Вторият папа Лин, който покри главите на жените
През I век след Христа, до момента в който неговите хора страдат от садистичните политики на римския император Нерон, вторият папа Лин слага като собствен главен приоритет, най-малко доколкото имаме данни, дамската коса.
За Лин (и изобщо за ранните папи) се знае малко и в действителност някои източници оспорват, че той даже e вторият папа. Тертулиан, да вземем за пример, твърди в своя „ De praescriptione “, че Св. Климент наследява Петър като втори папа. Въпреки това, множеството учени вземат решение да приема сведенията на Св. Ириней в неговата книга „ Adversus haereses “, където той написа през II в. сл. Хр: „ След като светите апостоли [Петър и Павел] слагат църквата в ред… те предадоха ръководството на епископската работа на Лин. “
На 19 юли 64 година след Христа избухва пожар, който бушува през идващите шест дни. Въпреки че степента на вредите към момента не може да се посочи, когато стихията е била дефинитивно овладяна, няколко региона на Рим са били унищожени, дружно със сърцето на Весталските Деви, Храма на Юпитер Статор и Къщата на Весталките. Излишно е да споделяме, че римският народ не е изключително благополучен и търси изкупителна жертва.
Някои по това време упрекват Нерон. Тацит написа, че „ изявите му допускат, че Нерон се стреми към славата от това да основе нова столица “ и че той изравнява по-голямата част от града, с цел да направи място за ново строителство. Тази доктрина е по-скоро тайна и в действителност не подхожда на това, което знаем през днешния ден. Но е известно, че след пожара, Нерон построява имение върху част от опожарените земи, както и хубав озеленен парк с изкуствено основано езеро и прави величествени вили и къщурки. Не е изненада, че това поражда слуха, че самият той е запалил пожара.
Нерон
За да разсее обвиняванията, Нерон обществено декларира, че новосформираната религиозна фракция, Християните, в действителност подпалва пожара. За да накаже тези ужасни палежи, Нерон ги хвърля на лъвовете, разпъва ги на кръст, облича ги в скотски кожи и по-късно ги пускал да тичат и ги ловувал като същински животни. И още: насъсква кучета против тях и ги употребявал като човешки факли, с цел да озаряват градинските му партита… Очарователен човек.
Някъде по това време Лин заема папския трон. В Либерийския азбучник се показва, че той е на позицията от 56 до 67 година сл. Хр., до момента в който Католическата енциклопедия споделя, че интервалът е 67-76 година сл. Хр. Какъвто и да е казусът, става въпрос, че той управлява църквата, до момента в който на неговите хора се вършат гореизброените ужасни неща.
Първоначалният декрет на Лин не е оживял до наши дни, което кара някои да настояват, че той не е първият папа, издал възбраната против това дами да вървят гологлави. Други считат, че Лин е бил източникът на тази значима политика, която през днешния ден можем да забележим в първото писмо на Свети Павел до Коринтяните:
…
И по този начин, какво се е случва със Свети Лин? Наред с доста други християни от неговата ера, наподобява, че е бил погубен страдалчески на 23 септември, евентуално през 76 година сл. Хр. Обаче, както с съвсем всичко, което се отнася до християните от този интервал, даже мъченическата гибел на Лин е обект на разногласия. Докато Римският канон го слага като ранен страдалец на първобитната черква, дружно с папа Св. Климент I и папа Св. Анаклет, други историци означават, че няма директно доказателство за това.
Независимо от това, пробата на времето потвърди, че указът дамите да си закриват главите на Лин става известен. Всъщност още през 1917 година (докато цяла Европа взе участие във Великата война) католическите водачи издават обновен Кодекс на каноничното право, който инструктира, че мъжете би трябвало да са с непокрита глава по време на молитва, само че дамите трабва да покриват главите си, когато се молят.
