През годините той винаги е съумявал да свири по най-тънката

През годините той постоянно е съумявал да свири по най-тънката струна в душата на своята аудитория. И постоянно е успявал да изведе от нея положително – без значение дали става въпрос за усет към музиката или за чисто човешки добродетели. През годините това не утихва, а става още по-силно, въздействащо, само че и някак притихнало измежду нотите и тяхната магия в залата.

За него като че ли няма рецесии и пандемии, няма митинги и разнобои. Светът го вълнува, само че все пак, Васко Василев съумява да резервира себе си и цветовете на личната си душевна хубост.

Безупречен на сцената и гонещ най-високата летва на виртуозността – подобен бе и на 20 октомври в зала 1 на НДК. Събитие, чиито звук напълно непреднамерено бе заложен от едно стихотворение на Джон Хенри Маккей (1864-1933). То бе прочетено от пронизващия глас на Цветана Манева във видео, прожектирано на голям екран зад оркестъра.

„...ще се спуснем безшумно, леко, постепенно, ще се гледаме в очите, ще мълчим, до момента в който щастието в нас... “ – и по-натам поезията на думите няма значение, тъй като всичко е музика... Щраус, Масне, Бизе, Чайковски, Сарасете, Сен-Санс, Брамс, Виторио Монти и по-малко познатият Кристиан Синдинг.

Със седемнадесет разнообразни по своята пристрастеност осъществявания, Васко Василев сякаш се опита, за следващ път, да съобщи своя урок от другари към другари. И този път не липсваше еуфорията, с която и публиката, и актьорът могат да летят – той от град на град, а тя – от концерт на концерт, с безметежната убеденост, че това е следващата им среща. Но този път чувството май бе за взаимна споделеност и наслада от всеки момент и минута.

След следващи овации Васко сподели: „ Още една ария, че след това ще ни би трябвало документ “, с неизменимата си усмивка и мигане към новите ограничения по отношение на „ сигурността “ в бранша на културата.

В един миг всички музиканти захвърлиха лъковете, само че не като митинг против нещо, а поради „ Пицикато полка “ на Йохан Щраус-син. Изпълнение, което бе самобитна въведения към цялостното възпламеняване на настроението в целия театър.

Концертите на Васко Василев не престават, само че следващата година. Първият от тях е на 30 юни във Варна, следват Бургас – на 2 юли, и още веднъж София – на 5 юли. Събитието в столицата е навън, на стадион „ Юнак “.