Той съсипва екипи и забавя прогреса
През годините съм обучавал доста водачи и персонално съм ставал очевидец на някои в действителност контрапродуктивни способи на държание.
От водачи, които не осъзнават какъв брой значими са противоположна връзка и разнообразни гледни точки при вземането на решения, до такива, които излъчват харизма и убеденост, само че не и най-малко малко примирение.
Има една характерна линия, която надминава всички останали отрицателни характерности. Виждал съм по какъв начин тя скапва екипи, унищожава съдействието и забавя напредъка. Нещото, за което приказвам, е перфекционизмът.
Перфекционизмът е видът държание, което постепенно и безмълвно отравя отношенията сред членовете на един екип. Той се демонстрира под формата на самоунищожаващи модели на мислене и деяние, които не могат да бъдат спрени, в случай че човек не се вгледа в последствията от тях и не поеме отговорност за личните си неточности.
За да се справите с перфекционизмът, би трябвало първо да разберете какво тъкмо съставлява той. Това са 7 черти, присъщи за перфекционистите.
1. Не могат да се оправят с неуспеха.
Перфекционистите постоянно си слагат цели и стандарти, които са нереалистично високи. Когато не могат да бъдат най-добрите(според личните си недостижими очаквания), те могат просто да се откажат от завършването на значима задача. Ако техен сътрудник се оправя по-добре от тях, те имат възприятието, че са се провалили. Това поверие ги слага в прочувствена дупка, от която мъчно се излиза.
2. Не поемат опасности.
Перфекционистът отхвърля да поема опасности при осъществяването на задания и разрешаването на проблеми, тъй като в случай че го направи, няма гаранция, че крайният резултат ще тъкмо подобен, какъвто си го е представял. Лидерите, които се придържат единствено към познати и сигурни задания, основават среда, в която нововъведенията и изобретателното мислене са неща, които би трябвало да бъдат избягвани.
3. Интересуват се единствено от крайните резултати.
Перфекционистите не изпитват наслаждение от научаването и опитването на нови неща, от съдействието с хората и вземането под внимание на разнообразни гледни точки. Те имат вяра, че в случай че признаят минусите си и одобряват непознато мнение за вярно, другите хора от екипа ще ги одобряват за некомпетентни и ще отхвърлят техните бъдещи оферти. Това от своя страна ги кара да се концентрират единствено върху крайният резултат, без да се интересуват от метода, по който той е реализиран.
4. Не могат да делегират.
За перфекционистите е извънредно мъчно да делегират задания, тъй като те имат вяра, че другите хора няма да се оправят с тях толкоз добре, колкото самите те.
5. Обичат да отсрочват.
Непрекъснатото предпочитание на перфекционистите да реализират съвършенство във всяко едно отношение ги кара да замръзват и да страдат от по този начин наречената „ аналитична парализа “, която не им разрешава да завършат своите задания. Това положение се утежнява още повече, в случай че формата на перфекционизъм е стимулирана от обществено одобрение(страх от неодобрението на другите).
6. Трудно контактуват с останалите.
Професор Брене Браун, която е посветила кариерата си на изследване на човешката същина, споделя, че перфекционизмът е ризница, която носим, с цел да се предпазим от прочувствено пострадване, само че в множеството случаи, този щит ни пречи да създадем същински връзки с другите.
„ Перфекционизмът е унищожителен метод на мислене, който ни кара да имаме вяра, че в случай че наподобявам съвършено, работим съвършено и живеем съвършено, може да избегнем ли да сведем до най-малко рецензиите, подигравките и обвиняванията, които хората насочат против нас. “, споделя Браун.
7. Виждат всичко в черно и бяло.
Перфекционистите са склонни да мислят в крайности. Те се хвърлят в нов план или задача, само в случаите, когато знаят, че има добър късмет да съумеят. Ако съществува действителна заплаха от неуспех, те няма даже да обмислят опцията. Те имат вяра в правилото „ всичко или нищо “. Когато перфекционистът си сложи задача, той е подготвен да прегази всичко по пътя си(включително и хора) и няма да се спре пред нищо, преди да реализира задачата си.
Марсел Шуантес , създател на Leadership From the Core, за Inc.com
От водачи, които не осъзнават какъв брой значими са противоположна връзка и разнообразни гледни точки при вземането на решения, до такива, които излъчват харизма и убеденост, само че не и най-малко малко примирение.
Има една характерна линия, която надминава всички останали отрицателни характерности. Виждал съм по какъв начин тя скапва екипи, унищожава съдействието и забавя напредъка. Нещото, за което приказвам, е перфекционизмът.
Перфекционизмът е видът държание, което постепенно и безмълвно отравя отношенията сред членовете на един екип. Той се демонстрира под формата на самоунищожаващи модели на мислене и деяние, които не могат да бъдат спрени, в случай че човек не се вгледа в последствията от тях и не поеме отговорност за личните си неточности.
За да се справите с перфекционизмът, би трябвало първо да разберете какво тъкмо съставлява той. Това са 7 черти, присъщи за перфекционистите.
1. Не могат да се оправят с неуспеха.
Перфекционистите постоянно си слагат цели и стандарти, които са нереалистично високи. Когато не могат да бъдат най-добрите(според личните си недостижими очаквания), те могат просто да се откажат от завършването на значима задача. Ако техен сътрудник се оправя по-добре от тях, те имат възприятието, че са се провалили. Това поверие ги слага в прочувствена дупка, от която мъчно се излиза.
2. Не поемат опасности.
Перфекционистът отхвърля да поема опасности при осъществяването на задания и разрешаването на проблеми, тъй като в случай че го направи, няма гаранция, че крайният резултат ще тъкмо подобен, какъвто си го е представял. Лидерите, които се придържат единствено към познати и сигурни задания, основават среда, в която нововъведенията и изобретателното мислене са неща, които би трябвало да бъдат избягвани.
3. Интересуват се единствено от крайните резултати.
Перфекционистите не изпитват наслаждение от научаването и опитването на нови неща, от съдействието с хората и вземането под внимание на разнообразни гледни точки. Те имат вяра, че в случай че признаят минусите си и одобряват непознато мнение за вярно, другите хора от екипа ще ги одобряват за некомпетентни и ще отхвърлят техните бъдещи оферти. Това от своя страна ги кара да се концентрират единствено върху крайният резултат, без да се интересуват от метода, по който той е реализиран.
4. Не могат да делегират.
За перфекционистите е извънредно мъчно да делегират задания, тъй като те имат вяра, че другите хора няма да се оправят с тях толкоз добре, колкото самите те.
5. Обичат да отсрочват.
Непрекъснатото предпочитание на перфекционистите да реализират съвършенство във всяко едно отношение ги кара да замръзват и да страдат от по този начин наречената „ аналитична парализа “, която не им разрешава да завършат своите задания. Това положение се утежнява още повече, в случай че формата на перфекционизъм е стимулирана от обществено одобрение(страх от неодобрението на другите).
6. Трудно контактуват с останалите.
Професор Брене Браун, която е посветила кариерата си на изследване на човешката същина, споделя, че перфекционизмът е ризница, която носим, с цел да се предпазим от прочувствено пострадване, само че в множеството случаи, този щит ни пречи да създадем същински връзки с другите.
„ Перфекционизмът е унищожителен метод на мислене, който ни кара да имаме вяра, че в случай че наподобявам съвършено, работим съвършено и живеем съвършено, може да избегнем ли да сведем до най-малко рецензиите, подигравките и обвиняванията, които хората насочат против нас. “, споделя Браун.
7. Виждат всичко в черно и бяло.
Перфекционистите са склонни да мислят в крайности. Те се хвърлят в нов план или задача, само в случаите, когато знаят, че има добър късмет да съумеят. Ако съществува действителна заплаха от неуспех, те няма даже да обмислят опцията. Те имат вяра в правилото „ всичко или нищо “. Когато перфекционистът си сложи задача, той е подготвен да прегази всичко по пътя си(включително и хора) и няма да се спре пред нищо, преди да реализира задачата си.
Марсел Шуантес , създател на Leadership From the Core, за Inc.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ