През II в. пр.н.е. един учен на име Ератостен от

През II в. пр.н.е. един академик на име Ератостен от Киренайка направил необикновено изобретение и напълно тъкмо пресметнал размера на Земята. По това време измервателните уреди са били доста примитивни от наша позиция, само че даже те са разрешавали благодарение на разсъдък и досетливост да се създадат сходни комплицирани измервания. Нека проследим по какъв начин този талант на своето време е съумял да направи толкоз значимо за света изобретение.

Как Ератостен е измерил размера на Земята

Ератостен е бил многостранен академик, а негови учители са били изтъкнатите учени от Александрийската библиотека. Именно там той е получил своите познания. По това време Александрия е един от главните научни центрове на античния свят. Този академик има доста забавни писания. Но най-много Ератостен е прочут с това, че пръв в историята е измерил по теоретичен път размера на Земята. Как е съумял да направи това? Идеята му е била гениална в своята елементарност. Той разкрил, че в град Сиена (съвременен Асуан, Египет), ситуиран почти на Тропика на Рака, слънцето е съвсем непосредствено над главата по обяд на лятното слънцестоене. В този миг лъчите проникват в дълбоките отвесни кладенци, без да основават спомагателни сенки. В Александрия, която се намирала по-на север, по същото време забитата в земята пръчка (гномон) давала забележима сянка с ъгъл към 7.12°, или 1/50 част от цялостния кръг (360°).

Илюстрация с примерната скица на измерването

Ератостен е измерил ъгъла на тази сянка, който е бил към 7,12°, т.е. към 1/50 от обиколката. Знаейки дистанцията сред Александрия и Сиена (5000 стадия по античната система за измерване), той умножил дистанцията по 50 и получил дължината на земната окръжност. Резултатът бил към 250 000 стадия или 39 060 до 40 320 километра, което е удивително покрай актуалните данни (екваториалната обиколка на Земята е 40 075 километра). Разликата идва от преобразуването на дистанцията от стадии в километри.

По-опростена илюстрация на метода

Неточности и несъгласия

Не са непокътнати точни сведения за самия Ератостен, тъй че има разлики в детайлностите. На първо място, не е известно каква тъкмо е била дължината на стадия, който е употребявал. По това време хората са употребявали както гръцки, по този начин и египетски стадии. Освен това в другите области е имало друго стандартизиране на стадиите. Дори в случай че вземем оптимално несъответствуващите данни, грешката при измерването въпреки всичко е доста дребна. Освен това той е приел, че Сиена и Александрия лежат на еднакъв меридиан, което не е напълно тъкмо.

Преките научни писания на Ератостен по тематиката не са непокътнати. За неговия способ и резултати обаче знаем с помощта на трудовете на други антични създатели, по-конкретно на Клеомед, Страбон и Плиний Старши. Тези източници разказват освен самия опит, само че и логиката на разсъжденията, което ни разрешава да реконструираме хода на опита.

Ератостен от Киренайка потвърди, че не е належащо да притежаваме модерни принадлежности, с цел да се доближим до истината. Неговите калкулации остават един от най-ярките образци за това по какъв начин античната просвета е изпреварила времето си с хиляди години.