Проф. Димитров: Три болници в България получават общо 11% от парите за болнична помощ
През миналата седмица се организира среща с министъра на опазването на здравето за договарянето на заплатите в бранша за идващия интервал. Трябва да се наблюдават три фактора: какви са заплатите в бранша, какви са предложенията и дали има средства. Това сподели проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, във връзка Колективния трудов контракт.
Димитров изясни пред Нова нюз, че са получили разбор от Министерство на здравеопазването, от който излиза наяве следното - към 50% от лечебните заведения, които са държавна благосъстоятелност, са достигнали нивото на контрактуваните в Колективния трудов контракт през 2022 година съществени заплати. Той обаче акцентира, че държавните лечебни заведения в действителност не са достигнали това равнище на възнаграждение.
„ Има няколко препъни камъка в договарянето. Единият е средствата. Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения получават 30 на 100, а 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса. При 360 договорни колегата. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе стават 75%. В седем районниздравно осигурителни каси е съсредоточен 75% от ресурса “, акцентира проф. Димитров.
Той добави, че съгласно разбора на Министерство на здравеопазването към 51% от разноските в държавните лечебни заведения са за заплати на личния състав. В общинските лечебни заведения разходът е над 80%, добави специалистът.
Димитров сподели, че в случай че страната желае в другите райони да има здравна грижа за хората, то тя би трябвало да се намеси и да субсидира със своите фондове, а не за сметка на нашите осигуровки.
„ Едни от най-големите проблеми на опазването на здравето са морално-етичните, не толкоз икономическите. Имаме тотална комерсиализация на бранша. Нарушени са тези връзки на почитание сред доктор и пациент, и сред самите лекари “, уточни още специалистът.
По негови думи 2024 година е " най-щедрата " като бюджет за НЗОК, само че има съмнения, че тя ще приключи с недостиг.
Димитров изясни пред Нова нюз, че са получили разбор от Министерство на здравеопазването, от който излиза наяве следното - към 50% от лечебните заведения, които са държавна благосъстоятелност, са достигнали нивото на контрактуваните в Колективния трудов контракт през 2022 година съществени заплати. Той обаче акцентира, че държавните лечебни заведения в действителност не са достигнали това равнище на възнаграждение.
„ Има няколко препъни камъка в договарянето. Единият е средствата. Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения получават 30 на 100, а 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса. При 360 договорни колегата. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе стават 75%. В седем районниздравно осигурителни каси е съсредоточен 75% от ресурса “, акцентира проф. Димитров.
Той добави, че съгласно разбора на Министерство на здравеопазването към 51% от разноските в държавните лечебни заведения са за заплати на личния състав. В общинските лечебни заведения разходът е над 80%, добави специалистът.
Димитров сподели, че в случай че страната желае в другите райони да има здравна грижа за хората, то тя би трябвало да се намеси и да субсидира със своите фондове, а не за сметка на нашите осигуровки.
„ Едни от най-големите проблеми на опазването на здравето са морално-етичните, не толкоз икономическите. Имаме тотална комерсиализация на бранша. Нарушени са тези връзки на почитание сред доктор и пациент, и сред самите лекари “, уточни още специалистът.
По негови думи 2024 година е " най-щедрата " като бюджет за НЗОК, само че има съмнения, че тя ще приключи с недостиг.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ