Българинът, с когото султанът пил кафе
През една февруарска заран на 1836 година Сливен осъмва от чудна вест. Добри Желязков, дето се върнал преди две години от Русията, докарал от там едни машинарии, които сами му тъкат сукното и абата... Същият този Добри взел, че помолил княз Стефан Богориди, чиновник при самия султан в двореца му в Цариград, да стори така, че и той да се срещне с Махмуд II... Срещнали се. Гостът носел тежки дисаги със “свои” платове за подарък на султана. А той пък толкоз се прехласнал по този подарък, ахкал, цъкал с език...
Дълго време си хортували, до момента в който пили каймаклия кафе... Най-важното - Махмуд II заречен да му даде позволение да направи фабрика, тук, в Сливен, под Балкана. С негови, със султански пари... За да облича в сукно, шаяци и аба неговата, турската войска. Нещо повече - споделил му, че оттук насетне за нищо да няма кахър... той дава отговор за всичко... Повече няма да заплаща налози, няма да го гледат изкривено сливенските абаджии.
Ферманът ли? Дълъг бил един метър, със златотъкани букви
След време излиза наяве, че не е измислица, правилно е. Почукал Добри Желязков Фетисов от Сливен на султанската врата и тя се отворила. Влязъл там и когато излязъл, към този момент се казвал Добри Фабрикаджията.
Кой е този млад мъж, неправоверен, плебей в тази страна, човек с килийно обучение и кирпичена къща под Балкана, който се одързостява с два топа платно да похлопа на самите султански врати? Как така си е повярвал - че умее като никой различен да сътвори и ръководи дружество, каквото няма в цялата Османска империя?
Роден в 1800 година в Сливен, Добри Желязков остава още дете без татко. Учи в гръцкото учебно заведение в града, само че се постанова да хване поминък. Отначало е сладкар, след това се залавя с абаджийството - произвеждане и търговия с ръчно тъкани вълнени платове. Още
двайсетгодишен измисля нов, машинален метод за развлачване на вълната,
така дава “нишан” пред еснафа, че е “акъллия” момче. След Руско-турската война (1828-1829), като мнозина свои земляци, емигрира в Южна Русия. Там става търговец, внася и изнася от страната вълна и коприна. Замогва се и почва да мисли за връщане в България. Преди това обаче се заселва за малко в Екатеринослав (Украйна), където има развито машинно текстилно произвеждане. Къде легално, къде с подкупи и подставени лица, съумява да види и изследва всичко, що го интересува.
Фабриката в Сливен
Когато си потегля за България, носи чертежи и скици на машини, машинни елементи и уреди и даже - както твърди мълвата - цели машини, опаковани в денкове вълна. Официално закупува от Русия водно задвижван дарак и предачна машина с 20 вретена. В 1833 година към този момент си е в Сливен. Настанява се в наследствена къща на жена си, където си прави дребен завод с пространства за предене, за тъкане и за багрене. Издирва майстори, които му създават нужните машини по донесените чертежи и пояснения. Монтира стан с “летящата совалка на Кей” - британско откритие, което разрешава да се тъкат по-широки като размер платове, с по-малко хора и по-бързо. Платовете, които създава, очевидно са по-качествени от ръчно направените. С това Добри Желязков
настройва против себе си целия абаджийски еснафин
Така се стига до концепцията за среща с Махмуд II, който, надъхан новаторски, подушва у българина същия дух и двигателна сила към всичко ново и напредничаво.
Още през същата, 1836 година идва златопечатаният ферман, в който е казано: ”Такива лица, находящи се в империята, като него, са заслужили моето императорско благоговение”. Султанът дава 2 млн. гроша, а Добри Желязков взе участие с труд и знания, както и с 80 хиляди гроша капитал. Не е ли знамение - на 36 година, без опит и обучение, Добри Желязков построява най-голямата, единствената за дълго време индустриална постройка в България.
В темелите й е въведена, посредством изобретателно направени канали и тунели, водата от реката. Закупени са от Русия нови машини, събрани са 80 души служащи от България и Моравия. През идната година Махмуд II отпуска още 56 хиляди гроша за рационализация на производството.
Търкалят се година след година, текстилната фабрика се разраства, шефът й непрекъснато е там, а когато го няма - върви и договаря нови машини от Белгия, отскача до Германия, с цел да види изобретения и новости... Работниците стават 500, а по-късно надвишават хиляда... Австрийският странник Феликс Каниц преглежда фабриката, прави гравюра и написа в дневниците си: “Преди всичко, задължен съм да установявам, че във всички елементи и пространства на тази грамадна сграда съществува образцова непорочност и ред и огромна деятелност...”
Но завистта също не трае - пораства и крепне
Къде намерено, къде заобиколно, тъжби, недоволства и клюки търсят път към султанските очи и уши. Нищо, че Добри Желязков обилно подарява града - построява каменен мост на Новоселска река, става ктитор на църквата “Св. Димитър”, настоятел е на трудовете на Константин Фотинов, подкрепя образованието и книжовната активност на Сава Доброплодни, с неговите пари поканват Добри Чинтулов като преподавател след връщането му от Одеса (поетът по-късно му става зет).
След гибелта на Махмуд II всичко се трансформира. Сливенският аянин Мустафа бей отива с няколко заптиета и желае ключа, подрежда да се спре производството. Твърди се, че Добри Желязков му блъснал шамар, служащите отхвърлят да работят при различен шеф - първата работническа стачка в България!
Добри Желязков взема решение да си търси правата в съда и три години се боричка с турското правораздаване. Три години неведнъж пътува с коня си до Цариград, с цел да участва на правосъдните съвещания. Накрая признават, че договорът е нарушен и му оферират за отплата... да построи друга такава фабрика, в Измит, в Анадола. Фабриката е подготвена за две години, само че в настъпилите безпорядък и вълнения в навечерието на Кримската война той не дочаква откриването й, а се прибира в Сливен. От тези дълги пътувания по студените пътища се поболява тежко.
До гибелта си в 1865 година прекарва на легло
Скован от ревматизъм, не може дори глава да повдигне. Тогавашният шеф на фабриката Юсеин бей се отнася към него с уместно почитание. Когато се наложи да му желае съвет и мнение, праща хора да го отведат при него на носилка. Тайно от държавното управление му отпуска по 150 гроша месечно.
Фабриката надживява своя основател. След Освобождението още веднъж заработва, само че от 1904 година до 1944 година е превърната в затвор. Днес в двора е настанен Музеят на текстилната промишленост в Сливен, където може да се видят любопитни фотоси, големият ключ за фабричната врата и писмото на Добри Фабрикаджията до доктор Иван Селимински в Атина, в което се споделя: “... би трябвало доста да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени, един може да излезе злодеец, само че от 100 души не учени може да излязат 50 или 60 лошави...”
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Дълго време си хортували, до момента в който пили каймаклия кафе... Най-важното - Махмуд II заречен да му даде позволение да направи фабрика, тук, в Сливен, под Балкана. С негови, със султански пари... За да облича в сукно, шаяци и аба неговата, турската войска. Нещо повече - споделил му, че оттук насетне за нищо да няма кахър... той дава отговор за всичко... Повече няма да заплаща налози, няма да го гледат изкривено сливенските абаджии.
Ферманът ли? Дълъг бил един метър, със златотъкани букви
След време излиза наяве, че не е измислица, правилно е. Почукал Добри Желязков Фетисов от Сливен на султанската врата и тя се отворила. Влязъл там и когато излязъл, към този момент се казвал Добри Фабрикаджията.
Кой е този млад мъж, неправоверен, плебей в тази страна, човек с килийно обучение и кирпичена къща под Балкана, който се одързостява с два топа платно да похлопа на самите султански врати? Как така си е повярвал - че умее като никой различен да сътвори и ръководи дружество, каквото няма в цялата Османска империя?
Роден в 1800 година в Сливен, Добри Желязков остава още дете без татко. Учи в гръцкото учебно заведение в града, само че се постанова да хване поминък. Отначало е сладкар, след това се залавя с абаджийството - произвеждане и търговия с ръчно тъкани вълнени платове. Още
двайсетгодишен измисля нов, машинален метод за развлачване на вълната,
така дава “нишан” пред еснафа, че е “акъллия” момче. След Руско-турската война (1828-1829), като мнозина свои земляци, емигрира в Южна Русия. Там става търговец, внася и изнася от страната вълна и коприна. Замогва се и почва да мисли за връщане в България. Преди това обаче се заселва за малко в Екатеринослав (Украйна), където има развито машинно текстилно произвеждане. Къде легално, къде с подкупи и подставени лица, съумява да види и изследва всичко, що го интересува.
Фабриката в Сливен
Когато си потегля за България, носи чертежи и скици на машини, машинни елементи и уреди и даже - както твърди мълвата - цели машини, опаковани в денкове вълна. Официално закупува от Русия водно задвижван дарак и предачна машина с 20 вретена. В 1833 година към този момент си е в Сливен. Настанява се в наследствена къща на жена си, където си прави дребен завод с пространства за предене, за тъкане и за багрене. Издирва майстори, които му създават нужните машини по донесените чертежи и пояснения. Монтира стан с “летящата совалка на Кей” - британско откритие, което разрешава да се тъкат по-широки като размер платове, с по-малко хора и по-бързо. Платовете, които създава, очевидно са по-качествени от ръчно направените. С това Добри Желязков
настройва против себе си целия абаджийски еснафин
Така се стига до концепцията за среща с Махмуд II, който, надъхан новаторски, подушва у българина същия дух и двигателна сила към всичко ново и напредничаво.
Още през същата, 1836 година идва златопечатаният ферман, в който е казано: ”Такива лица, находящи се в империята, като него, са заслужили моето императорско благоговение”. Султанът дава 2 млн. гроша, а Добри Желязков взе участие с труд и знания, както и с 80 хиляди гроша капитал. Не е ли знамение - на 36 година, без опит и обучение, Добри Желязков построява най-голямата, единствената за дълго време индустриална постройка в България.
В темелите й е въведена, посредством изобретателно направени канали и тунели, водата от реката. Закупени са от Русия нови машини, събрани са 80 души служащи от България и Моравия. През идната година Махмуд II отпуска още 56 хиляди гроша за рационализация на производството.
Търкалят се година след година, текстилната фабрика се разраства, шефът й непрекъснато е там, а когато го няма - върви и договаря нови машини от Белгия, отскача до Германия, с цел да види изобретения и новости... Работниците стават 500, а по-късно надвишават хиляда... Австрийският странник Феликс Каниц преглежда фабриката, прави гравюра и написа в дневниците си: “Преди всичко, задължен съм да установявам, че във всички елементи и пространства на тази грамадна сграда съществува образцова непорочност и ред и огромна деятелност...”
Но завистта също не трае - пораства и крепне
Къде намерено, къде заобиколно, тъжби, недоволства и клюки търсят път към султанските очи и уши. Нищо, че Добри Желязков обилно подарява града - построява каменен мост на Новоселска река, става ктитор на църквата “Св. Димитър”, настоятел е на трудовете на Константин Фотинов, подкрепя образованието и книжовната активност на Сава Доброплодни, с неговите пари поканват Добри Чинтулов като преподавател след връщането му от Одеса (поетът по-късно му става зет).
След гибелта на Махмуд II всичко се трансформира. Сливенският аянин Мустафа бей отива с няколко заптиета и желае ключа, подрежда да се спре производството. Твърди се, че Добри Желязков му блъснал шамар, служащите отхвърлят да работят при различен шеф - първата работническа стачка в България!
Добри Желязков взема решение да си търси правата в съда и три години се боричка с турското правораздаване. Три години неведнъж пътува с коня си до Цариград, с цел да участва на правосъдните съвещания. Накрая признават, че договорът е нарушен и му оферират за отплата... да построи друга такава фабрика, в Измит, в Анадола. Фабриката е подготвена за две години, само че в настъпилите безпорядък и вълнения в навечерието на Кримската война той не дочаква откриването й, а се прибира в Сливен. От тези дълги пътувания по студените пътища се поболява тежко.
До гибелта си в 1865 година прекарва на легло
Скован от ревматизъм, не може дори глава да повдигне. Тогавашният шеф на фабриката Юсеин бей се отнася към него с уместно почитание. Когато се наложи да му желае съвет и мнение, праща хора да го отведат при него на носилка. Тайно от държавното управление му отпуска по 150 гроша месечно.
Фабриката надживява своя основател. След Освобождението още веднъж заработва, само че от 1904 година до 1944 година е превърната в затвор. Днес в двора е настанен Музеят на текстилната промишленост в Сливен, където може да се видят любопитни фотоси, големият ключ за фабричната врата и писмото на Добри Фабрикаджията до доктор Иван Селимински в Атина, в което се споделя: “... би трябвало доста да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени, един може да излезе злодеец, само че от 100 души не учени може да излязат 50 или 60 лошави...”
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ