6 май и 9 май – между историята и идеологията: Защо забравихме Де...
През годините армията се трансформира в един от стожерите на националната самостоятелност. Победите при Сливница (1885), присъединяване в Балканските войни и Първата международна война утвърждават ролята ѝ в одобряването на българската държавност. 6 май – Гергьовден – става ден на воинската героизъм, символизиран с ордена „ За смелост “ (учреден през 1880 г.).
Подмяна на паметта след 1944 година
След 9 септември 1944 година, с идването на комунистическия режим, стартира радикална смяна в историческия роман. Новата власт отстранява обичайните празници, в това число 6 май, и слага на тяхно място нови дати и герои. Централно място заема 9 май – Денят на успеха над фашизма, възприеман като знак на руското избавление и началото на „ новата епоха “.
Пропагандата по времето на Народна република България възпитава генерации в култа към Съветската войска и героите на комунистическата опозиция. Паметта за Шипка, за Сливница, за героите от Балканските войни избледнява под напора на новата митология – тази на червеноармееца, на партизанина, на „ освободителя от Запада “.
В този нов роман българският боец губи централното си място. От уважаван воин, бранител на отечеството, той се трансформира в статист в история, написана в Москва. 9 май стартира да се празнува с паради, лозунги и всенародни тържества, до момента в който 6 май изчезва от формалния календар.
Възраждането на 6 май – връщане на историческата истина
След измененията от 1989 година България стартира сложен, само че нужен развой на възобновяване на историческата истина. През 1993 година 6 май е публично възобновен като Ден на храбростта и празник на Българската войска. Отново стартират да се организират военни паради, да се освещават флагове, да се почитат същинските български военни обичаи.
И въпреки всичко, десетилетията на идеологическа замяна не отминават безследно. За доста българи 9 май към момента провокира по-силна прочувствена реакция, в сравнение с денят, отдаден на личната ни войска. Това е резултат не на персонален избор, а на дългогодишна систематична агитация.
Коя история помним?
Днес разделянето сред 6 и 9 май не е просто въпрос на дати. Това е въпрос на национално съзнание и историческа зрялост.
Помним ли българските победи, героите ни, тези, които са умирали с думите „ За България “? Или помним единствено това, което са ни споделили да помним?
6 май е повече от празник – той е увещание, че сме имали, имаме и ще имаме войска, която заслужава да бъде почитана не по заповед, а от сърце.
Нека помним 6 май по този начин, както помнят свободните нации – с почитание към своите воини, към своята история и с религия в личната си страна.
ФрогНюз
Подмяна на паметта след 1944 година
След 9 септември 1944 година, с идването на комунистическия режим, стартира радикална смяна в историческия роман. Новата власт отстранява обичайните празници, в това число 6 май, и слага на тяхно място нови дати и герои. Централно място заема 9 май – Денят на успеха над фашизма, възприеман като знак на руското избавление и началото на „ новата епоха “.
Пропагандата по времето на Народна република България възпитава генерации в култа към Съветската войска и героите на комунистическата опозиция. Паметта за Шипка, за Сливница, за героите от Балканските войни избледнява под напора на новата митология – тази на червеноармееца, на партизанина, на „ освободителя от Запада “.
В този нов роман българският боец губи централното си място. От уважаван воин, бранител на отечеството, той се трансформира в статист в история, написана в Москва. 9 май стартира да се празнува с паради, лозунги и всенародни тържества, до момента в който 6 май изчезва от формалния календар.
Възраждането на 6 май – връщане на историческата истина
След измененията от 1989 година България стартира сложен, само че нужен развой на възобновяване на историческата истина. През 1993 година 6 май е публично възобновен като Ден на храбростта и празник на Българската войска. Отново стартират да се организират военни паради, да се освещават флагове, да се почитат същинските български военни обичаи.
И въпреки всичко, десетилетията на идеологическа замяна не отминават безследно. За доста българи 9 май към момента провокира по-силна прочувствена реакция, в сравнение с денят, отдаден на личната ни войска. Това е резултат не на персонален избор, а на дългогодишна систематична агитация.
Коя история помним?
Днес разделянето сред 6 и 9 май не е просто въпрос на дати. Това е въпрос на национално съзнание и историческа зрялост.
Помним ли българските победи, героите ни, тези, които са умирали с думите „ За България “? Или помним единствено това, което са ни споделили да помним?
6 май е повече от празник – той е увещание, че сме имали, имаме и ще имаме войска, която заслужава да бъде почитана не по заповед, а от сърце.
Нека помним 6 май по този начин, както помнят свободните нации – с почитание към своите воини, към своята история и с религия в личната си страна.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ