“През годините много често са ме обвинявали и са ми

“През годините доста постоянно са ме упреквали и са ми подсказвали, с положителни планове евентуално, че имам доста огромно его. Това е една от аргументите да кръстя тази галерия, тъй като в последните години се пробвах да си показва - какво пък може да се случи без его. Може ли в изкуството въобще да се случи нещо без его? ”. Така изясни повода за решението си да кръсти фотографската си изложбаГергана Змийчарова.

“Егото е оная част от нашата същина, която ни оказва помощ да оцелеем в връзката с другите. Проблемите с него идват от там, че то не може да вижда в бъдещето, а помни единствено предишното ”, даде Змийчарова като определение за егото, което тя счита за уместно.

“Опитвам се да си го обясня по този начин - пробвайки се да ни оказва помощ [егото], то от време на време ни пречи да създадем верните ходове. Кара ни да сме прекомерно самоотбранителни, което доста постоянно се трансформира в нахлуване Така че там някъде, съгласно мен, идват проблемите с егото - когато прекалено много му се доверяваме. Затова се пробвам да си показва, че егото е като някакводуховно животинче, което би трябвало да се научим от време на време да му споделяме “стой в този момент ти тук, пък аз ще продължа нататък ”, без да се опитваме да го унищожим. ”

“Мисля, си че тъкмо тези, наши егота, би трябвало някъде да се срещнат. Мисля си, че ние в действителност не сме чак толкоз разнообразни и че, в случай че ги нахъсваме едни против други, може да стане неприятно, само че в случай че се опитаме да ги сприятелим, може да е по-добре. Всъщност, моята галерия е някакъв подобен опит. Да разкрия ония неща вътре в мен, които си мисля, че ги има във всеки от нас и да ги срещна с вашите ”, изясни Змийчарова за нейната интерпретация на егото в изложбата й и за какво то е толкоз ярко в нея.