21 октомври: Битката при Кърджали, освободила Родопите
През есента на 1912 година Балканите са на прага на огромно тестване. Четири християнски страни — България, Сърбия, Гърция и Черна гора — се сплотяват против Османската империя, чиято власт над балканските нации към този момент е съществено разтърсена. Целта на Балканския съюз е да освободи останалите към момента под османско господство земи и да постави завършек на вековната турска доминация в района.
България, като най-силната военна мощ на Балканите по това време, поема главната тежест на войната .
Нейните армии би трябвало да настъпят към Тракия и Родопите, с цел да освободят земите, обитаеми най-вече с българи. Именно в този подтекст се разпростира борбата при Кърджали — една от първите победи в Първата балканска война, която има освен военно, само че и надълбоко национално значение.
След оповестяването на войната на 5 октомври (ст. стил) / 18 октомври (н. стил) 1912 година, Родопският отряд под командването на военачалник Никола Иванов получава заповед да настъпи към Кърджали и да отбрани южното крило на българската войска. Това е стратегически значим пункт — в случай че османците задържат Кърджали, те могат да ударят в тила българските войски, настъпващи към Лозенград и Одрин.
Командването на настъплението е поверено на полковник Васил Делов, воин от Сръбско-българската война и един от най-способните български офицери. Той повежда Кърджалийския отряд, формиран от елементи на Хасковския и Пловдивския гарнизон, към града, който е защитаван от многочислени османски сили.
Битката
Сражението стартира на 21 октомври 1912 година (8 октомври по остарял стил). Османците, подкрепени от артилерия и добре укрепени позиции по близките хълмове, се пробват да задържат настъплението на българите. Въпреки сложния планински терен и мощния отпор, българските бойци настъпват с увереност и неустрашимост.
Полковник Делов провежда своите елементи в няколко настъпателни линии, употребявайки ловко терена и прикривайки придвижването на бойците. Артилерията открива прецизен огън по османските позиции, а пехотата напредва под куршумен дъжд. До обяд боевете са яростни, само че последователно османската защита стартира да се пропуква.
Към края на деня българите щурмуват Кърджали и след упорита битка влизат победоносно в града. Османските войски се отдръпват в суматоха на юг, към Гюмюрджина (дн. Комотини).
Освобождението на Кърджали
Победата е цялостна и решителна. На 21 октомври 1912 година Кърджали и Източните Родопи са дефинитивно присъединени към Царство България. За пръв път след Освобождението от 1878 година тези земи, където живеят хиляди българи, още веднъж стават част от българската страна.
Новината за успеха провокира тържествуване в цялата страна. Камбаните на църквите в Пловдив и София бият тържествено, а вестниците излизат с горди заглавия: „ Кърджали е български! Нашите войски освободиха Родопите! “
За локалното население този ден е ден на възобновление — след десетилетия на непознато господство, хората посрещат бойците с цветя, сълзи и самун.
Битката при Кърджали има голямо военно и политическо значение.
Тя обезпечава левия фланг на българската войска и предотвратява опцията османците да извършат контранастъпление в тила.Победата укрепва морала на българската армия, която в идващите дни ще реализира още по-големи триумфи при Лозенград и Люлебургаз.От стратегическа позиция, борбата подсигурява властта на България над Родопите, които и до през днешния ден остават неделима част от страната.
Трагедията в Аберван
На 21 октомври 1966 година, дребното уелско миньорско населено място Аберван се разсънва като всеки различен петъчен ден. Децата се подготвят за учебно заведение, родителите им потеглят към работа в мините, а в долината се носи аромат на дъжд и въглища. Никой не подозира, че след няколко минути селото ще бъде застигнато от една от най-ужасяващите индустриални произшествия в историята на Англия.
В 9:15 ч. сутринта голяма маса от над 150 000 кубически метра канара, тиня и въглищен шлам се откъсва от насип №7 — един от отпадъчните хълмове на локалната въглищна мина „ Merthyr Vale “. След дни на проливни дъждове, насипът, построен върху натурален водоизвор, се е трансформирал в нестабилна, напоена с вода маса. Само за секунди той се срутва и се спуска по ската към селото със скоростта на лавина.
Потокът от черна тиня връхлита първо жилищни къщи, а по-късно селското учебно заведение „ Pantglas Junior School “, където таман е почнал първият образователен час. Повечето деца са били на чиновете си, когато черната стена от кал и камъни разрушава стените и залива класните стаи. За по-малко от пет минути постройката е изцяло заровена.
В резултат на злополуката умират 144 души, от които 116 са деца на възраст сред 7 и 10 години. Повечето фамилии губят повече от едно дете. Цялото село е обгърнато в тишина и смут — хората стартират обезверено да копаят с ръце, лопати и каквото намерят, с цел да извадят децата отдолу под калта. Мнозина спасители чуват гласове под руините, само че без тежка техника и време шансът за оцеляване е незабележим. До обяд, очакванията към този момент са съвсем изчезнали.
Причини и отговорност
Разследването по-късно открива, че нещастието е напълно предотвратима. Националният съвет по въгледобив (National Coal Board, NCB) е бил предупреждаван неведнъж за заплахата от насипите, които са били построени върху неустойчив, водоносен терен. Жителите на Аберван са алармирали за свличания и течове години преди злополуката. Въпреки това, предизвестията са били пренебрегнати.
Официалното разследване от 1967 година назовава случилото се „ покруса, подбудена от сляпа немарливост “. Въпреки ясните доказателства за виновност, нито един от виновните чиновници на NCB не е измамен под наказателна отговорност. Това оставя горчиво възприятие на неправда в сърцата на оживелите и на фамилиите на жертвите.
Новината за злополуката шокира цялото Обединено кралство. Вълна от състрадание и поддръжка залива Аберван — идват доброволци, избавителни екипи, дарения от всички краища на страната. В рамките на няколко дни се основава фонд за подкрепяне на жертвите, в който хора от целия свят подаряват пари.
Въпреки това, реакцията на държавните институции е мудна и тромава. Мнозина поданици по-късно споделят, че се чувствали „ забравени и изоставени “ от управляващите в първите дни след бедствието.
Реакцията на кралското семейство
Кралица Елизабет II и принц Филип са надълбоко разтърсени от случилото се. Принц Филип посещава Аберван още на идващия ден, с цел да изрази съболезнования и да се срещне с оживелите. Самата кралица идва едвам осем дни по-късно, на 29 октомври 1966 година — закъснение, което по-късно тя назовава едно от нещата, за които най-вече съжалява като монарх.
Когато кралицата идва, селото е обхванато в тишина и печал. Тя се среща с родители, които са изгубили децата си, и се разплаква пред множеството — нещо извънредно рядко за нея. Този миг остава надълбоко запечатан в паметта на очевидците и постоянно се цитира като един от дребното пъти, когато монархът намерено демонстрира персонална страст пред обществеността.
Емоционалните моменти и паметта за Аберван
Най-тежките подиуми от Аберван са тези на родители, копаещи с голи ръце в калта, пробвайки се да намерят децата си. Един миньор по-късно споделя: „ Копаех калта и държах детето си в ръце, само че то към този момент беше студено. Никога не съм усещал такава празнина “.
Цялото село се трансформира в едно огромно гробище на мемоари. Погребенията се организират в общи церемонии — редици от дребни ковчези, покрити с бели цветя.
В идващите години, Аберван се трансформира в знак на човешка болежка, само че и на общностна мощ. През 1970-те години жителите съумяват сами да накарат NCB да отстрани останалите рискови диги към селото. Днес на мястото на учебното заведение стои мемориална градина, а всяка година на 21 октомври оживелите и потомците на починалите се събират в тишина, с цел да отдадат респект.
Още събития на 21 октомври:
1907 година – Открити са първите известни остатъци от Хайделбергския човек при немския град Мауер, покрай Хайделберг.2008 година – Официално е открит Големият андронен колайдер.
Родени:
1790 година – роден е френският публицист Алфонс дьо Ламартин1833 година – роден е шведският откривател Алфред Нобел1945 година – роден е съветският режисьор Никита Михалков1949 година – роден е министър председателят на Израел Бенямин Нетаняху1956 година – родена е американската актриса Кари Фишър (принцеса Лея от " Междузвездни войни " )
Починали:
1969 година – умира американският публицист Джак Керуак2021 година – умира българският финансист Владимир Каролев
България, като най-силната военна мощ на Балканите по това време, поема главната тежест на войната .
Нейните армии би трябвало да настъпят към Тракия и Родопите, с цел да освободят земите, обитаеми най-вече с българи. Именно в този подтекст се разпростира борбата при Кърджали — една от първите победи в Първата балканска война, която има освен военно, само че и надълбоко национално значение.
След оповестяването на войната на 5 октомври (ст. стил) / 18 октомври (н. стил) 1912 година, Родопският отряд под командването на военачалник Никола Иванов получава заповед да настъпи към Кърджали и да отбрани южното крило на българската войска. Това е стратегически значим пункт — в случай че османците задържат Кърджали, те могат да ударят в тила българските войски, настъпващи към Лозенград и Одрин.
Командването на настъплението е поверено на полковник Васил Делов, воин от Сръбско-българската война и един от най-способните български офицери. Той повежда Кърджалийския отряд, формиран от елементи на Хасковския и Пловдивския гарнизон, към града, който е защитаван от многочислени османски сили.
Битката
Сражението стартира на 21 октомври 1912 година (8 октомври по остарял стил). Османците, подкрепени от артилерия и добре укрепени позиции по близките хълмове, се пробват да задържат настъплението на българите. Въпреки сложния планински терен и мощния отпор, българските бойци настъпват с увереност и неустрашимост.
Полковник Делов провежда своите елементи в няколко настъпателни линии, употребявайки ловко терена и прикривайки придвижването на бойците. Артилерията открива прецизен огън по османските позиции, а пехотата напредва под куршумен дъжд. До обяд боевете са яростни, само че последователно османската защита стартира да се пропуква.
Към края на деня българите щурмуват Кърджали и след упорита битка влизат победоносно в града. Османските войски се отдръпват в суматоха на юг, към Гюмюрджина (дн. Комотини).
Освобождението на Кърджали
Победата е цялостна и решителна. На 21 октомври 1912 година Кърджали и Източните Родопи са дефинитивно присъединени към Царство България. За пръв път след Освобождението от 1878 година тези земи, където живеят хиляди българи, още веднъж стават част от българската страна.
Новината за успеха провокира тържествуване в цялата страна. Камбаните на църквите в Пловдив и София бият тържествено, а вестниците излизат с горди заглавия: „ Кърджали е български! Нашите войски освободиха Родопите! “
За локалното население този ден е ден на възобновление — след десетилетия на непознато господство, хората посрещат бойците с цветя, сълзи и самун.
Битката при Кърджали има голямо военно и политическо значение.
Тя обезпечава левия фланг на българската войска и предотвратява опцията османците да извършат контранастъпление в тила.Победата укрепва морала на българската армия, която в идващите дни ще реализира още по-големи триумфи при Лозенград и Люлебургаз.От стратегическа позиция, борбата подсигурява властта на България над Родопите, които и до през днешния ден остават неделима част от страната.
Трагедията в Аберван
На 21 октомври 1966 година, дребното уелско миньорско населено място Аберван се разсънва като всеки различен петъчен ден. Децата се подготвят за учебно заведение, родителите им потеглят към работа в мините, а в долината се носи аромат на дъжд и въглища. Никой не подозира, че след няколко минути селото ще бъде застигнато от една от най-ужасяващите индустриални произшествия в историята на Англия.
В 9:15 ч. сутринта голяма маса от над 150 000 кубически метра канара, тиня и въглищен шлам се откъсва от насип №7 — един от отпадъчните хълмове на локалната въглищна мина „ Merthyr Vale “. След дни на проливни дъждове, насипът, построен върху натурален водоизвор, се е трансформирал в нестабилна, напоена с вода маса. Само за секунди той се срутва и се спуска по ската към селото със скоростта на лавина.
Потокът от черна тиня връхлита първо жилищни къщи, а по-късно селското учебно заведение „ Pantglas Junior School “, където таман е почнал първият образователен час. Повечето деца са били на чиновете си, когато черната стена от кал и камъни разрушава стените и залива класните стаи. За по-малко от пет минути постройката е изцяло заровена.
В резултат на злополуката умират 144 души, от които 116 са деца на възраст сред 7 и 10 години. Повечето фамилии губят повече от едно дете. Цялото село е обгърнато в тишина и смут — хората стартират обезверено да копаят с ръце, лопати и каквото намерят, с цел да извадят децата отдолу под калта. Мнозина спасители чуват гласове под руините, само че без тежка техника и време шансът за оцеляване е незабележим. До обяд, очакванията към този момент са съвсем изчезнали.
Причини и отговорност
Разследването по-късно открива, че нещастието е напълно предотвратима. Националният съвет по въгледобив (National Coal Board, NCB) е бил предупреждаван неведнъж за заплахата от насипите, които са били построени върху неустойчив, водоносен терен. Жителите на Аберван са алармирали за свличания и течове години преди злополуката. Въпреки това, предизвестията са били пренебрегнати.
Официалното разследване от 1967 година назовава случилото се „ покруса, подбудена от сляпа немарливост “. Въпреки ясните доказателства за виновност, нито един от виновните чиновници на NCB не е измамен под наказателна отговорност. Това оставя горчиво възприятие на неправда в сърцата на оживелите и на фамилиите на жертвите.
Новината за злополуката шокира цялото Обединено кралство. Вълна от състрадание и поддръжка залива Аберван — идват доброволци, избавителни екипи, дарения от всички краища на страната. В рамките на няколко дни се основава фонд за подкрепяне на жертвите, в който хора от целия свят подаряват пари.
Въпреки това, реакцията на държавните институции е мудна и тромава. Мнозина поданици по-късно споделят, че се чувствали „ забравени и изоставени “ от управляващите в първите дни след бедствието.
Реакцията на кралското семейство
Кралица Елизабет II и принц Филип са надълбоко разтърсени от случилото се. Принц Филип посещава Аберван още на идващия ден, с цел да изрази съболезнования и да се срещне с оживелите. Самата кралица идва едвам осем дни по-късно, на 29 октомври 1966 година — закъснение, което по-късно тя назовава едно от нещата, за които най-вече съжалява като монарх.
Когато кралицата идва, селото е обхванато в тишина и печал. Тя се среща с родители, които са изгубили децата си, и се разплаква пред множеството — нещо извънредно рядко за нея. Този миг остава надълбоко запечатан в паметта на очевидците и постоянно се цитира като един от дребното пъти, когато монархът намерено демонстрира персонална страст пред обществеността.
Емоционалните моменти и паметта за Аберван
Най-тежките подиуми от Аберван са тези на родители, копаещи с голи ръце в калта, пробвайки се да намерят децата си. Един миньор по-късно споделя: „ Копаех калта и държах детето си в ръце, само че то към този момент беше студено. Никога не съм усещал такава празнина “.
Цялото село се трансформира в едно огромно гробище на мемоари. Погребенията се организират в общи церемонии — редици от дребни ковчези, покрити с бели цветя.
В идващите години, Аберван се трансформира в знак на човешка болежка, само че и на общностна мощ. През 1970-те години жителите съумяват сами да накарат NCB да отстрани останалите рискови диги към селото. Днес на мястото на учебното заведение стои мемориална градина, а всяка година на 21 октомври оживелите и потомците на починалите се събират в тишина, с цел да отдадат респект.
Още събития на 21 октомври:
1907 година – Открити са първите известни остатъци от Хайделбергския човек при немския град Мауер, покрай Хайделберг.2008 година – Официално е открит Големият андронен колайдер.
Родени:
1790 година – роден е френският публицист Алфонс дьо Ламартин1833 година – роден е шведският откривател Алфред Нобел1945 година – роден е съветският режисьор Никита Михалков1949 година – роден е министър председателят на Израел Бенямин Нетаняху1956 година – родена е американската актриса Кари Фишър (принцеса Лея от " Междузвездни войни " )
Починали:
1969 година – умира американският публицист Джак Керуак2021 година – умира българският финансист Владимир Каролев
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ