276 000 бойци с пълководец великия княз Николай Николаевич се концентрират на левия бряг на река Дунав, като главното им ядро е в региона на Зимнич. На 12/24 април 1877 година Русия афишира война на Османската империя.
В началото на войната (12/24 април 1877 година) групировката е в състав: 100 пехотни батальона, 150 ескадрона, 472 оръдия и други До 25 юни/7 юли съставът ѝ нараства до 182 пехотни батальона, 215 ескадрона, 802 оръдия и други Вече по време на войната, през месеците септември и октомври, тя е усилена с още 100 000 офицери и бойци и 40 батареи, а през месец ноември са й придадени още 100 000 офицери и бойци.
Изводът е, че към началото на войната съветската Действаща войска не е задоволително окомплектована за бойни дейности, които да й разрешават пълноценно потребление на стратегическата изненада от форсирането на Дунав при Свищов.
Още по-интересно е оперативното построение при настъплението: Западният отряд е в състав 35 хиляди души, Предният отряд на ген. Гурко наброява 12 хиляди души, Русчушкият отряд е от 70 хиляди души, а левият фланг (срещу „ четириъгълника от замъци ” Русе-Силистра-Варна-Шумен) е затулен от два отряда с общо 20 хиляди души. Общата бройка възлиза на 137 хиляди души. Това обаче е единствено половината от съсредоточените сили на левия бряг на Дунав. Планът на ген. Обручев обаче изхожда от предпоставката, че реализирането му може да бъде реализирано в продължение на 2 – 3 месеца от 300 000 войска.
Къде са останалите сили, които съгласно проекта на Обручев посредством мощен удар би трябвало да настъпят към Цариград? Защо по-крупни сили от Действащата войска не са следвали компактно Предния отряд, на който всъщност е предоставено единствено да реализира разузнаване с пердах, само че не и да развие първичния триумф на настъплението? Затрупаният със сняг Балкан през зимата ли е най-удобен за прекосяване, като се нощува навън и от измръзване умират стотици бойци?
Във всеки случай проектът за водене на войната не наподобява напоен от увереност и неговото осъществяване с нищо не подсказва, че Русия си е сложила за цел в тази война да излезе пред Цариград и до Проливите.
Автор: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ