През изминалата година 22% от населението е било под прага на бедността
През миналата година 22% от популацията или 1.5 хиляди души са били под прага на бедността, която е била 351 лева Това демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ), оповестени през днешния ден.
В съпоставяне с 2017 размерът на линията на беднотия се резервира, а относителният дял на бедното население понижава с 1.4 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица. Данните сочат, че като рискът от беднотия при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Запазва се делът на бедните измежду заетите лица
През 2018 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година - 10.1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 66.2%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за лицата с главно обучение и над 4 пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 6.2%.
Най-голяма е бедността при едночленните семейства
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2018 година спрямо 2017 година се следи при семействата с двама родители и три и повече деца - с 13.8 процентни пункта (фиг. 3). Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.3%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 16.3 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете.
Близо 70% от ромите са небогати
През 2018 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%. Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (48.7%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (39.2%). По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи небогати от турската етническа група и 25.3% измежду българската етническа група.
© Национален статистически институт
Над 20% живеят в материални ограничения
През 2018 година 20.9% от популацията живее в материални ограничения. Най-голям брой лица изпитват ограничавания във връзка с заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата.
За всички етнически групи най-голям е процентът на лицата, които имат усложнения при заплащането в точния момент на разноските за жилището, като измежду ромите това са 65.1%, за турската етническа група – 33.3%, и за българската етническа група – 24.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си разрешат, в случай че желаят, едноседмична отмора отвън дома и към 63% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 30.3% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
През 2018 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност (чиито членове не са били заети през последните четири седмици живеят 331.2 хиляди лица на възраст 18 - 59 години, или 8.6% от популацията, като по отношение на 2017 година относителният им дял понижава с 1.9 процентни пункта, а делът на мъжете (9.0%) е с 0.9 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.1%). Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 34.1%, при 11.5% за турската етническа група и 5.2% за лицата от българския етнос. Данните сочат, че през 2018 година 32.8% от популацията, или 2. 3 хиляди души са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора понижава с 6.1 процентни пункта по отношение на 2017 година, повече при мъжете - с 6.4 процентни пункта, спрямо дамите - с 5.8 процентни пункта.
Над 1/4 от децата са изложени на риск от беднотия
През 2018 година 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2.6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14.9 процентни пункта. През 2018 година всяко седмо от 10 деца (70.7%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия.
Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена
отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент,
присъединяване в юношески организации и други (33.5%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и
др.) - 33.8% (фиг. 11). За всяко едно от четири деца не може да бъде обезпечено пазаруването на книги, които са подобаващи за възрастта на децата. През 2018 година 40.7% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Най-ниска е линията на беднотия в областите Пазарджик и Монтана, най-висока - в София
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана -
надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите
Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
© Национален статистически институт
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%. Линията на беднотия за 2018 година понижава по отношение на 2017 година в областите - Ловеч (с 13.8%), Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с 6.0%),
Област Габрово е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 9.4%, а с най-високо ниво е област Ловеч - 28.3%. В област Разград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете. В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
В съпоставяне с 2017 размерът на линията на беднотия се резервира, а относителният дял на бедното население понижава с 1.4 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица. Данните сочат, че като рискът от беднотия при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Запазва се делът на бедните измежду заетите лица
През 2018 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година - 10.1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 66.2%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за лицата с главно обучение и над 4 пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 6.2%.
Най-голяма е бедността при едночленните семейства
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2018 година спрямо 2017 година се следи при семействата с двама родители и три и повече деца - с 13.8 процентни пункта (фиг. 3). Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.3%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 16.3 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете.
Близо 70% от ромите са небогати
През 2018 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%. Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (48.7%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (39.2%). По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи небогати от турската етническа група и 25.3% измежду българската етническа група.
© Национален статистически институт
Над 20% живеят в материални ограничения
През 2018 година 20.9% от популацията живее в материални ограничения. Най-голям брой лица изпитват ограничавания във връзка с заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата.
За всички етнически групи най-голям е процентът на лицата, които имат усложнения при заплащането в точния момент на разноските за жилището, като измежду ромите това са 65.1%, за турската етническа група – 33.3%, и за българската етническа група – 24.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си разрешат, в случай че желаят, едноседмична отмора отвън дома и към 63% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 30.3% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
През 2018 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност (чиито членове не са били заети през последните четири седмици живеят 331.2 хиляди лица на възраст 18 - 59 години, или 8.6% от популацията, като по отношение на 2017 година относителният им дял понижава с 1.9 процентни пункта, а делът на мъжете (9.0%) е с 0.9 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.1%). Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 34.1%, при 11.5% за турската етническа група и 5.2% за лицата от българския етнос. Данните сочат, че през 2018 година 32.8% от популацията, или 2. 3 хиляди души са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора понижава с 6.1 процентни пункта по отношение на 2017 година, повече при мъжете - с 6.4 процентни пункта, спрямо дамите - с 5.8 процентни пункта.
Над 1/4 от децата са изложени на риск от беднотия
През 2018 година 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2.6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14.9 процентни пункта. През 2018 година всяко седмо от 10 деца (70.7%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия.
Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена
отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент,
присъединяване в юношески организации и други (33.5%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и
др.) - 33.8% (фиг. 11). За всяко едно от четири деца не може да бъде обезпечено пазаруването на книги, които са подобаващи за възрастта на децата. През 2018 година 40.7% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Най-ниска е линията на беднотия в областите Пазарджик и Монтана, най-висока - в София
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана -
надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите
Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
© Национален статистически институт
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%. Линията на беднотия за 2018 година понижава по отношение на 2017 година в областите - Ловеч (с 13.8%), Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с 6.0%),
Област Габрово е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 9.4%, а с най-високо ниво е област Ловеч - 28.3%. В област Разград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете. В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ