През есента на 1987-а в Курва норд“ на Стадио Олимпико“

През есента на 1987-а в „ Курва норд “ на „ Стадио Олимпико “ за първи път се появява знамето Irriducibili, с цел да оповести на света на ултрасите, че се е родила формация, която в продължение на повече от три десетилетия постанова стандартите по италианските игрища. Повечето от момчетата са потомствени лациали на по 20-25 години и помнят първата купа на обичания си Лацио. През сезон 1973/74, водени от треньора Томазо Маестрели, „ орлите “ изпреварват Ювентус с две точки в крайното класиране и подвигат Скудетото.

Лациалите от началото на 70-те са сплав от непримирими бойци и импровизатори, измежду които се открояват голмайсторът Джорджо Киналия, капитанът Джузепе Уилсън, Марио Фрусталупи, Ренцо Гарласкели и, несъмнено, Лучано Ре Чекони. Наричан Русия ангел, той е неуморен отбранителен полузащитник, който пленява тифозите със своята безрезервност, експедитивност и схващане на играта. В съблекалнята пък е любим на съотборниците си поради неповторимото си възприятие за комизъм.
И най-тежките тренировки и лагери минават като ария с облик като Ре Чекони, който в името на всеобщата веселба, е подготвен на всевъзможни дивотии.

Роден в покрайнините на Милано през 1948-а, Ре Чекони е от фермерско семейство. Като младеж играе в Про Патриа, като в родния си клуб прави и дебюта си при мъжете преди да навърши 18. През 1969-а отива във Фоджа, с който три години по-късно печели промоция в елита и е притеглен от Лацио. Трансферът е по гледище на Маестрели, с който работят дружно във Фоджа и който е назначен за нов ментор на римляните. Още в първия им сезон в столицата „ орлите “ приключват трети – единствено на точка от втория, Милан, и на две зад първенеца Ювентус. Лацио до края е в борбата за Скудетото, само че в последния кръг отстъпва на Наполи с 0:1 като посетител и изпуска купата.

Невероятният успех трансформира играчите на Маестрели в големи звезди. Но времената са смутни, а някои от звездите на „ орлите “ имат своите секрети отвън футбола. Няколко индивида от лациалите са членове на крайнодесни организации и идват въоръжени даже на подготовка. Постепенно съблекалнята се разцепва на лагери и макар че Ре Чекони е един от тарторите и обединителните фигури, не е в положение да сплоти тима.

Развалената атмосфера в Лацио обаче не скапва непрекъснато приповдигнатото му въодушевление и като своеволен малчуган продължава да измисля нелепост след нелепост. За да се стигне до фаталната…

Вечерта на 18 януари 1977-а. Лучано е със съотборника си Пиетро Гедин и още един техен другар. Комбинацията Ре Чекони-Гедин по принцип е гаранция за неприятности и случката от мразовитата януарска вечер не прави изключение. Тримата се запътват към бижутерски магазин, който е благосъстоятелност на Бруно Табакини. Карат спътника си да влезе пръв, а те остават зад него. Когато приятелят им отваря вратата и влиза, двамата лациали нахълтват зад него с крясъци: „ Горе ръцете! Това е грабеж! “, скрили главите си под своите якета.

Намерението им е шегата да е от тези, за които да се написа по вестниците, само че сметката им излиза крива. Само няколко седмици по-рано магазинът на Табакини е обран от римска тайфа и този път търговецът е квалифициран. Докато футболистите се усетят, вади пушка и я насочва към тях. Гедин реагира бързо и подвига ръцете си, само че Ре Чекони прави още няколко крачки напред. Собственикът, който живее в параноя поради сполетялото го неотдавна злощастие, стреля отблизо разстояние в гърдите на звездата. Пристига кола за спешна помощ, която го откарва към най-близката болница, само че по-малко от половин час след случая, халфът е към този момент мъртъв. „ Шега е, смешка е… “, шептял Лучано в последните си минути живот.

Табакини е задържан за няколко дни, само че не му повдигат обвиняване, защото проверяващите органи са безапелационни, че е работил при самоотбрана.

Едва навършил 28, футболистът оставя жена и две дребни деца, а на погребението му се стичат хиляди. Ако питате по-старите лациали, измежду множеството е имало и доста фенове на Рома, само че това не трансформира обстоятелството, че Русия ангел угасва по безразсъден и безразсъден метод.

Гедин играе още 8 сезона след нещастието, след което става треньор. Наскоро навърши 67 и към този момент няма нищо общо с жизнерадостния млад мъж от 70-те на предишния век. И е от тези, които се усмихват рядко, тъй като малко на брой знаят по-добре от него, че животът не е смешка работа.

От съдбовния случай изминаха повече от 43 години. Русият ангел от дълго време си потегли от този свят. Легендарната формация Irriducibili също към този момент я няма. Но „ Курва норд “ в никакъв случай не ще ги не помни.