Димо Дренчев: Еврозоната не е клуб на богатите, а клуб на кредитните милионери
През миналата седмица на съвещание на Народното събрание беше разисквано предлагането на за осъществяване на референдум за опазване на българския лев . Най-голямата опозиционна мощ в българския парламент внася за повторно предлагането за осъществяване на референдум, откакто към този момент един път Народното събрание незаконно го отхвърли, след което Конституционният съд поддържа това безвластие, както и президентът, който не наложи несъгласие и не върна референдума за наново преразглеждане. Така властта наруши правото на 604 000 българи да бъдат питани с каква валута желаят да се разплащат в страната си .
“Възраждане ” е единствената политическа организация, която продължава да упорства да бъде спазено демократичното право на българите на глас с каква валута желаят да се разплащат . В резултат от връзката на представителите на “Възраждане ” с европейските институции и уточняване на това, че поредност от български държавни управления употребяват подходи, с които пробват да понижат инфлацията на 3% и на процедура да излъжат, че страната ни е подготвена за еврозоната, Европейската комисия /ЕК/ и Европейската централна банка /ЕЦБ/ излязоха с отчети. Противно на изказванията на всевъзможни политически анализатори, явно стимулирани и подтиквани от външни фактори, които приказваха, че “Възраждане ” лъже и България е подготвена за еврозоната, съгласно отчетите на Европейска комисия и ЕЦБ това не е по този начин и страната ни ще бъде подготвена едвам през 2043 година Година, посочена и във въпроса за референдум на “Възраждане ”.
Повторното разискване на референдума беше импортирано от “Възраждане ” през миналата седмица като наложителна точка в дневния ред на Народното събрание.
Дренчев, който интензивно взе участие в разискванията, сложи под въпрос изгодите от еврозоната и изрази опасенията си по отношение на финансовата непоклатимост на страната.
Миналата година „ Възраждане “ внесе над 600 000 подписа за осъществяване на референдум за опазване на българския лев . Въпреки това, предлагането беше отхвърлено от 49-ото Народно заседание. На настоящето съвещание националният представител напомни, че решението за осъществяване на референдум е значим въпрос за страната.
Дренчев акцентира, че благосъстоянието на една страна не зависи директно от съществуването на еврото, като уточни образци с Швеция и Дания , които не са част от еврозоната, само че са измежду най-богатите страни в Европейския съюз. Той дефинира като спекулации изказванията, че Хърватия е станала по-богата след приемането на еврото, отбелязвайки, че страната е имала по-високи стойности на Брутният вътрешен продукт преди да влезе в еврозоната, в сравнение с България все още.
„ Хърватия не е забогатяла поради влизането в еврозоната “, съобщи Дренчев.
По мотив на изказванията, че България ще има право да взима решения, свързани с еврото, Дренчев отхвърли това като илюзия , акцентирайки, че страната ни няма да взе участие във всички гласувания и има право на по-малко от един глас .
Той оспори изказванието, че след влизане в еврозоната лихвените проценти по заемите ще спаднат, като акцентира, че с помощта на строгата финансова дисциплинираност и валутния ръб лихвите в България през август са били по-ниски от тези в други европейски страни . Димо Дренчев означи, че заради по-консервативната икономическа политика, финансовото състояние на България е доста по-стабилно от това на еврозоната.
Народният представител от „ Възраждане “ подчертава и върху външния дълг на страната, който все още е 23%, само че се чака да нарасне до 27 % през идващите три години. В контрастност, външният дълг на Хърватия е към 60%, а в Европейския съюз има страни с дълг над 100% от Брутният вътрешен продукт, като Гърция, където този % е над 150.
„ Когато приказваме за Европейския съюз като клуб на богатите, би трябвало да споделяме истината – това е клубът на кредитните милионери “ , съобщи Дренчев.
Той прикани за деликатно обсъждане на въпроса за приемане на еврото , като се обърне внимание на опита на други страни, като Италия, където икономическите разлики сред северната и южната част на страната се задълбочават от 2000 година насам. Той също по този начин съпостави икономическите индикатори на страните от БРИКС с тези на Европейския съюз, акцентирайки, че растежът на благосъстоянието в страните от Европейски Съюз е доста по-нисък.
„ Ако приказваме за капацитет – стопански, човешки и ресурсен – БРИКС изпреварва доста Европейския съюз “ , приключи Дренчев.
Защо над 10 години прокуратурата не намира нищо против Пеевски?
