През живота си сме орисани да изгубим много неща –

През живота си сме орисани да изгубим доста неща – губим ключовете си, губим очилата си, губим чадъра си. Няма нищо, това не е ужасно. Страшно е, когато стартираме да губим достолепието си, мнението си. Себе си.

Загубим ли себе си, губим всичко.

Кога е допустимо да се случи?

Когато ни е боязън от рецензия и неодобрение;

когато желаеме да се харесаме на другите;

когато страдаме от липса на самочувствие и увереност;

когато ни липсва задоволително познание, с цел да отстояваме себе си.

Никой човек не е задоволително значим, с цел да загубим себе си поради него. Ако някой изиска от нас да се променим до неразбираемост, да се откажем от нещата, които обичаме, то сходни връзки са обречени на неуспех – без значение дали става дума за интимна връзка, или другарство.

Никоя цел не е задоволително значима, с цел да пренебрегнем правилата си или съвестта си. Дори да си помислим, че си коства, и да го създадем, след време ще съжаляваме, тъй като измяната към себе си е най-голямото изменничество.

Как да запазим себе си?

Когато се учим от грешките си и сме признателни за тях;

когато сме подготвени да поемем нападки и рецензия, само че сме споделили мнението си;

когато не се водим по мозъка на масата, а следваме сърцето си;

когато не се опасяваме да сме различни;

когато показваме недоволството си против неправдите.