Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден
През горещия юли на 2007 година за едно денонощие киното се разделя с двама от най-големите си създатели. На 30 юли сутринта умира шведския господ на киното и театъра Ингмар Бергман, а късно през нощта на същия ден си отива от този свят на 94-годишна възраст и италианският режисьор и сценарист Микеланджело Антониони.
Признат за един от най-талантливите кинотворци в актуалната история, Антониони е именуван „ татко на отчуждението и скептицизма във филмите ”. Кариерата му в киното продължава 60 години и през 1995 година получава „ Оскар " за изцяло творчество. Филмите му – общо 25 на брой, рядко уцелват усета на всеобщата аудитория, която ги намира за прекомерно странни и претенциозни. Но с „ Приключението ”, „ Фотоувеличението ”, „ Отвъд облаците ” и „ Забриски пойнт ” той се трансформира в идол на доста кинотворци.
Мартин Скорсезе назовава Антониони „ стихотворец с камера ”, а преди да му връчи премията „ Оскар " за изцяло творчество Джак Никълсън декларира: „ В празните и тихи пространства на света той откри метафори, които да осветят тъмните кътчета на душите ни, а в тях откри странна и ужасна хубост – мрачна, елегантна, енигматична, натрапчива. ” (През 1974 година режисьорът снима „ Професия: кореспондент ”, в който основната роля се извършва от Джак Никълсън. Филмът е психо-криминале и споделя за кореспондент, който се пробва да смени идентичността си, взимайки името на труп. След края на фотосите Антониони се отдръпва от киното за 5 години.)
Антониони споделя „ Действителността се трансформира толкоз бързо, че в случай че не се заемеш с някоя тематика, незабавно изниква друга. Единственото нещо, което би трябвало да правиш, е да държиш очите си необятно отворени – всичко е изпълнено със значение, всичко плаче да бъде разказано, пресъздадено. Затова няма съответен филм, който бих желал да направя – има по един за всяка обособена тематика, която доловя. Вълнувам се от тези тематики денонощно. ”
Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални кино лентата за киното и малкия екран, множеството от тях по собствен личен сюжет. Той е режисьор и на над 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи постоянно, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс декор Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са снимани измежду пейзажа на Швеция, а централни тематики в тях са гибелта, заболяването, измяната и лудостта.
Бергман твори в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 година кариерата му е съществено застрашена вследствие на скалъпени престъпни обвинявания и следствия за укриване на налози. Разгневен, режисьорът стопира всички настоящи планове, затваря студия, и отива в самоналожено заточение в Германия.
През 1982 година Бергман краткотрайно се връща в родината си, с цел да режисира „ Фани и Александър “ („ Fanny och Alexander “). Той афишира, че това е последният му филм и че счита да се концентрира върху театъра. Последната му театрална режисура е на „ Дивата патица “ на Хенрик Ибсен в Кралския трагичен спектакъл в Стокхолм през 2002 година.
Бергман е женен пет пъти и има общо 9 деца от съпругите си и от Лив Улмън. Сред непреходните му филми, останали в историята на киното, са „ Сцени от един фамилен живот ", „ Есенна соната ", „ От живота на марионетките ", „ Часът на вълка ", „ Зимна светлина ", „ Усмивки от една лятна нощ ".
Признат за един от най-талантливите кинотворци в актуалната история, Антониони е именуван „ татко на отчуждението и скептицизма във филмите ”. Кариерата му в киното продължава 60 години и през 1995 година получава „ Оскар " за изцяло творчество. Филмите му – общо 25 на брой, рядко уцелват усета на всеобщата аудитория, която ги намира за прекомерно странни и претенциозни. Но с „ Приключението ”, „ Фотоувеличението ”, „ Отвъд облаците ” и „ Забриски пойнт ” той се трансформира в идол на доста кинотворци.
Мартин Скорсезе назовава Антониони „ стихотворец с камера ”, а преди да му връчи премията „ Оскар " за изцяло творчество Джак Никълсън декларира: „ В празните и тихи пространства на света той откри метафори, които да осветят тъмните кътчета на душите ни, а в тях откри странна и ужасна хубост – мрачна, елегантна, енигматична, натрапчива. ” (През 1974 година режисьорът снима „ Професия: кореспондент ”, в който основната роля се извършва от Джак Никълсън. Филмът е психо-криминале и споделя за кореспондент, който се пробва да смени идентичността си, взимайки името на труп. След края на фотосите Антониони се отдръпва от киното за 5 години.)
Антониони споделя „ Действителността се трансформира толкоз бързо, че в случай че не се заемеш с някоя тематика, незабавно изниква друга. Единственото нещо, което би трябвало да правиш, е да държиш очите си необятно отворени – всичко е изпълнено със значение, всичко плаче да бъде разказано, пресъздадено. Затова няма съответен филм, който бих желал да направя – има по един за всяка обособена тематика, която доловя. Вълнувам се от тези тематики денонощно. ”
Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални кино лентата за киното и малкия екран, множеството от тях по собствен личен сюжет. Той е режисьор и на над 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи постоянно, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс декор Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са снимани измежду пейзажа на Швеция, а централни тематики в тях са гибелта, заболяването, измяната и лудостта.
Бергман твори в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 година кариерата му е съществено застрашена вследствие на скалъпени престъпни обвинявания и следствия за укриване на налози. Разгневен, режисьорът стопира всички настоящи планове, затваря студия, и отива в самоналожено заточение в Германия.
През 1982 година Бергман краткотрайно се връща в родината си, с цел да режисира „ Фани и Александър “ („ Fanny och Alexander “). Той афишира, че това е последният му филм и че счита да се концентрира върху театъра. Последната му театрална режисура е на „ Дивата патица “ на Хенрик Ибсен в Кралския трагичен спектакъл в Стокхолм през 2002 година.
Бергман е женен пет пъти и има общо 9 деца от съпругите си и от Лив Улмън. Сред непреходните му филми, останали в историята на киното, са „ Сцени от един фамилен живот ", „ Есенна соната ", „ От живота на марионетките ", „ Часът на вълка ", „ Зимна светлина ", „ Усмивки от една лятна нощ ".
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ